Форум

Data.BG Форуми: Шрифт - Data.BG Форуми

Прехвърляне към съдържание

Страница 1 от 1
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Вие не може да отговаряте на тази тема

Шрифт типография и прочее

#1
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Не видях подобна тема, а в раздел за графичен дизайн определено има нужда от такава.
лично за мен шрифтът е втория по важност елемент в един графичен дизайн (композирането е на първо, подборът и използването на изображения - на трето).

пп - забравих да отбележа, че постовете ми по-надолу са насочени към начинаещи и средно напреднали. бих ги оприличил на азбука и начални граматически правила. Напредналите и професионалистите познават материята а и имат рутината да боравят с нея много по-свободно.

Мнението беше редактирано от LudiqTaz: 09.05.10 - 16:25

ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#2
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Как да готвим естетично? :lol:

Основния текст

Освен ако не сте много добри готвачи, избягвайте да правите капама :lol: Смесването на различни мръвки не се удава на всеки, както и не е подходящо за всеки случай. По-добре изберете най-подхождащата за случая мръвка и я сгответе по начин, подчертаващ, а не скриващ вкусовите й качества. Изпечете я до степен да е приятна за дъвчене, добавете малко подправки и евентуално малко сос. Гарнитурата засега оставете настрани.

Подходящ избор
Няма универсален шрифт. Има шрифтове, които могат да покрият широк спектър от теми, но универсални няма. Внимателно изберете шрифта, който според вас най-добре отговаря на темата и настроението на проекта. Шрифт за дед-метъл концерт няма да върши работа за научен постер, а използването му за покана за сватба може да доведе част от гостите странно облечени...

Приятен за възприемане
И най-добрия шрифт няма да спаси проект, който не му позволява да "работи". Това е все едно да препечете до изсушаване разкошно филе - жалко за хубавите продукти би казал клиента, вадейки месото от зъбите си над недоядената чиния. Също така има разлика дали ще метнете на клиента пържолата в малка пластмасова чинийка или в порцеланова такава, чиста и с добър размер. Имайте предвид, че прекалено голямата чиния с малка мръвчица в нея, може да изглежда претенциозно. Ако не целите точно такъв супер-дупер-аристократичен ефект, по-добре го избягвайте.
Да тегля чертата - всеки шрифт изисква оптимално въздушно пространство за да се възприема добре. Прекалено нагъчкания, както и прекалено разредения шрифт е нито функционален, нито естетичен.

Подправките - нека ги наречем акценти
Дори и най-хармоничният и правилно изграден проект може да е скучен. За да помогнем на слюноотделянето (а и за да задържим вниманието на зрителя) е необходимо да наръсим малко подправки. Тъй като комбинирането на различните елементи е сложна работа, изискваща познаване, опит, усет, нека не рискуваме да унищожи почти готовата гозба. Най-лесния, елегантен и безопасен начин е като променим тук-таме размера на шрифта, неговото изчертаване - примерно болд или италик, или да ползваме допълнителен цвят. От функционална гледна точка е задължително това да е с определена цел и да обслужва съдържанието. Все пак графичният дизайн като цяло не е "свободно" изкуство, а обслужва целта една информация да се поднесе по възможно най-подходящ начин. Т.е. акцентите ги ползваме при глави, раздели, подчертавания в текста, номера на страници и т.н. а не самоцелно.
ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#3
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Правилото на тройката

Един основен шрифт, втори шрифт за акцент, трети за логотип или допълнителна информация.
Също така два шрифта, всеки с по две вариации (болд, италик, капс) - може да се нарече 2 + 2 половинки - пак равно на 3.
Или един основен и един допълнителен с два под-варианта - пак равно на 3.
Това правило помага за балансиран спокоен резултат и позволява леки вариации - от 2 до 4.

Няколко примера, които добре вървят с пържоли...

Публикувано изображение`
Един шрифт за името, втори като основен + капс + капсболд = 3

Публикувано изображение
Един основен шрифт + негов капс за името на производителя, втори шрифт + болд за допълнителната информация, и един ръкописен като ненатрапчив илюстративен елемент. сума - 3,5/4

http://www.comfortwinery.com/.a/6a00d83452...a881e970b-800wi
Тук дизайнерът се е ограничил до един шрифт и неговия болд за акцент. Целта е била да се "примирят" двата подписа, осигурявайки им неутрална среда. Сумата е един основен, един половинка (болд) и два ръкописни (подписите) = 3,5

Мнението беше редактирано от mumitrol: 28.11.09 - 15:59

ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#4
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Мхъм... размерът :lol:

Кой е подходящият размер? Няколко условия диктуват това.
Първо - ергономията - текстът трябва да не е прекалено ситен, тъй като би изморявал очите на читателя, прекалено едрият също не се чете добре при по-дълги текстове.
Второ - наличното пространство. Размерът на екрана/листа хартия/броят страници няма как да бъде пренебрегнат стига да не противоречи на условие 1.
И трето - въздействието, което дизайнерът иска да има материалът, важността на отделните елементи от текста и т.н.

Малко мои наблюдения:
Малко по-малък шрифт от обичайния обикновено има "справочно", "техническо" излъчване. Лесно се асоциира с речници и справочници, където размерът е диктуван от нуждата за по-компактно издание. Увеличаването на размера на шрифта с 1-2 пункта над обичайното може да помогне текстът да "стои" по-тежко, по-уверено, по-категорично. Пример, за който веднага се сещам е “ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ” в 6 тома. Разбира се, не винаги обемът на книгата/екранната площ позволяват подобен подход, трябва да се внимава и да не се прекали с увеличаването на шрифта - има опасност да заприлича на детска книжка.


Практически съвети:
когато дизайнвате за хартия - разпечатайте избрания шрифт и размер още в началото, дори и екранът да дава нещата в реален размер. Ако се окаже, че има нужда от малка корекция, правенето й в началото няма да е трудоемко преработване, когато дизайнът е завършен и всички елементи са съобразени. При дизайн за екран - вижте как избрания шрифт ще изглежда за зрителя, тествайте на различни браузъри, различни екрани, различни резолюции. Тук не е възможна категоричността, която имаме на печат, по-скоро търсим компромисно решение, което да гарантира нормално възприятие за мнозинството потребители.

ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#5
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Мерене на... размерите

Лесен начин за балансирани размери на шрифта на различните елементи е ползването на типографска линийка:
(размерите са леко намалени спрямо реалните)
Публикувано изображение
Пример:
Публикувано изображение
11px — Body copy and leading. Основен текст
24px — Main heading. Основно заглавие
18px — Headings. Заглавия
16px — All navigational and tertiary headings. Навигация и подзаглавия
13px — All other headed elements. Други елементи

Подробностите тук: http://www.markboulton.co.uk/journal/comme...pography-part- 4
ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#6
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Породи
(европейски шрифтове)

Съществуват различни класификации на шрифтовете - по географо-културен признак, по исторически, по наклона на пишещия инструмент, по приложението им и т.н. Класификациите по популярните сайтовете за шрифтове са доста смесени, с други думи - боза. :lol:

За по-лесно ориентиране предлагам класифициране по външен вид, в няколко доста големи и разнородни групи.
  • Серифни
  • Без(санс)серифни
  • Ръкописни
  • Декоративни



Серифни:
Публикувано изображение
забележка: Baskerville и Didot са сбъркани. Увеличението на серифите им обаче е правилно.

Без(санс)серифни:

Публикувано изображение


Ръкописни

Публикувано изображение


Декоративни

Публикувано изображение




пропускам всичко, което не се ползва често у нас - китайски, японски, тайски, арабски, и т.н., както и исторически значими, но рядко ползващи се днес - всякакви руни, клинописи, древногръцки, унциал, ротунда, готически и т.п. ако изтрещя някой ден може да ги подхвана :lol:

Мнението беше редактирано от mumitrol: 30.11.09 - 17:31

ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#7
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Полуръст

Не, няма хобити. Нито елфи. Пак шрифт :lol:

Едно интересно експериментче - закрийте с лист хартия горната половина на буквите в един ред. Опитайте се да прочетете написаното. Сега закрийте долната половина на буквите от същия ред. Пак опитайте да прочетете. Когато се вижда горната половина се чете почти със същата лекота, както и ако не бяха закрити изобщи, нали? Това е защото при повечето шрифтове (особено на латиница) горната част на буквите по-често носи характерните (разпознаваеми) елементи.

ОК, каква е ползата да знаем това? Има случаи, когато даден надпис трябва да се сложи директно върху изображение или неравен фон. Вместо да се опитваме да позиционираме буквите върху идеално място в текста, където ще се виждат всички, е достатъчно да се погрижим горната половина на буквите да се вижда добре. Текста ще се чете без да изглежда изкуствено нагласян, както ако целите букви се виждаха еднакво добре. Z-то:

Публикувано изображение

Друг пример е ако използваме преливка или искаме графично да "зацапаме" четивноста на буквите (или долен ред застъпва частично този над него, или друг елемент застъпва текста) - пак е по-добре да се запази горната част повече:

Публикувано изображение

Мнението беше редактирано от mumitrol: 01.12.09 - 16:10

ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#8
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Оптималната дължина

Печатният ред има оптимална дължина, която не изморява окото, позволява информацията да бъде възприета по-добре и за по-малко време. Различните изследвания сочат дължина от 35, 66, 72, 95 знака на ред.

------------------------------------------------------------- ----------------------------------------------------

~35:
Печатният ред има оптимална дължина,
която не изморява окото, позволява
информацията да бъде възприета по-
добре и за по-малко време. Различните
изследвания сочат дължина от 35, 66,
72, 95 знака на ред.

~66:
Печатният ред има оптимална дължина, която не изморява окото, позволява
информацията да бъде възприета по-добре и за по-малко време. Различните
изследвания сочат дължина от 35, 66, 72, 95 знака на ред.

~95:
Печатният ред има оптимална дължина, която не изморява окото, позволява информацията да бъде възприета
по-добре и за по-малко време. Различните изследвания сочат дължина от 35, 66, 72, 95 знака на ред.

------------------------------------------------------------- ------------------------------------------------------

Колкото и да се различават резултатите, те имат едно общо - не надхвърлят 100 знака.
Добре, а акo печатният лист/екранът е значително по-дълъг от дължината на реда? решението е наливането на текста в колони. Ето един пример от 15 век:

Публикувано изображение
Blackletter Bible (1497)
ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#9
Потребителят е неактивен   nociception 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 1047
  • Регистриран: 11-November 05
  • Репутация: 82
  • Пол:Мъж

Цитат

Конспект на “Шрифтът през вековете” от Васил Йончев

Настоящият конспект има за цел да улесни прочита на книгата “Шрифта през вековете” на проф. Васил Йончев, книга, тежка в пряк и в преносен смисъл, която до ден-днешен е останала ненадмината като Библия за всички българи, занимаващи се с шрифтов дизайн.
Използващият настоящия COPY-FREE текст трябва да има предвид, че конспектът в никакъв случай не замества детайлното прочитане и ( понеже ще изпитате нужда, сигурен съм ) и препрочитане на книгата. Този конспект е просто помагало, бележещо основните момента в монографията на Йончев. При конспектирането е търсена максимална изчерпателност без да се стига до преразказ – чувствайте се свободни да разширите или съкратите според нуждите си.
За по-голяма прегледност текстът е раздробен на точки и подточки. В оригиналната книга е обхваната цялата човешка история от долния палеолит до 1964 година, когато монографията е издадена. Както знаем от часовете по история, историята на човечеството непрекъснато се е ускорявала, докато достигне до бясното кресчендо на настоящата епоха. Затова отначало структурата на конспекта е по-разказвателна, по-обобщаваща, докато в главите, засягащи типографията след 14 в., текстът е съвършено разкъсан на йерархични дървета от подточки, след които следват съответните страници. Макар да изглежда на пръв поглед дразнещо и ненужно, ви уверявам, че това е един ефективен метод да се класифицира хаосът от течения, шрифтове и видни имена в типографията. Целта е да намерите нужната ви информация максимално бързо. За по-големи ресурси от данни в края на този пост са сложени няколко полезни линка, които са на английски- език, който е, да си го кажем честно, немислимо да не владеете.
Б.консп.- Бележка на конспектиращия, която засяга текста, но не присъства в оригинала.
>> - знак за произход, примерно утро >> утроба
Структурата на книгата е, както следва:

СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор 5
Увод 7

ЧАСТ 1
ШРИФТЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
ГЛАВА 1: От монументалните пещерни рисунки към утвърждаване на азбучното писмо 11
2 : Първата азбука-главни букви 33
3 : РИМ- Съвършенство на формата на главните букви 43
4 : От главни към малки букви 55
5 : Начупване на формата на буквата. Книгопечатане 61
6 : Ренесанс. Завръщане към античните форми 71
7 : Антиква и курсив от преходния стил през Барока и Рококо 105
8 : Класицистичната антиква 121
9 : Шрифтовете през 19 в. 127
10 : Шрифтовете през 20 в. 139
11 : Славянските шрифтове 151
12 : Шрифтът в България 187
ЧАСТ 2
ШРИФТЪТ В ПРАКТИКАТА
1. ОСНОВНИ ПОЗНАНИЯ ЗА БУКВАТА 199
2.ФУНКЦИОНАЛНО ИЗГРАЖДАНЕ НА БУКВАТА 219
ТАБЛИЦИ 243-378
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 381
СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ В ТЕКСТА 384
СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ 391
ИМЕНЕН УКАЗАТЕЛ 395
ПРЕДМЕТЕН УКАЗАТЕЛ 399
____________________________________________________________
____________

КОНСПЕКТ

1. Предговор- целта на тази книга е да внедри любов към правилно изградената форма на буквата и да подсети за нови графични хрумвания.
2. Увод
2.1 За същността на мисълта, говоренето и писмеността. “Писмото е картина на гласа” ( Волтер ) Писмото е завършеният графичен продукт на писането
2.2 Фактори, влияещи върху изменянето на формата на буквите:
- инструментът за писане
- материалът, върху който се пише
- естетическите възгледи на дадена епоха
2.3 Етимология на някои свързани с писането думи, като “ перо”, “шаря” и др.
шрифтът е приложно изкуство
надпис = слово + графика

“ Нашите извори за събиране на данни за шрифтовото развитие са епиграфиката, палеографията, нумизматиката, печатните шрифтове, худ. плакати, корици и титулни страници на книги и други източници.
ЧАСТ 1 ШРИФТЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ГЛ. 1 От пещерните рисунки до азбучното писмо

Грамотността е предмет на договора между говорещ и слушащ.
-звукови сигнали; зрителни сигнали; ръбош ( пратенически жезли с резки по тях ) и вампум- колани и кипу – предметно писмо.
-пиктографско писмо- петроглиф, петрограма
-идеограми
-йероглифи; видове
1.1 Египетската писменост се състои от ок. 3000 йероглифа, 500 от които били най-често употребявани.
-откриването на папируса
-развитие на йероглифното писмо
-западане на йероглифното писмо
-разчитането на йероглифите- Шамполион

1.2 шумерска писменост; клинописни знаци; наследство на клинописните знаци
- клинописът е бил дипломатическото писмо на древния свят
1.3 Критски йероглифен шрифт А и Б ; кипърско сричково писмо- 50 знака за съгласна + гласна; 5- за гласни
- 2000 г. пр. н. е. – финикийско писмо- консонантно
развитие на финикийското писмо- псевдойероглифно писмо, протосинайско и протопалестинско писмо, угаритски клинописи.

ГЛ.2 Първата азбука- главни букви

финикийската азбука
прием на финикийската азбука от гърците
- гръцка архаична азбука;
8 в. преди н.е.- въвеждат се знаци за гласните
Развиват се два подвида: западна и източна
От източногръцката възниква йонийската и атическата, а оттам- класическата- 24 знака ( За рожденна дата на същата се смята 403 г. пр. Хр. , когато с нея наново са записани законите на полиса Атина )
От западногръцката възниква писмото на етруските в Италия, откъдето се развива латиницата.
Лапидарен шрифт- с длето върху камък, безсерифен, безосов, основните и допълнителните елементи на буквата са еднакво равни. Еднакви греди; квадратно излъчване.
Форми на гръцкото писмо :
унциал ( 4 в. пр. н.е.- 9-10 в. сл. н. е. )
полуунциал
курсив ( от 3 в. на н.е. нататък )
минускул ( 9 -10 в. )
Унциал:
-стар- върху папируси върху пергамент:
лапидарен върху папирус: безосев, по-сплескан, еднакви греди;
по-късно става по-подвижен, по-курсивен.
- втори вид унциал върху пергамент- 2в.; по-голяма плътност на главните греди и второстепенните елементи на буквите
-млад ( нов ) гръцки унциал- по-ъгловат, по-висок, по-тънък, на някои места силно наклонен надясно.
- груцки курсив- бърз, скорописен унциал; бива курсив маюскул и курсив минускул
нач. 10 в. – развива се чистата форма на минускула
10 в. – смесен (среден минускул )
12 в. – млад минускул

-рунни азбуки по света
3. РИМ

Прототиренска азбука и културата виланова
Етруска азбука- развитие през 4-2 в. пр. н.е.
латинска архаична азбука
caelator - художник- гравьор
graphium - писалка
quadrataii - каменоделци
scalprum - длето

Капитално писмо:
4 - 2 в. – ранно
3 - 1 в. – преходно ( през 2 в. пр. Хр. латинският език се стабилизира )
1 в. – класическо – Capitalis Monumentalis
Capitalis Monumentalis- буквите са само главни ( caput- “глава” ), еднакво високи ( x- височина ), серифите са правоъгълни, под 90° на гредата., излъчването е блоково.
КАПИТАЛНИ ШРИФТОВЕ- с равна височина

Основна форма на римското монументално писмо- 2 в. пр.н.е.
Преходна форма : 3 – 2 в. пр.н.е.
Преходна форма със скрити серифи ( 3 – 2 в. пр. н.е. ), в която по краищата на еднакво дебелите греди се натрупва отстрани графично вещество, без да се изрязват конкретни серифи.
Преходна форма с извити серифи ( 2 – 1 в. пр. н. е. )- с извивчици
Класическа форма на римското монументално писмо :
а) със скрити серифи
б) с извити серифи и тъпи върхове
в) с извити серифи и остри върхове
Скрипта акурата- бързописно писмо за ежедневни нужди
59 г. пр. н. е. – ражда се римският вестник “Diurna urbis acta” ( просъществувал до края на 4 в. )
Упадък на Римската империя – упадък на шрифтовете
Широка и тясна форма на римското монументално писмо
Монументалисът получава украсна форма.
Еволюция на книгата – кодексът ( лат. codex – пън ); поява на писарските канцеларии и частни преписвачници- появяват се отношенията автор- издател.
Римските преписвачи се старели да наподобят тържествения дух на Капиталис Монументалис в написаните от тях книги, един вид “хартиено каменно писмо”- ( Б.консп.- да се използва високата, книжовна форма на език, шрифт или нещо друго при не толкова важни поводи е тенденция, забелязваща се през цялата човешка история, и така е и при детето, което се опитва да наподоби неща, правени от възрастните- подражаването е заложено в човешката природа ) . Вследствие на смесването на монументалните форми с податливостта на хартията и под натиска на крайни срок за завършване на работата се ражда Римското маюскулно книгово писмо.
2 - 5 в. – капиталис квадрата (к. елеганс ) – буквите се поместват в квадрат.
capitalis artificiosus- изкусен, изящен
капиталис русрика- сбит, груб, икономичен шрифт ~ 50 г. пр. Хр.
К. рустика служи за основа на италиена през 19 в.
4. От главни към малки букви
4.1 Същност на процеса
Под влияние на римския курсив наред с главните, капитални букви започват да се появяват и малки, деформирани техни копия- минускулът.
маюскули- големи букви
минускули- малки букви
Двукамерна азбука- която има главни и малки букви ( японската например не е такава )
Б. консп.: По принцип във всяка шрифтова система с малки букви същите се явяват скорописни варианти на главните, отстъпващи им по графичност и важност; Тези малки букви са считани непригодни за важни области като например за началото на лични имена или на изречението.
4.2 локални, “национални” шрифтове- след падането на Римската империя в новообразуваните държави от варварски тип се появяват особени шрифтове.
Северна и Средна Франция- меровингски- засукан, трудно четлив, основно в кралски канцеларии.
Южна Италия- лонгобардски ( beneventana / montecassino )
Испания- visigotika / toledana
Британия- т.нар. инсуларен ( островен ) шрифт ( Б. консп.- той е единственият локален, който е дал наследници, оцелели до ден-днешен. Келтската традиция на британските острови се смесила с християнството и културата на англите, племе германи, завладели острова след изтеглянето на римската армия към континента; така се създала уникална култура, имала голямо влияние както на островите, така и извън тях. Френските и италиански мисионери, дошли през 5 в., донесли със себе си множество изящни църковни книги, написани с римски полуунциал ( унция- 1/12 – размерърът на този шрифт ), който послужил за основа на ИРЛАНДСКИЯ ПОЛУУНЦИАЛ- ъгловит, пречупен, с шпатуловидни завършеци, на свой ред станал писмо на келтския език gaelic, говорен до днес в някои области на Острова )
меровингски >> каролингски минускул
Каролингски ренесанс ( към 800-ната година )
Admontio Generalis ( 789 , Карл Велики )- Поръчение всички документи в царството на франките да се пишат по възможно най-четлив начин.
1100- преход от Романската епоха към Готиката
5. НАЧУПВАНЕ НА ФОРМАТА НА БУКВАТА. КНИГОПЕЧАТАНЕ
С развитието на готиката шрифтът станал по- начупен, по сгъстен- общата шрифтова картина се замъглила. Отделя се северно ( Франция и Германия ) от южното влияние ( Италия )
Северното се развива и достига своя разцвет през 13 и 14 .в. То създава следните шрифтове : текстура, бастарда, швабахер, фрактур, по-късно книгипечатните шрифтове на Гутенберг.
Южното : готикоантиква, ротунда, хуманистичен минускул, антиква и хуманистичен курсив.
зараждане:
ротунда- 14 в.
бастарда- 14-15 в.
швабахер- 1460-1472 в Аугсбург и Нюрнберг
фрактура- нач. на 16 в.

6. РЕНЕСАНС

6.1 Историческа справка // 71
6.2 Видни дейци на проторенесанса и ранния Ренесанс // 71
6.3 характер на ранния Ренесанс – римско наследство // 71-72
6.4 Дейност на 6.2 // 73
6.5 готико-антиквата- произход и влияние // 72
6.6 оформяне и характеристики на Италианския хуманистичен минускул // 73
6.6.1 хуманистичен маюскул
6.6.1.1 влияние на естетическото чуство на итал. князе към печатната книга и курсива // 74
6.7 Поява на хуманистичния курсив // 74
6.7.а) Характеристика на курсивния тип шрифт // 74
6.7.1 наследници на хуманистичния курсив в Италия //74
6.7.1.1 Letter di Brevi – папски грамоти // 74
6.7.1.2 Lettera di bolle / Lettera bollatica- за папски були // 74-75
6.7.1.3 Lettera cancellaresca – канцеларски // 75
6.7.1.3.1 L. c. Romana // 75
6.7.1.3.2 L. c. Formata – повлияна от папската канцелария и се приближава към формата на L. brevi // 75
6.7.1.3.3 L. c. bastarda – смесен между горните два // 75
6.7.1.3.4 L. notaresca – нотариални договори // 76
6.7.2 Разпростраение на Хуманистичния курсив в Западна Европа – Франция, Германия, Холандия, Испания, Швейцария // 76
6.8 Италиански художници и изследователи на шрифта // /76
6.8.1 Феличе Феличиано - трактат върху римските епиграфски форми ( 1463 г. )// 77
6.8.2 Дамиано да Моиле ( ~ 1457- 1500 ) – “ Ръководство за скициране на Антиква главни букви” – 1480- създаване на схемата кръг, вписан в разграфен квадрат // 78
6.8.3 Лука Пачиоли ( 1445/50 – 1514 ) – през 1496 “ Summa di arithmetica “
“Божествената пропорция” – 1509 // 78-80
6.8.4 Сигизмундо де Фанти – “Teoria e pratica…” ( 1514 ) // 81
6.8.5 Франческо Торниело- “Opera del modo de …”( 1517 // 81
6.8.6 Дудовико дели Ариги от Виченца – 1522- littera corsina oner cancellaresca // 81
6.8.7 Джовани Антонио Таменте – “Lo presente…”- 1524 // 82
6.8.8 Уго да Карпи ( нищо особено ) // 82-83
6.8.9 Джамбатиста Верини – “Inciput liber primus…” ( 1527 ) // 83
6.8.10 Себастиано Серли ( 1457- 1554 ) – “Del l’architettura” ( 1553 ) // 84
6.8.11 Джамбатиста Палатино – “Libro nuovo…”( 1540 ) // 84
6.8.12 Веспасиоано Амфиарео- “ Opera dif rate…” ( 1548 ) // 85
6.8.13 Фрнандо Руано – “Sette alphabeti …” ( 1554 ) // 85-86
6.8.14 Джовани Франческо Кресчи – “ Essemplare “ ( 1560 ) “Il perfetto scrittore “ ( 1560 ) //86
6.8.15 Джулиантонио Херколани – “ Essemplare” ( 1571 ) // 86
6.8.16 Конрето дел Монте Регале – “Un nuovo modo…” ( 1576 ) // 86
6.8.17 Джакомо Франко- книга към 1595, нищо особено // 86
6.9 Немски майстори на шрифта // 87
6.9.1 Йохан Нойдорфер- Стария ( 1447 – 1563 ) – “Fundament”; “Anweysung einer gemeinen handschrift” – 1538 //87
6.9.2 Фабиан Франк – “Писменото изкуство” – 1525 // 87
6.9.3 Албрехт Дюрер ( 1471 – 1528 ) – Един от титаните на немския дух, мисъл и изкуство, художник и майстор на медногравюрата, основоположник на някои от главните насоки на немското и европейското изкуство до наши дни. “Ръководство за оразмеряване с пергел и линия на отсечки, равнини и кръгли тела” -1525 //87
6.9.4 Каспар Неф- “Съкровище на писменото изкуство”- 1549 // 89
6.9.5 Урбан Вис – “ Libellus valde”- 1549 //89
6.9.6 Волфганг Фугер – “ Ein nutzliches formular” -1553 // 88
6.10 Френски майстори на шрифта //88
6.10.1 Жофроа тори ( 1480 – 1533 ) //88
6.10.2 Пиер Хамон – “Alphabet de l’ivention…” 1560, 1561 // 89
6.10.3 Жак дьо ла Рю- “Exemplaire de letters…” – 1569 //89
6.10.4 Жак дьо Бо-Шен – “ Tresor d’Ecriture “- 1580 // 89
6.11 Испански майстори на шрифта
6.11.1 Хуан де Исиар Високайно- “Recopilation”- 1548, и др. // 90
6.11.2 Франсиско Лукас // 91
6.12 Холандски майстори на шрифта ( по това време Холандия е под властта на Испания )
6.12.1 Герардус Mеркатор ( 1512- 1594 ) (справка- меркаторова проекция ) // 91
6.13 Обобщение- никакви особени придобивки за печатния шрифт през 16 в. // 91
6.14 КНИГОПЕЧАТАНЕ
Възниква в Майнц, Германия; Йоханес Гензефлайш, по късно преименувам Гутенберг. Първи пуасони.
В следствие на размириците в Германия ( войските на архиепископ Адолф фон Насау-Висбаден опожаряват град Майнц на 28 октомври 1462 ) има голяма емиграция на немски печетари към Франция и Италия; Така технологията на книгопечатането се разпространява из Европа. Интересен факт : Глаголическа печатница в края на 15 в.
Първият шрифт на книгопечатането във Франция е готико-антиквата- т. нар. “Lettre de Somme” ( защото са били използвани за набора на “Сума на теологията” ( “Somme de theologie “ )на Тома Аквински ) нем.: Durandustype . Основоположници на книгопечатането- първо в Париж: Улрих Геринг, Михаел Фрибургер, Мартин Кранц ( все немци- виж по-горе защо ) . Развой и разпространение на инкунаболното книгопечатане ( инкунабули- книгите преди 1500-та година; отличават се с големи размери ) Гравьорите Свейнхайм и А. Паннартц откриват красотат на каролингските и хуманистичните ръкописи в италианския бенедиктиантски манастир Субиако ( близо до Рим ). Делото на Николаус Йенсон ( род.1420 ). Едхард Ратдолт ( 1447-1527/8 )- първата употребена в книгопечатането титулна страница. Начало на френското книгопечатане:1470
Първата френска печатна книга: “Epistolarum liber”.
- Венеция- “Втората Атина” поради емиграцията на гръцки интелектуалци от окупирания от турците Константинопол.
6.15 Алдус Мануциус // 95
6.15.1 Биография // 95-96
6.15.2 В Aldi Academia ( “Нова Академия” ) // 96
6.15.3 Първи печатен курсив- април 1501, от гравьора франческо грифо от Болоня- за “Георгики” на Вергилий // 97
( 6.15.3.1 ) – книжки алдини ( формат октаво ) и техните подражания.отвореното предупредително писмо на Алдини. // 97
6.15.4 видове италиански курсив ( два вида ); етимология на названията на курсива и антиквата ( old face- ренесансова антиква ) // 98
6.16 Развитие на френската типография през 16. в // 98-99
6.16.1 Клод Гарамонд ( 1480- 1561 ) // 100
6.16.2 Негови ученици : Гийом льо Бе, Робер Гранжон, Жак дьо Санлек ( 1573 – 1648 ) // 100
6.16.3 Робер Гранжон – създава т. нар. патриотичен френски курсив; ренесансови и съвременни латински, гръцки и ориенталски шрифтове- Гранжанов шрифт ( lettere francoyse = шрифт civilite ) //101
6.16.4 Жан Жанон //102
6.16.5 Кристоф Плантен ( 1520- 1589 ) // 103
6.17 Холандска типография // 103
6.17 – Холандска антиква- Гарамондова в холандски народен дух. Оттам и в Англия, Европа и Русия. 1707- 1710- Руска азбучна реформа ( цар-император Петър I-ви )
6.17.1 Кристофел ван Дайк ( 1610 -1670 ) // 103-104
6.17.2 Антон Янзон ( 1620 -1687 ) // 104
6.18 Ренесансовата антиква в Англия // 104
6.18.1 Уилям Казлън ( 1692 – 1766 ) // 104

ГЛ. 7 ПРЕХОДЕН СТИЛ ( Барок и Рококо )
7.1 Характеристика на епохата // 105
7.2 Технология на медногравюрата- първа медногравюра- 1446 г. // 105-106
Първите медногравюри са копия на известни картини на епохата
( помякога 1:1- оттам и книги с голям формат )
Поради характера на шлифованата медна плоча ( “твърд и капризен материал” ) гравьорите отдават предпочитание на отвесни греди и симетрични закръгления, за да не се налага да въртят плочата. Така се ражда класицистичната антиква. // 106
7.3 Преходна и класицистична антиква // 107
7.4 Кралска поръчка за нов наборен шрифт ( 1692 ) // 107
7.4.1 Разграфяване на матрицата // 107
7.4.2 Филип Гранджан дьо Фуши // 108
7.4.2.1 Заповед за буквата l ( да бъде с една малка човчица отляво )
7.4.3 romain du roi Louis XIV. // 108
7.5 Луи- Рене Люс // 108
7.5.1 Артюр Кристиан – шрифтът jaugeon // 109
7.5.2 Пиер Симон Фурние- Младия ( 1712 – 1768 ) –oeil poetique // 110
7.6 Холандия // 110
7.6.1 Изаак Еншеде // 111
7.6.2 Йохан Михаел Флайшман // 111
7.6.3 Жак Франсоа Розар ( 1714 – 1777 ) & Матиас Розар // 112
7.7 Англия // 112
7.7.1 Джон Баскервил ( 1706- 17?? ) Бирмингамска шрифтолеярница // 113
7.7.2 Уилям Мартин // 114
7.7.3 Джон Бел ( 1754 – 1831 )
7.7.3.1 Bell antique – най-късната преходна антиква – 1784 // 115
7.8 Германия // 115
7.8.1 Йохан Готлоб Иманлуел Браиткопф ( 1719 – 1794 ) // 115
7.9 канчелареска модерна – 1576 // 115
7.10 Калиграфия на епохата. Представители // 116
7.10.1 Lettre chancellaresque, Lettre francoise >> Rond //117
7.10.2 lettre Italiene Batarde – френска италианска канчелареска бастарда // 118
7.10.2 Пиер Моро // 118
7.10.3 Ронд + Итален батард = куле ( coule , сщ. “експендисион”) // 118
7.10.5 Англия // 119- 120
7.10.5.1 Round hand + Italian hand = English hand – английско куле- получава името англе. От англе произлиза българският училищен краснопис // 119

ГЛ. 8 КЛАСИЦИСТИЧНАТА АНТИКВА // 121

8.1. Сл. 1750- класицизъм. Най- известна картина- “Клетвата на Хорациевите” от Жак- Луи Давид- 1785 //121
8.2 Фамилия Дидо // 122
8.2.1 Франсоа Дидо ( 1689 – 1757 ) – завършва развитието на класицистичната антиква // 121
8.2.2 Франсоа- Амброз Дидо ( 1730 – 1804 ) – подобрява кегелната система ( 1 дидо-пункт = 0.3759 mm )- Начало на универсалната мерна система в типографията
324.8394 mm = 864 пункта ( p. )
8.2.3 Пиер Дидо- Стария ( 1761 – 1853 ) // 122
8.2.4 Фирмен Дидо ( 1764 – 1836 ) // 123
8.2.5 Анри Дидо- известен със склонността си към миниатюрни букви
8.2.6 Амброаз- Фирмен Дидо // 124
8.2.7 Жюл Дидо // 124
8.3 Италия- Джамбатиста Бодони ( 1740 – 1813 ) // 124-125
8.4 Германия- Юстус ерих Валбаум ( 1768 – 1839 ) // 125-126
8.5 Англия- Алегзандър Уилсън // 126
8.6 Обобщение

ГЛ. 9 XIX ВЕК

9.1 Обобщение на епохата. рекламната конкуренция. Затлъстяването на класицистичната антиква ( тънки: дебели греди = 1/12 - 1/20 )
англ. Fat Face
фр. gras ( “тлъст” )
9.2 широка тлъста антиква
9.3 тясна тлъста антиква
9.4 украсна тлъста класицистична антиква
9.5 буквата добива 3-то измерение
9.5.1 украса с графичен елемент
9.5.2 плоска украса
9.5.3 украса с пластичен ефект
9.6 ЕЖЕПТИЕН ( 1815 ) – Винсент Фигънс
9.6.1 шрифт Кларендон ( Clarendon ) – 1843 – наречен тогава Ionic ( йонически ), като Гротескът се наричал Doric ( дорийски ). Кларендон е “ по форма и ритъм Антиква, а по тежест- Ежептиен )
9.6.2 Clarendon на Benjamin Fox
9.7 Италиен- търпи влияние от древния капиталис рустика ( вж, глава 3 – РИМ ) – 1821 . Тънки: дебели = 1 : 9
9.7.1 – Полутоскански – горната част на буквата е в различен стил от долната
9.8 ГРОТЕСК ( Sans Serif )
9.9 Полублок
9.10 Пресищане от модат на класицистичната антиква; завръщане към ренесансовата антиква >> шрифтът елзевир
9.11 Уилям Морис ( 1834 – 1896 ) –Golden type- произхожда от Janson
9.12 Jugendstil ( Сецесион )
9.13 Обобщение

ГЛ. 10 XX ВЕК

10.1 Оглед на епохата. Победа на индивидуализма в капиталистическите и октомврийските ( комунистически ) общества
10.2 Видни представители
10.2.1 Brace Rogers – Centaur – 1916
10.2.2 Фридрих Бауер – Генцш-Антиква – 1907-1910
Ренесансови форми, в които навлизат форми на сецесиона:
10.2.3 Питър Беренс – Беренс-Антиква
10.2.4 Валтер Тиман – Тиман- Медиевал
10.2.5 Георг Белве- белве-антиква- 1926
10.2.6 Ото Екман- Екман-шрифт
10.2.7 Алфонс Муха- Херолд ( 1901 - 1904 )
10.2.8 Фриц Хелмут Емке- Емке-антиква, - медивиал, -Елзевир
10.2.9 Рудолф Кох- кабел-гротеск – 1926/27
10.2.10 Емил Рудолф Вайс ( 1875 – 1942 ) – Вайс-антиква
10.2.11 Уорън Чапъл- Траянус – 1940
10.2.12 Херман Цапф- Палатино 1950, Микеланджело 1950 и Фидиас -1953, Систина 1950, Сафир ( 1950 ), Виртуоза ( I и II- съотв. 1952 и 1953 ), Optima ( 1958 )
10.2.12.1 Жена му- Гудрун Цапф- Диотома; Ариадне ( 1954 )
10.2.13 Алберт Капр- 1958- Лайпцигер антиква; Фауст-антиква ( 1961 )
10.2.14 шрифтът Тиман-антиква
10.2.15 Имре Райнер- Корвинус ( 1929 – 1934 )
10.2.16 Херман Цапф- Мемор ( 1952 )
10.2.17 О. Х. В. Хаданк- Орната ( 1943 )
10.2.18 Херберт Танхойзер- Гравира ( 1935 )
10.2.19 Ян ван Кримпен- Ромулус ( 1936 )
10.2.20 Дрешер- Енергос ( 1932 )
10.2.21 Ернст Шнайдлер- Хералд- Хералд ( 1934 ), Легенда ( 1937 )
10.2.22 А. Фрутигер- Ондин ( 1954 )
10.2.23 георг трумп- Паломба ( 1955 )
10.2.24 Имре Райнер- Райнер скрипт ( 1951 ), Страдивариус ( 1945 )
( 10.3 ) Шрифтове, получено с акварелна четка- Балзак, Салто, Импулс, Мистрал
10.4 Шрифтове от втората половина на 20 в. ( до 1964, когато е написана книгата )

ГЛ. 11 СЛАВЯНСКИ ШРИФТОВЕ

Тези шрифтове са разгледани от Йончев в друга книга- “Древен и съвременен български шрифт”
Кирилица- 9 в. от Константин-Кирил Философ
От България в Русия при нашествието на княз Светослав ( 969 г. ) ( обърнете внимание на влиянието на войната върху разпространението на изкуството- тук и при Майнц- вж. т. 6.14 )
Развитие под влиянието на гръцките и руските шрифтове.
Първата печатна кирилица- 1491 ( “Осмогласник”, Краков, Швайфолд Феол )
Шрифтът в България.

ЧАСТ 2. ШРИФТЪТ В ПРАКТИКАТА

1. Основни познания за буквата
1.1 Изграждащи и противодействащи сили
1.1.1 изграждащи- ръка, перо
1.1.2 противодействащи- съпротивление на материала
2. Видове писателски инструменти ( пера ) и техните характеристики
2.1 По материал- Растителни
2.1.1 Цилиндрична пръчица
2.1.2 Тръстиково перо
2.1.3 друго
2.2 Птичи
2.2.1 Метални
2.2.2 други
2.4 По омокряване
2.4.1 Преки- напр молив; стилус
2.4.2 с медиатор ( мастило, туш и т.н. )
2.5 По подрязване
2.5.1 обли
2.5.2 право подрязано
2.5.3 наляво подрязано
2.5.4 надясно подрязано
2.6 Остри пера
2.7 според следата
а) обли- оставят вълнообразна линия
б) широки- 3 типа
б1) Т- перо
б2) N- перо
б3) Z –перо
3. Въртене на перото
4. Буква
5. Форма и съставки. Класификация по брой съставни елементи; посока на дишане
6.1 Форма
6.2 Съставките и техните наименования- елементи на буквата- 23 клички
6.2.1 серифи- 7 типа; видове
6.2.2 кернинг, линиране, текстиране

Мнението беше редактирано от nociception: 16.12.09 - 13:28

http://www.behance.net/Stanev
Професионални услуги в сферата на графичния дизайн на добри цени. :)
0

#10
Потребителят е неактивен   thingfish 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 576
  • Регистриран: 15-November 04
  • Репутация: 3
  • Град:Утопия
Ще е добре да се ъпне до "важна"
0

#11
Потребителят е неактивен   vandalize 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 38
  • Регистриран: 27-February 09
  • Репутация: 0
Наистина супер тема, хубаво е да се направи важна :lol:
0

#12
Потребителят е неактивен   kokoshakeit 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 658
  • Регистриран: 08-August 04
  • Репутация: 0
  • Град:Sofia
И едно полезно линкче за тестване ^_^
http://www.typetester.org/
0

#13
Потребителят е неактивен   alisssa 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 285
  • Регистриран: 19-November 04
  • Репутация: 5
  • Град:Местожителство: Местожителство:
  • Интереси:�������
Важна!
Моля.
0

#14
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Черно на бяло
(въпреки, че някои го предпочитат сиво)

Цветът е нещо много важно - добре подбраният цвят (цветова комбинация) е един от най-въздействащите фактори, когато се сблъскваме с графичния дизайн като зрители. Общо взето цветът е толкова пространствена тема, че обикалям около нея от месеци и все не мога да се накарам да наджапам. Мисълта ми в момента е за друго - цветът, нашият помощник при грабването на потребителя, може да бъде доста досаден шляещ се с бира в ръка навлек, седнал на бюрото и клатейки крака разказващ какво разкошно пролетно време е навън. На същото бюро, на което се цъклите вие, гонейки поредния безумно важен и още по-безумно нереалистичен дедлайн. Накрая не издържате и споменавайки цялата му рода през зъби му казвате да дига гълъбите. Точно това е доброто решение, когато искате да прецизирате типография и/или графични елементи - разкарайте цвета. Работете само с черно и бяло. Аз лично предпочитам сиво на бяло - по-малко дразни очите. Превключвам на черно, когато към края искам да проверя графичния баланс - дали нещо не тежи някъде, не "залива" оптично и т.н. Когато проекта е примерно 2-цветен (лого например) ползвам 2 степени на сивото. Добавям цвета чак когато окончателно съм доволен.

майко мила, от остаряването ли е тая графомания... :-/
ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#15
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Междубуквие
(kerning)

Колкото и усилия да полагат създателите на шрифтовете, практически е невъзможно да предскажат всяка възможна комбинация от букви в дадена дума. Като цяло добре направените шрифтове създават съвсем малко проблеми, които практически са незабележими, когато се налива голямо количество текст. В определени ситуации обаче, например логотип, заглавие, отделна увеличена дума или израз има нужда от намеса.

Ето малко примери:

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Малцина са се родили с развит усет за "въздух" между буквите. За шастие, това се учи с доста елементарни, макар и повтарящи се упражнения. Разпечатайте с достатъчно голям размер и изрежете буквите от една дума и с фотолепило позволяващо разлепване и преместване нагласете думата в единия край на стаята. Заемете се с нещо друго и периодично поглеждайте към думата. Щом нещо ви издразни - коригирайте. Лесна проверка е и да погледнете думата в огледало. Най-важното нещо е да развиете усет за пространството, обгръщащо буквите - абстрахирайте се от буквите и работете само с това, което е между тях, все едно пространството между две букви е обект със съответната големина и форма. В момента, в който тези междубуквени обекти се изравнят и оптично балансират задачата е решена.
ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#16
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Цветово кодиране

Много добър пример за ползване на цвета са информационните табелки в лондонското метро. Червеното е забранително, жълтото - предупредително, синьото - информативно.


Публикувано изображение

цветовото кодиране не се ограничава само с интериора, има го и при външната част на влакчетата - те са бели, но движещите се елементи - вратите са червени:

Публикувано изображение

използването на допълнителен цвят помага да се наблегне на вмъкнатия елемент. кученцето е червено и се забелязва лесно на фона на синия знак:

Публикувано изображение

Разбира се, цветовото кодиране не е привилегия на масовия транспорт. :lol: При един уебсайт например то помага на посетителя веднага да се ориентира кои текстове са линкове, кои са основните раздели/зони, коя информация е основна и коя - второстепенна и т.н.
ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#17
Потребителят е неактивен   LudiqTaz 

  • Phoenix
  • Група: Глобални
  • Мнения: 5247
  • Регистриран: 17-April 05
  • Репутация: 29
  • Пол:Мъж
  • Град:изгубен
Темата вече е важна, всякакви въпроси по съответната тема задавайте тук!
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
0

#18
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия

Преглед на мнениеLudiqTaz, на May 8 2010, 21:59, каза:

Темата вече е важна, всякакви въпроси по съответната тема задавайте тук!

не е добро решение - смисълът на темате е да е по-теоретична. не е удачно да се омеша с постове "помощ, кой е този шрифт". по-добре направи една тема "кой е шрифта?" и я качи важна. тази тема може да си седи нормална - ако все още има интерес ще гледам чат-пат да я ъпвам : )
ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

#19
Потребителят е неактивен   LudiqTaz 

  • Phoenix
  • Група: Глобални
  • Мнения: 5247
  • Регистриран: 17-April 05
  • Репутация: 29
  • Пол:Мъж
  • Град:изгубен
Ок, няма проблем :lol:
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!
0

#20
Потребителят е неактивен   mumitrol 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 3708
  • Регистриран: 18-February 05
  • Репутация: 1171
  • Град:голяма Финландия
Мрежата

Публикувано изображение

Ако някой се е чудил защо някои графични материали изглеждат толкова добре сглобени и балансирани най-вероятната причина за това е един невидим за зрителя помощник. Мрежата (не WWW) съществува от няколкостотин години, по-скоро като технологично улеснение, отколкото като дизайнерски инструмент. Съвременния й вид се оформя в средата на 20 век. През последните години най-после взе масово да навлиза и в WEB дизайна.

Защо мрежа? Качествено направената мрежа помага дори и за дизайн от 1 страница, но истинската й сила е при многостранични материали които следват еднаква логика на оформлението и така се улеснява ориентирането на потребителя. Също така мрежата диктува ритмиката на проекта и спомага за по-добро художествено въздействие. Мрежата трябва да се използва внимателно и задължително да се избягва повторяемостта и монотонноста. При по-обемни проекти може да има нужда от създаване на няколко мрежи, взаимно допълващи се и работещи в синхрон.

Мрежата може да бъде изградена от еднотипни елементи, еднотипни елементи плюс полета (както в примера по-долу), може да се състои и от елементи с различна ширина/височина.

Публикувано изображение Публикувано изображение

Създаването на добра мрежа не е лесно и определено отнема време. Веднъж обаче създадена тя улеснява и ускорява работата и в крайна сметка с нея се печели време. По-важното е, че придава добър, професионален изглед на проекта.

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Мрежата може да помогне дори при експресивни, хаотични дизайн проекти. След като основните елементи вече са нахвърляни, може да се потърси някаква ритмичност в тях, на тази база да се създаде мрежа и мрежата на свой ред ще помогне да се намерят местата на дребните детайли и текстове, леко да се донаместят и основните елементи.

Възможен е и обратен подход - материал, създаден по мрежа, в който при завършването му отделни ключови елементи излизат от (разбиват) мрежата.

Добро упражнение (а и убиване на дълго пътуване) е взимането на добре дизайннат материал (западен вестник, списание, каталог, дори авио- или жп брошурка) и откриване на залегналата мрежа.

Публикувано изображение


За повече инфо потърсете в мрежата за design grid, grid layout
ksd: стото катсам лосх самнаитопър
lilghost: Ебах ти и живота. Все къс и все не стига, и само мъка
0

Споделете тази тема чрез:


Страница 1 от 1
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Вие не може да отговаряте на тази тема

1 потребители четат тази тема
0 регистрирани потребители, 1 гости и 0 анонимни потребители


Data.BG e форум за дискусии. Data.BG не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Data.BG.

Close  Member Login