Форум

Data.BG Форуми: Как да пишем правилно - Data.BG Форуми

Прехвърляне към съдържание

  • (8 Страници) +
  • 1
  • 2
  • 3
  • Последна »
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Вие не може да отговаряте на тази тема

Как да пишем правилно

#1
Потребителят е неактивен   ostavime 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 2430
  • Регистриран: 26-January 04
  • Репутация: 266
  • Пол:Мъж
  • Град:Amsterdam

*
ПОПУЛЯРНО

Не може в нов раздел, като този, да няма една тема за правилното писане и граматика на езика ни. Ето нещо, като начало.

П.С. Темата ще бъде допълвана периодично.

ПълниЯТ член

В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълниЯ член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. Аз лично приемам подобни твърдения просто с повдигане на рамене, но ето няколко примера и правила, които ще ви помогнат да прецените правилно членуването:

Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. как да прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го върши:

Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА

Действие: ...счупи...

Въпрос: Кой счупи прозореца?

Отговор: Камъкът.

Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член.

Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА.

Действие: ...е...

Въпрос: Кой е счупен?

Отговор: Прозорецът.

Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член.

А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители.

Примери:

ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца.

КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък.

Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример:

ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него.

Ето едно "обратно" правило: ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до, на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите. ПълниЯТ член НЕ е за него.

Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин) може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик) ;-)

Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие, то трябва да се членува пълно:

Друг пример е и заглавието на разделА, който тук приключва.

Основните правила за това кога да гарнираме нашите текстове с пълен член и кога - не. Номера е в дозата ;-)

Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той".

Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член.

Примери:

Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог)
На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)

Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ)
САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той)

При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...).

Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него.

Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог).
На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)

Отново при женски и среден род проблеми няма.


Не знам и не ме интересува!

Така. Правилото за отрицателната частица "не" е следното.

"Не" се пише отделно от глаголите"

Това е. Призовавам всички да препишат правилото по неколкостотин пъти и да го пеят като песничка. Щом можете да пеете два часа с Депеш, и това ще можете да научите. Разбрахме ли се?!

А, да, ето ви и няколко примера:

Не знам
Не мога
Не понасям
Не обичам
Не искам
Не отивай
Не влизай
Не мисли
Не ядат
Не пишем
Не спим
Не пият
Не пушат

Не" се пише слято в невестулка, невеста, невен и други подобни думи, в които "не" не носи смисъл на отрицание. Също така и в началото на прилагателни и съществителни, в които има смисъл на отрицание. Примерно незнание, невалиден, непушач.


Главното е да се мисли с главите

Иде реч за главните букви, а поводът е, че в последните две седмици се сблъсках с толкова много Понеделник, Февруари, Англичаните и т.н, че вече трудно забелязвам малките буквички...

Правилата на играта, не, на писането:

С главна буква се пишат личните имена ( това си го знаем), географските обекти, като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

Когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.


Мекането като национален спорт

Когато глагол в единствено число завършва на "М", в множествено число завършва на "МЕ".
Гледам - Гледаме
Искам - Искаме и т.н.

НО.... НЕ И ТАКА!!!
Свиря - Свириме (истината е Свирим)
Ходя - Ходиме (Ходим) и т.н.

По повод на това правило един радетел на мисълта каза:
Как да е грешно "ядем" бе?! Аз ядем, ние ядеме... :lol:


Дайте да се разберем за гащите, чорапите и чорапогащите

Вижте сега...

Трябва някакъв ред да има в тоя български език.

Ще го кажа един път и няма да повтарям, ако не вярвате на мен, питайте Брезински, БАН, Катедрата по българистика или кого искате.

Думата е ЧОРАПОГАЩИ и няма единствено число. Като дънки ( за изненада на бургазлии, според които се казва дънкито:)

Идва от гащи+чорапи. Чисто и просто.


Грам грамотност


Имам сериозни подозрения, че поне една десета (това са десет процента или като изпиеш сто грама от кило водка) от вас са крайно неграмотни. И абсолютно загубени за каузата.

Един прост (уникално, при това) пример:
Знам, че тия пусти SMS-и са на маймуинца, но не мога да си обясня как може човек, раждан в България (и претендиращ да има някакво образование, щото даскалъка не е само да натискаш клаксона на абитуриентския.. за съжаление), може да пише следните думи по следния начин:

магий
калорий
федераций
мастий
фуний

и прочие. Знам, че е готино да драснеш "ий" накрая, стилно така, но запомнете (това е безплатен урок) - когато една думичка е съществително от женски род и в единствено число завършва на "ия", то множественото и число окончава (това е хубава дума) на "ии". А не "иЙ"!
Всичко, що е с "ий" накрая, е от мъжки род. Или глаголче, ама повелително така - пий, бий, вий.

Знам, че не всеки е длъжен да чете книжки и да мисли. Обаче е срамно да не можеш да напишеш 2 изречения без грешка. Какъвто и да стане човек, все ще му се наложи да пише. Обяснения се пишат и в ареста.

PS - На всички млади момци и девойки, които напират да ми напишат "abe kopele 6te si pi6em kaktosi iskame nie si se razbirame ti si 4eti knigite i trai tam", ще им кажа, че аз точно това смятам да направя :)


Свадбата на една фълшива диетолошка


„Магазина се премести на другия ъгъл.“ Едно от любимите ми изречения. Хиляди пъти съм била на крачка от това да извадя химикалка и да поправя магазинА на магазинЪТ. После обаче се спирам, щото смисъл – никакъв, само дето си хабя нервите.

Не знам вие как приемате неграмотно написани елементарни думи, но аз лично се побърквам.

Дълго време минавах покрай магазинче на Оборище, на което с големи букви беше изписано „италянски дрехи“. Оправиха го след около година, очевидно заради отчаяния зов на някой като мен. Ако в момента чете това - благодаря му от все сърце.

Откак пък интернет превзе живота ни, неграмотността се повиши милиони пъти. Уникални неща могат да бъдат открити в мрежата, а най-добрият източник на бисери са безспорно форумите. Спортните оглавяват класациите:

„да ама е важнo че не oспяxа да ги пoбедат кoлкo тo и садята да им пoмага затoва самo Тринидад и Тобаго“

„Бoжкoв акo гo вида на ван 6те гo oбия“

Дето вика чичко Вучков – гледам и не вярвам на ушите си.

Как ти идва на акъла на напишеш „обия“, след като дори не може и да се произнесе така? По каква логика се пише „очудя“? И кой въобще изговаря думата по този начин - „Очудя“? Или хората просто действат по метода – щом се произнася с У, значи се пише с О.

За „садята“ - /в превод – съдията/, просто нямам сила да коментирам. Само ще кажа, че го веднъж го видях така написано и в програмата на телевизиите, анонсирайки сериала „Садя Ейми“.

Тогава му хвърлих едно мислене, понеже не съм запозната с въпросния филм - Ейми ще я садят ли някъде и ако да, тя какво е – патладжан, тиква или някакъв картоф? Оказа се, че била най-обикновен съдия... завалията.

Друга тенденция са любимите ми думички от женски род, които в множествено чисълце приемат едни крайно къдрави завършеци. Калорий определено ми е най-най-любимата. Просто като видя това „ий“ накрая и се ваодушевявъм.

Разбира се, и магий не е лошо – ако има привърженици и на тази думичка, моля да не се обиждат, че съм я класирала на второ място. Филий също не е зле, кутий пък още повече. Но, съгласете се, калорий има собствен чар.

А какво да кажем за финансии? Тука вариантите на всичкото отгоре са няколко – или така, или финансий. За разлика от калорий обаче, финансии е осезаемо и при изговор, което вече предизвиква силни позиви за повръщане.

Навремето, когато за пръв път чух думата „семенар“, и то от жена, си помислих, че е някакъв осеменител. Някаква ин витро технология и то за добитък. При всички случаи не предполагах, че е семинар. Сега вече му посвикнах, в смисъл, че не се чудя какво означава, когато го чуя. Това обаче не означава, че асоциациите ми с изкуствено оплождани искърски говеда са изчезнали.

Я сега ми споделете нещо – и вие ли сте чували думата „уневерситет“? Да, знаех си, че не съм само аз... А латинеца? В смисъла на латинска азбука, а не на човек с латиноамерикански произход. Е, ако не сте, сега го чувате.

За ветерани като „исток“, „изкам“, „гръдски“ /това означава гръцки, да не си помислите, че идва нещо от гърди/, „збогом“, свадба“, „врапче“, „кремвирш“ и „трушия“ и няма смисъл да отделям специално място. Пардон, спецялно.

Но, виж, на следващия бисер съм отделила цялото си сърце и душа. Срещнах го в един форум, то се знае. Влюбихме се от пръв поглед и оттогава му правя непрекъсната реклама.

Затова му отделям нов, самостоятелен ред, на който да блесне и да заслепи целия свят с красотата си:

„фълшива диетолошка“

Както се казва на чист български – спийчлес. И топлес също. Което ме навежда на мисълта, че в учебните проглами за средно образование не е зле да наблегнат отново на добрите стари диктовки и задължителното четене на разни книжчици.

Понеже сега се получава един доста неприятен парадокс – човекът Х може да те брифне за дискусията по последния топик от аджендата, да ти осигури логистика, лоби и билет за последния авейлабъл полет, обаче ще ти добави, че това няма да ти излезе хич „ефтино“.

С други думи – дайте да научим как се пише фълшива диетолошка и след това да наблегнем на фъндрейзинга и аутсорсинга.

Че горкият Рамбо Силек* ще се обърне в гроба си.
*По информация от форуми, попадението е на второкласник


-по

За всички, които са спали в час по български, но това не им пречи да пишат по форумите, блоговете, стените на тоалетните и изобщо - навсякъде, където може да се пише.

По се пише с тиренце след него само когато е СРАВНИТЕЛНА СТЕПЕН на нещо си:

по-умен
по-смел
по-добър
по-щастлив

Във всички останали случаи "по" показва мястото на извършване на действието и НЕ СЕ пише с тире

по улицата
по главата
по земята

Такова животно като по-главата НЯМА, най-малкото защото не можеш да кажеш най-главата!


Основи на правописа в българският език

Всяка дума в българския език се състои от:
1. Представка
2. Корен
3. Наставка
4. Окончание

За да изписвате правилно думите, трябва да знаете кои са отделните елементи.
Основата на думата е корена. За пример ще дам корена "лив". По-лив-ам (по-представка + лив-корен + ам-наставка).
Представката служи за уточняване. С нейна помощ една дума (корен) може да има няколко значение.
По-лив-ане
Из-лив-ане
Раз-лив-ане
Наставката е след корена. Тя доуточнява значението на корена.
По-лив-айки
По-лив-ащ
Окончанието е след наставката. То служи за допълнително уточнение на субекта, който извършва действието
По-лив-ащ-а
По-лив-ащ-о
По-лив-ащ-и


със съкращения, и-к Граматика
10

#2
Потребителят е неактивен   ostavime 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 2430
  • Регистриран: 26-January 04
  • Репутация: 266
  • Пол:Мъж
  • Град:Amsterdam
Правопис и граматика, правилата и изключенията


Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения.

1. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число:

примери:lol:отребителят проверява поста си за грешки преди да го публикува.

Форумът се развива с бързи темпове.

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число:

примери: Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията.

Позитивният поглед прави живота по-лесен.

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол ”съм”):

примери: Нейният коментар беше неуместен.

Самият той пише тук под различно име.

2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

примери: Толерантното отношение е част от неговия характер.

Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

примери: създател - създателят

огняр - огнярят

вратар – вратарят

Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар - коментарът; катинар – катинарът

3. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число завършващи на -й: край - краят, герой героят), както и следните съществителни: зет –зетят, лакът - лакътят, нокът – нокътят и др.

Практически правила за проверка:


Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим
подлога, се променя и сказуемото. Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог.
Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението ”той”, се използва пълният член -ът, -ят:

Новодошлият поздрави – той....

Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията ”него”, ”го”, се пише непълният член -а, -я:

Очаквам госта - Очаквам него (го)

А сега едно последно правило. В математически стил то гласи. Необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог.
Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва да получава пълен член. След предлог се пише непълен член:

Бъдещето е в легалния софтуер.

Можеш да се довериш на изследоватя

6. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на ”т”, се пишат при членуване с двойно ”т”:

Благодаря ви, братя мили, за честта.

Пролетта дойде.


7. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на ”щ”, се пишат при членуване с ”щ” и ”т”:

Нощта беше влажна и мрачна.

Той запали свещта

http://www.bukvite.com

Често се допускат при образуването на прилагателни. Ако дадено прилагателно в мъжки род завършва на -нен, то тогава формите за женски и среден род единствено и за множествено число завършват съответно на -нна, -нно, -нни. Във всички останали случаи, когато прилагателното в мъжки род завършва на -ен, формите за женски и среден род в единствено число и за множествено число завършват съответно на -на, -но, -ни.
Пример:

-НЕН

Странен - м.р.
Странна - ж.р.
Странно - ср.р.
Странни - мн.ч.


-ЕН

Свещен - м.р.
Свещена - ж.р.
Свещено - ср.р.
Свещени - мн.ч.



------------------------------------------------------------- -------------------


Някои често допускани грешки по отношение на правописа:


„О” или „У”

Пишем „О” вместо „У”

волкан — вулкан

дооточнявам — доуточнявам (уточнение)

образование — образувание (от глагола образувам: скално образувание)

оважавам — уважавам

овековечавам — увековечавам

овеличавам (се) — увеличавам (се)

оеднаквявам — уеднаквявам

оказвам — указвам (указвам посока, път; синоними: показвам, посочвам)

оличавам — уличавам

оповавам се — уповавам се

опражнявам (се) — упражнявам (се)

осмихвам (се) — усмихвам (се)

оспокоявам (се) — успокоявам (се)

оспивам се — успивам се

осъмнявам се — усъмнявам се

оспявам — успявам

оточнявам — уточнявам (уточнение)

охажвам — ухажвам

очудвам (се) — учудвам (се)

радиос — радиус

словообразователен — словообразувателен


Пишем ”У” вместо „О”

кулиба — колиба

убесвам — обесвам

убиждам — обиждам

убичам — обичам

образувание — образование (от глагола образовам: висше образование)

указвам — оказвам (оказвам помощ, натиск)

улекна (ми) — олекна (ми)

упаковам — опаковам

уплаквам (се) — оплаквам (се)

упростявам — опростявам

упора — опора

упрощавам — опрощавам

упържа — опържа

урганизирам — организирам

уръдие — оръдие

уръжие — оръжие

усвежавам (се) — освежавам (се)

услушвам се — ослушвам се

усмелявам (се) — осмелявам (се)

„А” или „Ъ”

Пишем „Ъ” вместо „А”

обръщение — обращение (парично обращение)

Съществува и думата „обръщение”, която обаче има друг смисъл и затова е грешно да се употребява вместо „обращение”.

кървъв — кървав

неотдавнъшен — неотдавнашен

Пишем „А” вместо „Ъ”

обращение — обръщение

Обръщение е, например, „Уважаеми дами и господа”. Думата „обращение” също е правилна, но има друг смисъл и не бива да се бърка с „обръщение”.

царвул — цървул

„Е” или „И”

Пишем „Е” вместо „И”

* интелегентен — интелигентен

* корегирам — коригирам

* Пишем „И” вместо „Е”

инжинер — инженер

привеждам — превеждам (превеждам от един език на друг; глаголът привеждам има съвсем друг смисъл: привеждам в действие, привеждам пример, доказателство)

„А” или „Я”

* Пишем „Я” вместо „А”

олимпияда — олимпиада

* Пишем „А” вместо „Я”

христианство — християнство

„О” или „А”


* Пишем „А” вместо „О”

четах — четох

„О” или „Ъ”


* Пишем на „Ъ” вместо „О”

четъх — четох

„И” или „Й”

* Пишем „Й” вместо „И”


войн — воин

В множествено число на думи от женски род завършващи на „Я” пишем „И”, а не „Й” – конституция – конституции, комуникация - комуникации. Съществителни, завършващи на ”Й” в единствено число, в множествено се образуват с „И” – лакей – лакеи, лентяй – лентяи и т.н.
В единствено число местоимението коЙто , а в множествено коИто.

„З” или „С”


* Поставяне на „С” вместо „З”

исконно — изконно

испит — изпит (от изпитвам)

испускам — изпускам

источник — източник

нисш — низш


* Поставяне на „З” вместо „С”

визш — висш

зборник — сборник


„Д” или „Т”

* Поставяне на „Д” вместо „Т”

свадба — сватба


* Поставяне на „Т” вместо „Д”

загатка — загадка


„Щ” или „Ш”

Поставяне на „Ш” вместо „Щ”


посрешна — посрещна

съшност — същност



------------------------------------------------------------- -------------------


Пунктуация


Пунктуацията служи за графично разчленяване на писмената реч. Използването на пунктуационните знаци в българския език най-често се определя от строежа на изречението, от интонационните му особености и др. В дадени случаи съществува възможност за избор на пунктуационни знаци със синонимна употреба (напр. между тире и запетая). С предпочитанието си към даден пунктуационен знак пишещият изразява отношение, поставя логическо ударение. Има и пунктуационни знаци, чиято функция е изцяло графична (напр. малко тире). По-важни пунктуационни правила:

1. Употреба на запетая.

Запетаята служи синтактично интонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение.
- В рамките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая.

Напр.: Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник.
- Когато съюзът или е еднократно използван със значение на „тоест”, „сиреч” и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи.
Напр. Дискурсът, или речевото поведение на индивида, представя общата култура на личността.

- Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази.
(обръщения, междуметия). Употребата на запетая при вметнати и въвеждащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на заседанието. Но: Той, наистина, не се изказа на заседанието.

Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: ”разбира се”, ”мисля”, ”напротив”, ”изглежда”, ”от една страна”, ”от друга страна”, ”обратно”.
Напр. Ти си останал доволен от срещата, надявам се.

- Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: ”за съжаление”, ”навярно”, ”всъщност”, ”като че ли”, ”следователно”, ”обаче”, ”например”, ”вероятно”, ”значи” (в смисъл на ”следователно”), ”по мое мнение”, ”според мене”, ”може би”. Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като ”следователно”, ”значи”, ”обаче”, ”сякаш” се пише запетая, ако са в началото на просто изречение в състав на сложното.
Напр. Той не се обади, значи няма да дойде.

- Задължително се отделят със запетая обособените части (включително изрази за сравнение, въведени с ”като”).
Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса.

- Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение.
Напр.: Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.

- Сложни съюзи не се разделят със запетая.
Напр. Никак не му се иска-ше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му.
- Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюзна дума, която се предхожда от уточняващо наречие – ”едва”, ”само”, ”чак”, ”даже”, ”именно”.
Напр. Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място.
Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запетая.
Напр.: Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш.

- Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъединителен. Тя може да се замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част. Пред присъединителен съюз и то винаги се поставя запетая или точка.
Напр. Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е.

- Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отделя със запетая. Напр. Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му.

- Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със запетая.
Напр. Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започна разговора.

- Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение.
Напр. Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен.

- Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая.
Напр. Обади му се още утре, да не се разсърди.

2. Употреба на точка и запетая.

Знакът служи да се отделят относително самостоятелни синтактични цялостни в състава на изречението, ако вътре е използвана запетая (напр. в рамките на простото изречение между разширени еднородни части).
Напр.: Кавалът му не свиреше, говореше; ту се издигне нагоре и затрепти във възторг и радост, ту се огъне надолу и ниско заплаче (Й. Йовков).

3. Употреба на двуеточие.

Знакът се употребява в простото изречение пред изброяване на еднородни части, след обобщаващи думи.
Напр.: Кочияшът припряно свали следния багаж : два мукавени куфара, изтъркана пътна чанта и раздрънкана китара(Д. Георгиев).

Двуеточие се използва в сложното изречение, за да се разграничат две безсъюзно свързани изречения, които са в подчинително отношение (едното пояснява другото).
Напр.: Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен)

4. Употреба на многоточие.

Многоточие се пише в следните случаи:
- в рамките на изречението, за да се отбележи т.нар. емоционална пауза – поради психологически причини.
Напр.: Пък тогаз... майко, прощавай! Хр. Ботев
- в края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказване, за да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст.
Напр.: Ти наистина нищо не разбираше.

5. Употреба на тире.

Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравнение със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението.(Един гледа сватба, друг – брадва.) С тире се отделя обособено пояснение, когато конкретизира предходната част.
Напр.: Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно. Тире се поставя между обобщаващата дума и еднородните части, които обобщава.
Напр.: Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.
За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире.
Напр.: Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.)
Тире се използва и когато между части от изречение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне.

6. Употреба на скоби.

С помощта на скобите се отделят синтактично-интонационно вметнати изрази и цели изречения. Те имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето. С използването на скоби се подчертава, че ограденият израз има допълнително, уточняващо значение, а може и да се предаде лично отношение на пишещия към написаното.
Напр.: Отдето помина( а той помина навсякъде), по дирята си остави нови ламтежи...(Ив. Вазов)
Внимание: Не се използват скоби, за да се означи, че изразът е излишен. Вместо това ненужният израз се зачертава. В документи и в научни текстове квадратни скоби, ограждащи многоточие, се използват за означаване на пропусната част от цитиран текст, както и да се огради името на цитирания автор, годината на издаване и страницата на цитирания израз.

7. Употреба на кавички.

Кавички се употребяват:
а) при пряка реч. Прието е в художествените текстове да се използват тирета за отделяна на пряка реч. Ако пряката реч е отделна реплика и ”разкъсва” авторската реч, се отделя с кавички.
Напр.: ”Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я!”
б) при цитиране. Ако цитираният израз е граматически и смислово свързан с авторския текст, кавичките означават границата между свой и чужд текст.
Напр.: С употребата на глагол в ед.ч. от израза ”лъжа и робство на тая пуста земя царува” се постига представа за сливането на робството и лъжата.
Внимание: При цитиране не бива да се допуска разрушаване на граматическата съчетаемост между своя и чужда реч.
Напр.: Поетът не може равнодушно да гледа ” турчин да бесней над бащино ми огнище” (По-добре: Поетът не може равнодушно да гледа на османските жестокости. Лирическият човек изрича: ”та сърце, майко, не трае/ да гледа турчин, че бесней/ над бащино ми огнище”.)
Когато се цитира строфа от стихотворен текст, не се използват кавички, защото графично е обозначена границата между стихотворен и нестихотворен текст. Ако цитатът е набран с друг шрифт или е на нов ред, не е необходимо използването на кавички. Ако в цитирания израз има вътрешен цитат, не се използват кавички двукратно, а еднократно. Мото не се огражда в кавички.
в) за означаване на приложения, изразени със собствени или нарицателни имена, приети като названия на театри, кина, училища, университети, библиотеки, фондации, асоциации, дружества и пр. – напр. Софийски университет ”Св. Кл. Охридски”. За ограждане на названия на: вестници, списания, поредици, книги, произведения на изкуството.
Напр.: поредица ” Езикова култура” . Кавичките се запазват при заглавия, променяни граматично за нуждите на текста – напр. ”Излезе от печат втори том на ”Българския етимологичен речник”. Кавички не се използват при названия на общини, на улици, булеварди, квартали, жилищни комплекси в адреси на писма и други пощенски пратки: ж.к. Люлин, ул. Любен Каравелов.
г) кавички се използват със стилистична цел – за изразяване на иронично отношение или недоверие към чуждо твърдение, или за подчертаване на необичайна езикова употреба.
Напр.: Неговите ”чести” посещения бяха причина двамата съвсем да престанат да се виждат.

8. Употреба на точка.

Пунктуационният знак точка служи за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. Тя е графичен завършек на съобщително (повествователно), както и на подбудително (повелително) изречение, изказано със спокоен тон. Точка не се пише в края на изречение, ако то е цитат, сентенция, пример за илюстрация и е включено в рамките на друго изречение. Всички добре знаем пословицата ”Блага дума железни врата отваря”, но колцина от нас я прилагат в общуването. Не се поставя точка след самостоятелно употребени заглавия, имена на автори, подписи. При номериране на рубрики с арабски цифри точка се поставя след всяка цифра. Напр. 1.2.1., 1.2.3. и т.н. Точка се поставя след арабски цифри, с които се означават числителни редни: 12. клас = дванадесети клас.

9. Употреба на въпросителен знак.

Въпросителният знак e графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Когато последната част на едно изречение със сложен строеж е оформена като въпрос, на края на изречението се пише въпросителна.
Напр.: Четох, че някъде се споменава за това явление, но защо никъде не е обяснена същността му?
Когато въпросът е изразен с подчинено изречение, в края на сложното изречение не се поставя въпросителна, а точка. Пишете му незабавно кога ще се проведе събранието. Ако заглавието е оформено като въпрос, отправен към читателите, се поставя в края въпросителен знак. Има ли живот след смъртта? Но ако въпросът е реторичен, въпросителен знак не се поставя. Въпросителен знак (понякога съчетание от въпросителен и удивителен) се използва и след думи, когато пишещият изразява недоумение или съмнение. Той твърди, че е бил по същото време извън страната (?) и няма нищо общо със случилото се.

10. Употреба на удивителен знак.

Удивителната е графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, които изразяват силно чувство или категорична заповед. Ако изразеното чувство е по-слабо, пишещият може да използва точка в края на изречението. В такива случаи на заменяемост говорим за синонимия на пунктуационни знаци (и по-конкретно за синонимия между точка и удивителен знак). Удивителна се поставя след обръщения и междуметия, с които се предава силно чувство.
Напр.: О, Шипка!
В случай, че пишещият иска да подчертае несъгласие, да изрази ироничен смисъл, породен от цитирани думи, може да постави след тях удивителна, оградена в скоби. Напр.: Ти смяташ, че той е мъдър(!) човек?

Често допускани пунктуационни грешки.

Пунктуационните грешки може да се групират в три вида:

пропуснат пунктуационен знак;
излишен пунктуационен знак;
разместен пунктуационен знак.

Пропуснат пунктуационен знак

1. Най-често се пропуска т.нар. ограждаща запетая след обособена част - Напр. Ирина, едно от постиженията на Д. Димов при изграждане на литературния характер( ) се откроява със своята жизненост и психологическа дълбочина.

2. Също често се пропуска запетаята пред обособена част (пред минало деятелно причастие). Напр.: Израснали в града ( ) те трудно могат да почувстват красотата на селския пейзаж.

3. Втора по честота на допускане е грешката, при която не се поставя запетая при вметнати изрази – напр. Огнянов е свободолюбивец, Кириак Стефчов( ) напритив( ) е лоялен поданик на Османската империя. Изглежда( ) търсенията на автора са свързани най-вече със загадъчната същност на човешката душевност.

4. Пропусната запетая в състава на сложното изречение, за да се отдели подчиненото изречение, с въвеждащ съюз да, с дали, кога
Напр.: Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса( ) дали образът на Бай Ганьо е само национален или само социален тип.

5. Пропусната втората ”ограждаща” запетая след подчиненото изречение, което ”разкъсва” главното изречение. Напр.: Героят, който ме кара да се замислям за силата на човешките амбиции( ) е Борис Морев от ” Тютюн”.

6. Пропусната запетая при еднородни части.
Напр.: На мен ми се иска да науча нещо за майка й( ) баща й( ) роднините й.

7. Пропуснати кавички при цитиране.

8. Пропуснат знак точка и запетая при изброяване ( напр. в план на текст).

9. Пропуснато тире при изброяване. Трима са изкусните разказвачи в класическата ни художествена литература ( ) Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йовков.

10. Пропуснато малко тире при отбелязване на сравнителна степен – напр. Човекът у Елин Пелин е по( ) скоро праволинеен, следващ една предначертана нишка в живота.

Излишен пунктуационен знак

11. Често пъти се поставя излишна запетая при употреба на вметнати части, които не се ограждат с този пунктуационен знак – Например(,) едно от стихотворенията на тази тема е ”Спи езерото” от Пенчо Славейков.

12. Поставя се неправилно запетая пред подчинено изречение, когато е въведено с уточняващо наречие като едва, само, чак и подчинителен съюз. Той се утвърждава като автор(,) едва когато издава три големи романови форми.

13. Поставят се кавички при цитиране на строфа от стихотворен текст.

14. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. Аз живея в кв.( ”)Люлин( ”), където се намира офисът на вашата фирма.

15. Поставят се кавички за преносна употреба на дума, използвана с пряко значение. Писателят си служи с такива( ”)нетрадиционни( ”) средства за поетиката като разговорни лексикални елементи, жаргонни изрази.

16. Поставя се знак за завършена синтактична цялост (точка, въпросителна) в края на заглавие, без то да изисква това.

17. Ограждане със скоби на нежелан израз, вместо да се зачеркне.

18. Най-честата грешка е разместването на запетая пред втория съюз от употребени два съюза. Елин-Пелиновите герои са приземени хора, въпреки(,) че са мечтатели по душа.

19. Запетая, разделяща съчетание от предлог и относително местоимение, използвано за връзка в сложното изречение. Мигът, в(,)който Шибил пра- ви съдбоносния си житейски избор, е може би тъкмо срещата с любовта.

Спазването на интервалите и главните е също момент, който трябва да бъде споменат тук.

Главна буква се поставя в началото на ново изречениe. С главна буква се пишат всички видове име, месеците, институциите. За разлика от други езици на български дните на седмицата се пиша с малка буква.

Интервал се поставя след запетая, след точка, преди и след тире, в началото на ново изречение, между думите в изреченето, преди отварящата скоба и след затварящата скоба, преди отваряне на кавички и след отваряне на кавички и др.
5

#3
Потребителят е неактивен   Xpucu 

  • Просто very нетипична
  • Преглед на блога
  • Група: Root Admin
  • Мнения: 6226
  • Регистриран: 15-March 03
  • Репутация: 96
  • Пол:Жена
  • Град:Neverland
Ще добавя една много любима моя статия:


В Интернет всеки ден се сблъскваме с какви ли не странни правописни, граматически и други причудливи грешки. Според мен, писмената култура говори много за човек и всеки, уважаващ себе си индивид, трябва да може да се изразява правилно. Следва интересно и увлекателно четиво по темата

Интернет-фолклор, през превода на Умберто Еко, адаптиран от Нева Мичева.

1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.

2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.

3. Внимавай да не задръстиш текста с… многоточия.

4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.

5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.

6. Написаното е зграда чийто основи са правописът.

7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.

8. Никога не обобщавай.

9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.

10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”

11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.

12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).

13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.

14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.

15. Литотата* е най-великата от изразните техники.

16. Не смесвай висок и нисък стил - както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.

17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.

18. Слагай, запетайките, където им е мястото.

19. Не минавай често на нов ред.
Стига, разбира се, това да не е наложително.

20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.

21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.

22. Толкова ли не може без реторични въпроси?

23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази - още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, - така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.

24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.

25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!

26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.

27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.

28. В началото прибегни до captatio benevolentiae**, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).

29. Всяка завършена фраза трябва да има.

30. И не започвай изреченията със съюз.

*литота - не преувеличавайте

**captatio benevolentiae - според речника “oеднаквяване на възгледите”, по-точно е “психологическото въздействие над аудиторията”
We live in an amazing, amazing world, and it's wasted on the crappiest generation of spoiled idiots
Be nice to nerds. Chances are you'll end up working for one.
"I meant," said Ipslore bitterly, "what is there in this world that truly makes living worthwhile?" Death thought about it."Cats," he said eventually. "Cats are nice."
...За един свят без чалга!!!

My Last.FM | My Facebook | Некадърната ми фотография
1

#4
Потребителят е неактивен   podbot 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 41
  • Регистриран: 05-May 05
  • Репутация: 1
  • Град:София
Ето на това му казвам аз полезна тема :lol: Браво колега :)
1

#5
Потребителят е неактивен   Dataman 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 0
  • Регистриран: 03-June 13
  • Репутация: 9
  • Пол:Мъж
  • Град:София
Понеже тези, които пишат НЕПРАВИЛНО, не обичат да четат дълги постове, аз ще кажа някои дреболии ВКРАТЦЕ, нищо, че повтарям първи и втори пост отчасти:

1. ПЪЛЕН ЧЛЕН - докато пишеш изречението си задавай въпроса КОЙ - която дума отговаря на въпроса КОЙ - ТЯ Е С ПЪЛЕН ЧЛЕН.

Ако отговаря на въпроса КОГО - НЕ Е С ПЪЛЕН ЧЛЕН!

Това като начало.

2. ВИНАГИ СЛАГАЙ ЗАПЕТАИ ПРЕДИ
- който, които, каквото, където, когато, колкото
- че
- за да
- ако

Прочетете постовете на instantkarma, защото има И някои изключения за запетаите, но лесно се помнят

3. ВКЪЩИ се пише заедно!
ВДРУГИДЕН се пише заедно!
НЕ ЗНАМ и всяко друго отрицание на глагол се пише ОТДЕЛНО - не искам, не *бибипам*, не спя, не знам, не мога...

Това е едно добро начало, ако се сетя още нещо, ще добавям по-късно (за по-будните, поразсъждавайте над запетаите в това последно изречение).
0

#6
Потребителят е неактивен   streetdog 

  • Data.BG Приятел
  • Група: Потребители
  • Мнения: 8726
  • Регистриран: 03-February 03
  • Репутация: 515
  • Пол:Мъж
  • Град:Ф Кенефа !!!
Това с пълния член е пълна простотия и трябва изобщо да се изкорени от граматиката ни.
Това като го оставим на страна, браво за темата
<img src="http://img23.imageshack.us/img23/4379/podpisfjp.jpg" border="0" class="linked-sig-image" />


<b>Не е важно кой как гласува; важно е кой брои бюлетините.
FORTES FORTUNA IUVAT
War does not determine who is right - only who is left</b>

<!--coloro:purple--><span style="color:purple"><!--/coloro-->< b>Предлагам уроци по италиански език
0886109876</b><!--colorc--></span>< !--/colorc-->
0

#7
Потребителят е неактивен   kalatacs 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 1734
  • Регистриран: 05-December 06
  • Репутация: 1
  • Град:Пловдив
Малко инфо и за "Слято,полуслято и резделно писане".Тези правила масово не се знаят.

В книжовния сългарски език разделено се пишат съставните думи и синтактичните съчетания , а слято или полуслято се пишат сложните думи.

Сложните думи са образувани от две или повече основи , като едната пази граматическите си особености.
Пример - сладолед , ветропоказател , бизнесцентър.

Слято се пишат сложни думи , в които има главна и подчинена основа.
Пример - юрисконсулт , офистехника , пресконференция , рокмузикант.

Съставните думи включват относително самостоятелни елементи , които запазват граматическите си особености , може да се членуват поотделно : кандидат-студент (-ът). Ако съчетанието от прилагателни имена не се схваща като смислово единство , то не образува сложно прилагателно и се пише разделно.
Пример - конкретно исторически , социално значим , жизнено необходим.

Сложни прилагателни имена , образувани от сложни съществителни с полуслято писане (кандидат-студент), се пишат слято.
Пример - кандидатстудентски изпит.

Сложни прилагателни , образувани от 2 собствени имена , за назоваване на произход или отношение се пишат слято.
Пример - димитърдимовски психологизъм.


Следните думи се пишат слято - наместо, предвид, всъщност , вследствие , навреме, поначало, вкъщи.

Не знаейки се пише отделно , но недочувайки и недовиждайки - слято.
0

#8
Потребителят е неактивен   novalyfe 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 514
  • Регистриран: 01-December 07
  • Репутация: 0
Ха, поздрави за темата.
0

#9
Потребителят е неактивен   snoopcho 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 597
  • Регистриран: 09-June 04
  • Репутация: 14
  • Пол:Мъж
  • Интереси:...
Много добра тема ! Браво !
War does not determine who is right - only who is left.
0

#10
Потребителят е неактивен   mrmario 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 2917
  • Регистриран: 11-December 05
  • Репутация: 63
  • Град:София
заблязвам една ужасна тенденция напоследък - заменянето на "защото" с "че"...не го правете!!!
0

#11
Потребителят е неактивен   glaropuli 

  • Селски тарикат
  • Група: Потребители
  • Мнения: 2140
  • Регистриран: 25-February 06
  • Репутация: 22
  • Град:Мипос

mrmario каза:

заблязвам една ужасна тенденция напоследък - заменянето на "защото" с "че"...не го правете!!!


Тая грешка не е от незнание. :)

Аз си я правя във форума, щото все пак е форум. :lol:

Не е парламент.
0

#12
Потребителят е неактивен   mrmario 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 2917
  • Регистриран: 11-December 05
  • Репутация: 63
  • Град:София

glaropuli каза:

mrmario каза:

заблязвам една ужасна тенденция напоследък - заменянето на "защото" с "че"...не го правете!!!


Тая грешка не е от незнание. :)

Аз си я правя във форума, щото все пак е форум. :lol:

Не е парламент.

и все пак не е правилно. всеки вече говори на "че". от сума ти време не съм чул някой да употреби думата "защото"!
0

#13
Потребителят е неактивен   Dataman 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 0
  • Регистриран: 03-June 13
  • Репутация: 9
  • Пол:Мъж
  • Град:София
Малко допълнение за запетаята пред че


– Когато става дума за сложни съюзи, запетаята се поставя пред целия съюз, например: макар че, въпреки че, освен че, при все че, при положение че, при условие че, в случай че, сякаш че, като че (ли), а че и др.

Ще дойда, макар че нямам голямо желание. Ще ти се обадя, в случай че не мога да дойда. Как очакваш да ти вярвам, при положение че ме излъга вече два пъти? А че ми е криво, хич не ти пука.


При така че и само че зависи от смисъла.

така, че (така = по такъв начин)
Кажи го така, че всички да те разберат.
, така че (= затова, в такъв случай, следователно)
Вече всичко ми е ясно, така че няма какво повече да ми обясняваш.

само, че (само = единствено)
Кажи ми само, че ме обичаш!
, само че (= но, обаче)
Искам кола, само че да е студена!



За запетаята пред ако също зависи - ако пред него има друг съюз, запетаята се пише пред него:

Ще дойда, ако обещаеш, че ще се държиш прилично.

Ще дойда, но ако обещаеш, че ще се държиш прилично.

НО Ако пред него сложим само, запетая не се пише:

Ще дойда само ако обещаеш да не се държиш прилично.
Получава се така, защото –>

Само, даже, чак, едва, тъкмо, не и др. – когато са пред подчинителни съюзи, по правило запетая пред тях не се пише. Т.е. когато ги прибавим към съюзи, пред които по принцип се пише запетая, тя отпада.

Пристигнах, когато той вече си беше тръгнал. Казах го, защото исках да те засегна. Слушам музика, когато съм в настроение.

но Пристигнах едва когато той вече си беше тръгнал. Казах го не защото исках да те засегна. Слушам музика само когато съм в настроение.


И още за запетаята

– При употреба на като за сравнение по правило запетая не се поставя:

Той се бие като лъв. Тя е умна като майка си.

– При подчинено изречение с въпросителна дума (т.е. непряк въпрос) запетая не се поставя:

Чудя се дали/кога ще ми се обади. Кажи ми кой е този човек. Не знам какво искаш. Не разбирам защо ме обиди.



Общо взето, абсолютните правила се оказват относителни. В много случаи има изключения, понякога зависи от конкретния смисъл.
Опитах се да напиша най-основните неща. Който иска да научи повече, може да погледне тук итук.



Шпация /Интервал/

Става дума за празното място, което се оставя между думите и препинателните знаци.

– Интервал се поставя след точка, запетая, въпросителна, удивителна, точка и запетая, двоеточие, многоточие (състои се от три точки – ни повече, ни по-малко!), а не преди тях. Т.е. препинателните знаци 'се залепват' за текста, след който са.

Той обеща, че ще дойде, но не го направи. Какво да правя сега?

а не *Той обеща,че ще дойде,но не го направи.Какво да правя сега? (изпуснати интервали)

*Той обеща , че ще дойде , но не го направи . Какво да правя сега ? (неправилно поставени)

– При някои съкращения след точката не се поставя интервал:

т.е., и т.н., т.нар., м.р., ж.р., ед.ч., мн.ч., пр.н.е.

– При скоби и кавички интервал се поставя преди отварящите скоби/кавички и след затварящите скоби/кавички. Вътре между първия и последния знак и скобите/кавичките интервал не се поставя:

Песента 'Мила Родино' (позната още като 'Горда Стара планина') е националният химн на България.

а не *Песента ' Мила Родино ' ( позната още като ' Горда Стара планина ' ) е националният химн на България.

– При малкото тире интервали не се поставят:

д-р, г-н, г-жа, у-ще, министър-председател, внос-износ, тук-там, еди-кой си, току-що, току-виж

по-добре, най-добре, по-хубав, най-хубав


*Малко тире се поставя само при степенуване на прилагателни и наречия. В останалите случаи обикновено се поставя ударение.

Той е пò човек от тебе. Нàй обичам вечер да си пийна еднa биричка. Пò ми харесва ей това.
както и Искам нещо пò така.

(Уточнение: Според Нов правописен речник на българския език от 2002г. при сравнителна степен на съществителни имена, глаголи и предложни изрази само по се пише с ударение; най се пише само отделно от думата: най прилягам, най харесвам, най човек, най юнак.)

– При голямото тире се поставят интервали:
На триците – скъп, на брашното – евтин.


Ето за пример един текст с правилно поставени интервали:

Това не била първата му книга (издадена впрочем много години по-късно). Неговият пръв научен труд е озаглавен доста странно: "Историята на славните кучета". Написал го на единадесет години. По това време публикувал и статия, в която изразил политическия си светоглед – въз основа на критично изследваната Библия, речите на Цицерон, "Законите" на Платон, "Политиката" на Аристотел и разсъжденията върху Великата френска революция той стигнал до убеждението, че "единствената разумна държавна форма е републиката".


Кратка форма на местоимението нея

В този форум за първи път видях колко много хора смятат, че има местоимение е. Ако не ми е убягнала някоя езикова реформа, кратката форма на местоимението нея е все още я:
Видях я. Харесах я. Ще я поканя.
а не *Видях е. Харесах е. Ще е поканя.


Често допускани грешки

Постарах се да не дублирам колегата в първия пост. Това са част от думите, за които ми е направило впечатление, че често се бъркат.

– разни

вариант маниак пиано/пианист (пишат се с а)

безсмислен/безсмислица (< – без смисъл)

честно (идва от честен, не от чесън)

относно (а не *отностно) <– отношение

конвейер ( от conveyer - няма причина за отпадане на е)

евреин

управлявам/управник

малоумен/малоумник

педераст/педерасти/педерас тки

помия

строи/стoи (а не строй/стой)
В момента братовчед ми строи къща.
Тази рокля ти стои много добре.


Строй/стой са само повелителни форми:
Строй си къщата и не ме занимавай повече! Стой на място!


изрод

обяснение/обяснявам (<– от ясен/ясно)

мюсюлманин

обикновено/обикновени

рожденик (идва от рожден, не от *рожденен - няма причина за удвояване на н)

НО именник и именно (вероятно защото имен е съкратено от именен)

раста/израствам, но расна/пораснал
(а не *растна/порастнал) По същия начин са и производните
нарасна/нараснал, израсна/израснал, прерасна/прераснал), т.е. във
формите, в които има н, не се пише т.

корекция, но коригирам

поддържам (идея, кауза), поддръжник

подържа (= държа за известно време)
Моля те, позволи ми да те подържа още малко в обятията си.

– слято се пишат:

вляво/наляво/отляво

вдясно/надясно/отдясно

накъде/откъде/докъде

налице (= в наличност)

навсякъде

настрана/настрани

накуп

насън

наум

предвид (пише се единствено по този начин!) – не е нито в предвид, нито в напредвид, нито на впредвид, нито на предвид!)

дотолкова... доколкото

– разделно се пишат

по принцип

по дяволите

макар че

може би

като че ли

камо ли

на живо

май че (= като че ли); майче е само галено обръщение към майка



Накрая искам да уточня, че нямам претенции да знам всичко. Ако съм пропуснала/сбъркала нещо, моля, поправете ме.


ostavime, относно чорапогащника/чорапогащите - според 'Нов правописен речник на българския език' правилната форма е чорапогащник.

Мнението беше редактирано от instantkarma: 15.02.12 - 15:53

1

#14
Потребителят е неактивен   ChelseaForever 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 5909
  • Регистриран: 18-May 05
  • Репутация: 465
  • Град:У нас !
  • Интереси:Chelsea,Levski
Абсолютно изгубена кауза! Тия правила ги гледах като теле,ама все пак мисля,че пиша абсолютно грамотно
:lol:
0

#15
Потребителят е неактивен   Dataman 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 0
  • Регистриран: 03-June 13
  • Репутация: 9
  • Пол:Мъж
  • Град:София

ChelseaForever каза:

Абсолютно изгубена кауза! Тия правила ги гледах като теле,ама все пак мисля,че пиша абсолютно грамотно :lol:


Защо да е абсолютно изгубена кауза? :) Правописът е нещо, което трябва да се стремим да поддържаме, а не да приемем, че го знаем веднъж завинаги и няма какво повече да научим. Едва ли има човек, който да знае всички правила, но затова пък непрекъснато се издават речници и справочници, за да можем да сверяваме знанията си. Такава е и целта на тази тема. Понякога и специалистите не са на едно и също мнение. В началото на речника, който цитирах и в предишния си пост - Нов правописен речник на българския език, изд. от Български институт при БАН - е написано, че 'само издадените от Института за български език правописни речници имат характер на официални справочници за българския правопис и правоговор'. Това означава, от една страна, че можем да се доверим изцяло на информацията в този речник, но от друга - че може да има разлики с други речници и че мнението им не може да се приеме за определящо. А те са написани също от специалисти. Така че не е чак толкова просто. 'Абсолютно грамотно' звучи прекалено силно. Аз лично никога няма да го кажа за себе си - по-скоро, че се опитвам да пиша грамотно.

А и мога да кажа, че не си прочел поста ми :( - там описах подробно къде се поставят интервали в изреченията. В твоя пост не си поставил интервали след запетаите. Иначе в подписа ти са си съвсем както трябва. :) Запетаите и почти всички други препинателни знаци се 'залепват' за думата, след която са (тоест няма интервал), и се отделят с интервал от останалите думи/изречения. Това не е случайно. Първо, че така се чете по-лесно и второ, че е по-удобно при набиране на текст. Така че според правилата второто ти изречение би трябвало да изглежда така: "Тия правила ги гледах като теле, ама все пак мисля, че пиша абсолютно грамотно". Наличието на запетаи не е причина да 'изядем' интервала - това е все едно да залепим думите еднадодруга. За изреченията е същото - отделят се с препинателен знак (примерно точка) плюс интервал.

Ако нямаш нищо против, мога да прегледам постовете ти и да напиша къде аз откривам грешки. Ако не си съгласен след това, разбира се, можеш да ме обориш.
Всъщност... признавам си, че вече ги погледнах :emote_blush: и мога да кажа, че са много добре (като изключим интервалите). Но винаги може да се намери и още нещичко... ;)

Мнението беше редактирано от instantkarma: 15.02.12 - 15:56

1

#16
Потребителят е неактивен   Dataman 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 0
  • Регистриран: 03-June 13
  • Репутация: 9
  • Пол:Мъж
  • Град:София
И ИЛИ Й

Бъркането на и и й е сред най-често допусканите грешки при писане. Ето основните правила:

- Й е съгласна и поради това не може да образува сричка и върху нея не може да пада ударение. Затова не може да има думи найстина, европейстика, сейр и т.н. Ако ги разделим на срички, няма как да ги произнесем - на-йс-ти-на, ев-ро-пе-йс-ти-ка, се-йр. Там, където има сричка и ударение, пишем и - наистина, европеистика, сеир. При думи като змии и бои , където ударението пада на последната сричка, пък е съвсем немислимо, защото ако ги напишем змий и бой , трябва да ги произнесем с ударение на първото 'и' и на 'о' - змИй и бОй . Ха сега де. :lol: Правилните форми са змии и бои, произнасяни змиЍ и боЍ.

- При съмнение може да проверяваме една дума чрез друга или да помислим откъде идва. Наистина идва от на + истина. Й няма място тук. Местoимение и наименование са правилните форми, защото пишем 'име', а не 'йме'.

- В българския език няма думи в множествено число, които да завършват на , независимо от това дали са съществителни, прилагателни или местоимения. Затова и кой, някой, чий, мой не могат да бъдат форми за множествено число (за тях по-подробно - малко по-надолу). Някой хора - класическа грешка. И друга до болка позната грешка - медий, телевизий. Във всички тези случаи се пише - някои хора, мои приятели, кои правила, медии, телевизии. Специално внимание заслужават случай и полицай. Това са формите за единствено число (един случай, един полицай), но често срещана грешка е да се използват и за множествено число - много случай, много полицай. Излиза, че е един случай и много случай, един полицай и много полицай? Как така една дума ще има една и съща форма за ед. и мн.число? :lol: В нашия език няма такова нещо (ако има, са много малко изключения). Това е все едно да кажем един сандвич и много сандвич, един офицер и много офицер:!:

- Не забравяйте и и при членуване на множественото число: мелодии-те, идеи-те, тираджии-те. Ако напишете мелодийте, идейте, тираджийте, все едно сте написали мелодий, идей, тираджий:!:

- При умалителни на думи, завършващи на -ия, пишем -ий:

чиния - чинийка
филия - филийка
чекия - чекийка
ракия - ракийка
статия - статийка

Множественото число е на -ии обаче! Да си припомним, че в множествено число думите не може да завършват на -ий. И се получава 'чинии, филии, чекии, ракии, статии':!:

- Много от местоименията в българския език приличат на прилагателните по това, че се изменят по род и число, тоест имат мъжки род, женски род, среден род и множествено число.

Пример: прилагателно - хубав, хубава, хубаво, хубави
местоимение - някой, някоя, някое, някои

Също както прилагателните се съгласуват със съществителните, така и местоименията се съгласуват със съществителните:

хубав човек -> някой човек
хубава жена -> някоя жена
хубаво дете -> някое дете
хубави хора -> някои хора

Ако напишете 'някой хора', все едно сте написали 'хубав хора' - грешката е същата:!:

Направих нещо като таблица на местоименията, при които се бъркат и и й:

м.р. ж.р. ср.р. мн.ч.

мой моя мое мои
твой твоя твое твои
свой своя свое свои
неин нейна нейно нейни
кой коя кое кои
някой някоя някое някои (идват от кой)
никой никоя никое никои (идват от кой)
който която което които (идват от кой)
чий чия чие чии
нечий нечия нечие нечии (идват от чий)
ничий ничия ничие ничии (идват от чий)
чийто чиято чието чиито (идват от чий)

Примери:

Някои хора смятат, че няма разлика между и и й.
Някой ден ще ти се обадя.
Един мой приятел ми се обади.
Едни мои приятели ми се обадиха.
Кой е този човек?
Кои са тези хора?
Това е филмът, който гледах.
Това са филмите, които гледах.
Чий е този акаунт?
Чии са тези акаунти?

Това са хората, чийто апартамент купих.
Това е авторът, чиито книги предпочитам.

Обърнете внимание, че в последните два случая съгласуването е със следващата дума - апартамент, книги, а не с предишната - хората, авторът! Това се отнася за чийто, чиято, чието, чиито.



БРОЙНА ФОРМА ЗА МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО

Това е специфична форма за множествено число (освен обикновената) при съществителни от мъжки род, означаващи най-често животни и предмети. Използва се след бройни числителни (два, пет, сто) и след наречията няколко, колко и толкова. Образува се с -а/-я.

Пример: два/няколко/десет/сто телевизора (бройна форма)
хубави/нови/много телевизори (обикновена форма)
два/няколко/десет коня (бройна форма)
бързи/породисти/много коне (обикновена форма)

Забележка: Във възклицания колко и толкова се използват с обикновената форма.

Сравнете: Колко телефона имаш?
но Колко (много) телефони имаш!

Бройната форма НЕ се използва при хора. Това е най-честата грешка, която се допуска тук. Независимо дали става дума за бройно числително (двама, трима, десет, сто, хиляда), няколко, колко, толкова или обикновено прилагателно, използва се само обикновената форма за множествено число.

Примери:

двама/трима/четирима/петима/шестима/ седем/няколко/сто/хиляда/колко/толкова/ много/добри/редовни ученици/потребители/работниц и/участници/преподаватели /студенти/войници/пенсионер и/тийнейджъри/полицаи

а HE ученика/потребителя/работника и т.н. Формата на -а/-я е само членуваната форма (с кратък член) за единствено число.

Пример: Изпитвам ученика. Банвам потребителя. Повишавам работника.

Тоест според съвременните правила следните изречения са погрешни:

*Колко работника ти трябват? Колко модератора/потребителя има в дата.бг? В нашия клас има 26 ученика. За тази специалност кандидатстваха сто и петдесет студента. 150 полицая охраняват протеста.

Вместо това е правилно да се каже:

Колко работници ти трябват? Колко модератори/потребители има в дата.бг?
В нашия клас има 26 ученици. За тази специалност кандидатстваха сто и
петдесет студенти. 150 полицаи охраняват протеста.

Да обобщим: два трактора, колко трактора, няколко трактора, много трактори

двама учители, колко учители, няколко учители, много учители - няма промяна!

От следния пример се вижда какво може да се получи, ако използваме едната форма вместо другата. В нашия език думата член има две значения. Ако кажем Комисията се състои от десет члена вместо Комисията се състои от десет членове, следва да си зададем въпроса каква ще да е тази комисия от десет члена, при положение че окончанието -а/-я се използва само за предмети? :) Не че не може да се види/чуе доста често. :)

Други примери, при които може да се види разликата:

два хана (хан = странноприемница) < - > двама ханове (хан = владетел)
два офицера (офицер = шахматна фигура) < - >двама офицери (офицер = военнoслужещ)
два шута (шут = ритник) < - > двама шутове (шут = смешник)


Вероятно объркването идва оттам, че по-рано са се предпочитали форми като работника, ученика и т.н. с бройни числителни (двама ученика, петима работника). Но, както и по-горе писах, от гледна точка на съвременните правила, правилни са само формите на , когато говорим за хора.

- И още:

При съществителното име ден формата за множествено число дни може да се използва и като бройна форма. Еднакво правилно е да кажем три дена и три дни.

При съществителното лев бройната форма е лева (два/три/сто лева), множественото число е левове. Затова е правилно да се изписва 'Цените са в български левове', а не 'в български лева', както и 'Банкова сметка в левове', а не 'в лева'.

Мнението беше редактирано от instantkarma: 15.02.12 - 16:00

1

#17
Потребителят е неактивен   Dataman 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 0
  • Регистриран: 03-June 13
  • Репутация: 9
  • Пол:Мъж
  • Град:София
- Сред новите думи, които вече присъстват в речника, са сайт, имейл, тийнейджър, уикенд, джиесем, джипи, дивиди, есемес, пиар, сиви, сиди. Както и интернет - с малка буква.


- Слезна/влезна/излезна са диалектни думи (все още) и вместо тях е препоръчително да се използват слизам/влизам/излизам. [/b]. Макар че триото слезна/влезна/излезна може да се чуе и види навсякъде, включително и по националните медии.
[/b].

- Този списък би трябвало да е справочник за често допусканите грешки, но в самия него има сгрешени думи. Аз открих 9 грешки. Виждам, че някои от тях вече са поправени - въстание, възпирам и вакуум са правилните форми, а не 'възстание, възспирам и вакум', както бяха преди. Освен това - двоеточие, двоичен, какофония (от гръцки какос = лош), неврастеник (идва от неврастения, не от невръстен), немарлив ('мърляв', но 'немарлив' - от 'немара'), фъстъци са правилните думи. И малки уточнения - обеца и обица са дублетни форми, така че тук няма грешка. За полиелей не съм сигурна, че все още може да се използва като синоним на полилей. За 'халост' - доколкото знам, не съществува самостоятелно, знам само за нахалост (може и да греша).

Давам го като пример за това, че не всяка информация в интернет може да е достоверна.

- Допреди двайсетина години всъщност, вкъщи и предвид са се пишели разделно - в същност, в къщи, пред вид. Освен че някои хора продължават да ги пишат така, често срещана грешка е изписването на 'предвид' с още един предлог отпред - в предвид, на предвид, из на предвид. Само пред е достатъчно – както бихме казали 'вземам нещо под внимание', така става и 'вземам нещо предвид', просто предлогът пред и съществителното вид вече са се слели в една дума.

Мнението беше редактирано от instantkarma: 11.04.12 - 14:38

1

#18
Потребителят е неактивен   Dataman 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 0
  • Регистриран: 03-June 13
  • Репутация: 9
  • Пол:Мъж
  • Град:София
ПЪЛЕН И КРАТЪК ЧЛЕН

По съвет на Nikter ще дам сбито по-основните неща, тъй като така се запомня по-лесно. В следващия пост ще се опитам да дам тест за тези, които искат да проверят знанията си. А може би и да дообясня някои неща. : )

1. Основното правило е, че пълен член -ът/-ят се поставя, когато съществителното отговаря на въпроса КОЙ, а кратък – -а/- я, когато отговаря на въпроса КОГО. Също така съществителното, което е с пълен член, може да бъде заменено с ТОЙ, а това с кратък член може да бъде заменено с НЕГО.

Филмът беше хубав. Кой беше хубав? Той (филмът).
Вчера видях съседа. Кого видях? Него (съседа).

Ако пред думата има прилагателно, то се членува по същия начин – с пълен или кратък член:

Снощният филм беше хубав.
Вчера видях новия съсед.


Освен това:

2. Когато пред думата има предлог, може да има само кратък член. Предлозите са кратки думи, които се поставят главно пред съществителните. По-важни предлози в българския език са (по азбучен ред):

Цитат

без, в, вместо, въпреки, върху, до, за, зад, заради, като, край, към, между, на, над, освен, от, по, поради, под, преди, през, при, с, след, според, спрямо, сред, срещу, у, чрез


Примери:
на пода, пред входа, под стола, в града, за езика, преди изпита, след разговора

А НЕ *на подът, *пред входът, *под столът и т.н.

Ако пред съществителното има прилагателно, то се членува по същия начин – с кратък член.

Примери:
на дървения под, в нашия град, за българския език, след последния разговор

А НЕ *на дървеният под, *в нашият град, *за българският език и т.н.


Тези неща бяха обяснени и в първите постове, но нямаше как да ги пропусна. :lol:


3. В следните изрази и подобни на тях се използва кратък член:

Предишния ден, миналия понеделник, следващия месец, по-предишния път


4. От двете страни на глагола ‘съм’ в различните му форми (си, е, са, сме, беше, бил, ще бъде, трябва да е, щеше да е и т.н.) се използва пълен член.

Въпросът е в това, че... Не е там въпрос ът. Главният въпрос е... Това е въпросът. Друг е въпросът, че...
Това е животът. Животът е кратък/лесен/песен. Неговият живот е тежък.
Проблемът е, че... Не е там проблемът. Основният проблем е в това, че...
Ти си човекът. Не съм аз човекът, който... Това е /Не е това начинът. Единственият начин е да...

Той е най-добрият ми приятел. Най-добрият ми приятел е най-близкият ми човек.


5. В страдателен залог се допускат може би най-много грешки при употребата на пълния член.
Страдателният залог се образува по два начина:

– със спомагателния глагол ‘съм’ и минало страдателно причастие – е писан, беше писан, ще бъде писан, щеше да бъде писан и т.н.

Романът е написан преди 20 години. Магазинът ще бъде отворен след 10 минути. Вестникът беше разпродаден за нула време. Шефът не беше уведомен. Централният офис щеше да бъде затворен.

– с частицата ‘се’ и съответния глагол – се пише, се пишеше, ще се пише, щеше да се пише и т.н.

Романът се чете лесно. Акаунтът се ползва от двама потребители. Английският език се говори по цял свят. Издирва се извършителят на вчерашното престъпление. Как се казва филмът? Да се определи подлогът в следното изречение. Животът се измерва/не се измерва с...


6. В заглавия се използва пълен член:

‘Сайтът на Пешо’, ‘Блогът на Иван’, ‘Порталът’, ‘Вашият сайт’, ‘По-добрият /Най-добрият доставчик’, ‘Музикалният форум’, ‘Кръстникът’, ‘Капиталът’, ‘Великият Гетсби’, ‘Железният светилник’

Ако имате въпроси – насреща съм. : )
ostavime, надявам се, че нямаш нищо против това, че пиша толкова много в темата ти. : )

Мнението беше редактирано от instantkarma: 15.02.12 - 16:56

0

#19
Потребителят е неактивен   Varki 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 37
  • Регистриран: 11-January 05
  • Репутация: 0
Полезна информация. :lol:
Браво! :lol:
0

#20
Потребителят е неактивен   MoDz 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 1195
  • Регистриран: 06-January 08
  • Репутация: 82
  • Пол:Не казвам
Как е правилно - пресипвам или присипвам? В правописния ми речник (от 1965) ги има и двете думи.
0

Споделете тази тема чрез:


  • (8 Страници) +
  • 1
  • 2
  • 3
  • Последна »
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Вие не може да отговаряте на тази тема

1 потребители четат тази тема
0 регистрирани потребители, 1 гости и 0 анонимни потребители


Data.BG e форум за дискусии. Data.BG не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Data.BG.

Close  Member Login