Форум

Data.BG Форуми: Великите учени и техните открития - Data.BG Форуми

Прехвърляне към съдържание

Страница 1 от 1
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Вие не може да отговаряте на тази тема

Великите учени и техните открития Биография и открития

#1
Потребителят е неактивен   Powerpuff 

  • Official PPG lover
  • Група: Потребители
  • Мнения: 12182
  • Регистриран: 07-September 02
  • Репутация: 1106
  • Пол:Мъж
  • Град:Sumadijo Sumadijo ko bi tebe ostavio...
  • Интереси:Volim da pevam, volim da pijem
    takav sam ljudi, zasto da krijem
    volim da kuci dolazim kasno
    k'o ludak da se zaljubim strasno
Няма как един такъв раздел да не започне съществуването си с тема която да е посветена, на едни от най великите учени съществували някога, а именно хората направили откритията и изобретили някои от средствата без които днешният живот нямаше да е същия.
Източника който съм използвал е Уикипедия :

Александър Бел - Откривателя и изобретателя на телефона

Публикувано изображение

Александър Греъм Бел (Alexander Graham Bell, 3 март 1847 — 2 август 1922) е северноамерикански учен, изобретател и бизнесмен от шотландски произход, основоположник на телефонията, основател на компанията Bell Telephone Company, предопределил цялото по-нататъшно развитие на далекосъобщенията в САЩ, а и в останалия свят.

Биография

Александър Бел е роден на 3 март 1847 г. в шотландския град Единбург. Името Греъм той добавя по-късно, като знак на уважение към приятеля на неговото семейство, канадеца Александър Греъм. Няколко близки роднини на Бел, в частност неговите дядо, баща и чичо, са професионални ритори (оратори). Бащата на бъдещия изобретател даже публикувал трактат, посветен на реториката.

На 13-годишна възраст Бел завършва Кралското училище в Единбург, а на 16 години получава длъжността на учител по красноречие и музика в Академията Уестън-Хауз. Една година Александър учи в Единбургския университет, после се премества в английския град Бат.

След като двамата братя на Александър почиват от туберкулоза, семейството решава да се пресели в Канада. През 1870 г. сем. Бел пристига в град Брантфорд, провинция Онтарио. Още в Шотландия Бел започва да се интересува от възможността да се предават сигнали по електрическите проводници. В Канада той продължава да се занимава с изобретателство, в частност създава електрическо пиано, приспособено да предава музиката по проводници.

През 1873 г. Бел получава длъжността преподавател по физиология на говора в Бостънския университет. През 1876 г. той получава патент на САЩ No 174465, описващ «метод и апарат… за предаване на говор и други звуци по телеграфа… с помощта на електрически вълни». Фактически става дума за телефона. В същата година той създава и първия микрофон, фактически той е течен телефонен предавател и не е особено практичен. Освен това Бел работи по използването на светлинни лъчи в телекомуникациите — направление, впоследствие довело до създаването на влакнесто-оптичните технологии.

През 1877 г. Бел се жени за своята ученичка Мейбъл Хабърд. През 1882 г. става натурализиран гражданин на САЩ. През 1888 г. участва в създаването на Националното географско дружество на САЩ.

Бел умира на 2 август 1922 г. в имението си Бейн-Брей (Beinn Bhreagh) близо до град Бадек (Baddeck) (в канадската провинция Нова Скотия).

Изобретения :
телефон
фотофон
детектор на метали
хидро крило

------------------------------------------------------------- -------------------------------------------------------

Алберт Айнщайн

Публикувано изображение

Алберт Айнщайн (на немски: Albert Einstein Albert Einstein, /ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n/) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.[1]

Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение E = m c^2 за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.[2]

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 година формулира и общата теория на относителността. Той продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 година той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.[3]

Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.[3] Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международните отношения.[4] Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на гений.[5]

Алберт Айнщайн се обявява категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. В същото време в навечерието на Втората световна война той лично предупреждава американския президент Франклин Делано Рузвелт за опасността Германия да разработи ядрено оръжие, което стимулира бързото развитие на американската ядрена програма. Айнщайн е и един от инициаторите за създаване на държавата Израел.

През 1999 година американското списание Тайм го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата айнщайн, използвана във фотохимията, химичният елемент айнщайний, астероидът 2001 Айнщайн, лунният кратер Айнщайн.

Биография

Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 година в град Улм в Кралство Вюртемберг, част от Германската империя.[6] Баща му, Херман Айнщайн (1847-1902), е съдружник в магазин за дюшеци, а майка му, Паулине Айнщайн (1858-1920), е дъщеря на заможен търговец на зърно. През 1880 година семейството се премества в Мюнхен, където Херман Айнщайн основава с брат си предприятие за производство на правотокови електрически уреди.[6]

Семейството на Алберт Айнщайн е еврейско, но нерелигиозно, а между пет и десетгодишна възраст той посещава католическо начално училище. Макар че в ранна възраст има затруднения с говора, в началното училище той е отличен ученик.[7][8]

Когато е на 5 години, бащата на Алберт Айнщайн му подарява компас и той е дълбоко впечатлен от факта, че нещо предизвиква движението на стрелката, въпреки привидно „празното пространство“.[9] По-късно той започва да конструира за забавление макети и механични устройства и започва да проявява талант в областта на математиката.[6] През 1889 година Макс Талмуд, беден студент от Полша, подпомаган от семейството на Айнщайн, насочва десетгодишния Алберт към основни научни, математически и философски книги, като „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант и „Елементи“ на Евклид.[10] По настояване на майка си започва уроци по цигулка, въпреки че това занимание не е особено по вкуса му. След известно време изоставя свиренето и едва в зряла възраст се връща отново към цигулката. Един от любимите му композитори е Волфганг Амадеус Моцарт. На 12 години започва да изучава самостоятелно математика, интересува се дори от интегрално и диференциално смятане.

През 1894 година предприятието на Херман Айнщайн фалира, поради масовото разпространение на променливия ток и намалялото търсене на правотокови устройства. Семейството се мести в Италия - най-напред в Милано, а след това в Павия, но Алберт остава в Мюнхен, за да завърши гимназиалното си образование. Намерението на баща му е той да учи електроинженерство, но Алберт влиза в конфликти с училищното ръководство, недоволен от режима и начина на обучение. По-късно той пише, че духът на учение и креативно мислене е бил изгубен в стриктното зубрене. През пролетта на 1895 година той напуска училището, представяйки лекарска бележка и заминава при семейството си в Павия.[6] По това време Айнщайн пише първата си научна работа, „Изследване на състоянието на етера в магнитни полета“.[11]

Айнщайн се опитва да кандидатства директно в Политехниката в Цюрих, Швейцария, въпреки че не е положил матура. Представя се блестящо по математика и физика, но се проваля на изпитите по останалите дисциплини.[12] След този неуспех семейството му го изпраща в Аарау, за да довърши средното си образование.[6] Там той живее в дома на преподавателя Йост Винтелер и се влюбва в дъщеря му Мари (сестрата на Айнщайн Мая по-късно се омъжва за сина на Винтелер — Паул).[13] В Аарау Айнщайн се запознава с електромагнитната теория на Джеймс Кларк Максуел. Седемнадесетгодишен, той завършва училище и с одобрението на баща си се отказва от вюртембергското си гражданство, за да избегне военната служба. През същата година постъпва в четиригодишния учителски курс по математика и физика на Политехниката в Цюрих, а Мари Винтелер заминава за Олсберг, където е назначена за учителка.

Милева Марич, родом от Сърбия, бъдещата съпруга на Айнщайн, също постъпва в Политехниката през 1896 година и е единствената жена сред шестимата студенти в специалност математика. През следващите години приятелството на Айнщайн и Марич преминава в любовна връзка.[14] Съществуват предположения, че Милева Марич сътрудничи на Айнщайн при писането на известните му публикации от 1905 година,[15][16] но изследователите на проблема не откриват сериозни свидетелства за това.[17][18][19][20] През 1900 година Алберт Айнщайн получава учителска диплома и завършва висшето си образование, но Марич не успява да издържи изпита по математика. През 1901 Айнщайн получава швейцарско гражданство.
Дипломата, получена през 1900 година, разрешава на Айнщайн да работи като професор по математика и физика. Поради неразбирателство с професорите си обаче той не получава университетско място. Следват години на лишения и трудности. В периода 1900 - 1902 Айнщайн пише много писма с молби за работа, но молбите му са отхвърляни навсякъде. След много перипетии и разочарования с помощта на свой приятел получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн с годишна заплата от 3500 франка. Той остава на тази работа от 1902 до 1909 година. Естеството и характерът на работата му са такива, че му остава много свободно време, което му позволява да се занимава с теоретична физика.

През 1903 година се жени за Милева Марич, от която има двама сина — Ханс Алберт и Едуард. Техният съюз е по-скоро интелектуален, отколкото романтичен. Между тях остава известно разстояние и отчужденост, защото Айнщайн обича да се уединява в своите изследвания, а и двамата имат силни и независими характери. Не е известно какъв е приносът на Милева Марич в работата на Алберт Айнщайн. Макар повечето историци да твърдят, че е несъществен, съществуват и предположения, че поне в началото и двамата са работили на равни начала по теорията на относителността.

1905 Чудодейната година на Айнщайн

През 1905 година, едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението E = m c^2 за еквивалентност на маса и енергия. Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. През 1905 година Айнщайн защитава докторат.

Научна кариера

През 1905 година, едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението E = m c^2 за еквивалентност на маса и енергия. Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. През 1905 година Айнщайн защитава докторат.
Научна кариера, научни теории и емиграция в САЩ [редактиране]
Алберт Айнщайн, 1921

След като напуска патентното бюро през 1909 година, Айнщайн напредва бързо в кариерата си и става световноизвестен. През 1911 година става професор в Университета в Цюрих, а малко след това е назначен в Университета в Прага. През 1913 се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 заминава за Германия. От 1914 до 1933 година е директор на института по физика "Кайзер Вилхелм" в Берлин. През периода от 1912 до 1933 година е и гостуващ професор на Лайденския университет.[21] През 1914 година става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 година формулира и публикува друг свой основен труд - Общата теория на относителността.

Специалната теория на относителността постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Това се пояснява от "парадокса на близнаците" в следния въображаем опит: единият от тях остава на Земята, докато другият е астронавт и се отправя на междузвездно пътешествие в Космоса. Неговият кораб отлита от планетата, след което се ускорява до скорост, сравнима със скоростта на светлината (с = 299 792 458 m/s). Една година по-късно корабът и астронавтът се завръщат в точката, от която са тръгнали. Но при това завръщане се установява, че неговият брат близнак е остарял значително.

Общата теория на относителността постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки - небесни тела, които са с огромна маса в малък обем и създават огромно, безкрайно голямо гравитационно поле, от което дори светлината не може да избяга.

След като живеят разделени в продължение на 5 години, Милева и Алберт се развеждат през 1919. През същата година той се жени за братовчедка си Елза и помага в отглеждането на нейните две дъщери от първия ù брак. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект.

В началото на 1933 година нацистите взимат властта в Германия. Поради последвалите преследвания срещу евреите Айнщайн е принуден да се откаже от немското си гражданство, напуска Германия и се установява в САЩ. Неговата известност и смелите му изявления против националсоциализма и фашизма предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.

Последни години

През 1955 година здравето на Айнщайн се влошава рязко. Той пише завещание и заявява на приятелите си: „Аз изпълних своята задача на тази земя“. Неговият последен труд е назавършеният призив за предотвратяване на ядрена война. Умира на 18 април 1955 година от аневризъм на аортата. Точно преди смъртта си произнася няколко думи на немски, но американската медицинска сестра не ги разбира и не може да ги възпроизведе. Преди смъртта си пожелава скромно погребение. Погребението се извършва на 19 април 1955 година, присъстват само 12 от най-близките му роднини и приятели. Тялото му е кремирано и прахът е разпръснат във въздуха.


------------------------------------------------------------- -------------------------------------------------------

Исак Нютон

Публикувано изображение

Исак Нютон (на английски: Isaac Newton, произнася се Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен живял някога“.[5]

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собствената му теория за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.[6]

Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.

Биография

Нютон е роден на 4 януари 1643 година в Улсторп при Колстъруърт, селце близо до град Грантъм в английското графство Линкълншир. По това време в Англия все още не е въведен Григорианския календар и в регистрите раждането му е отнесено към 25 декември, Коледа. Нютон се ражда три месеца след смъртта на баща си, заможен селянин, който също се казва Исак Нютон и който умира по време на Английската гражданска война. Раждането му е преждевременно и той е дребно бебе, като според майка му, Хана Ейскоф, халба от една кварта.

През 1646 година майката на Нютон се жени повторно за Барнабас Смит, възрастен свещеник в съседното село Норт Уитъм. Тя отива да живее при новия си съпруг, като оставя сина си в Улсторп при своята майка Марджъри Ейскоф. Малкият Исак не харесва доведения си баща и по-късно отбелязва в списък с греховете си, че е заплашвал Смит и майка си, че ще ги изгори, заедно с къщата им.[8] Барнабас Смит е сравнително заможен и подпомага финансово поддръжката на имението в Улсторп. Той умира през 1653 и майката на Нютон се връща в Улсторп с три деца от него.

Исак Нютон започва образованието си около 1655 година в Кралското училище в Грантъм, където показва необикновени способности, най-вече в конструирането на различни механизми. Според някои изследователи в града той живее при местния аптекар Уилям Кларк, като се сгодява за дъщеря му, но по-късно двамата се разделят и Нютон не се жени до края на живота си.[9][10] През 1659 година той е отстранен от училището и се връща в Улсторп, като майка му се надява той да поеме управлението на семейната ферма, но самият Нютон мрази земеделската работа.[11] Нейният брат, който е посещавал Кеймбриджкия университет, и учителят на Нютон от Грантъм Хенри Строукс успяват да я убедят, че той трябва да продължи образованието си. Строукс дори поема част от разходите по престоя на Нютон в Грантъм, където той довършва обучението си, подготвяйки се за Кеймбридж.[12]

През юни 1661 година Исак Нютон е приет в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където работи, за да покрива част от разходите за обучението си.[13] По това време там се изучава главно Аристотел, но той предпочита по-нови философи, като Рене Декарт, и астрономи, като Галилео Галилей, Николай Коперник и Йоханес Кеплер. Скоро след като се дипломира през август 1665 година, университетът е затворен като предпазна мярка против започналата чумна епидемия. Макар че не се проявява особено в университета,[14] през следващата година и половина Нютон се занимава самостоятелно с математика,[15] оптика и теорията за гравитацията.

Научна дейност

Математика

За дейността на Нютон се казва, че „видимо придвижва напред всеки клон на математиката, изучаван по това време“.[23] Най-важният принос на Исак Нютон към математиката е разработването на метода на флуксиите, който по-късно ще се превърне в математически анализ. Първата му публикация по темата е „De Analysi per Aequationes Numero Terminorum Infinitas“ (1669, „Върху анализа с безкрайни редове“). Писана през 1666 година, тя е изпратена от Айзък Бароу на математика Джон Колинс през юни 1669 година, а Нютон е описан от Бароу като „преподавател в нашия колеж, много млад... но с извънреден гений и плодовитост в тези неща“.[24]

Исак Нютон и Готфрид Лайбниц развиват независимо един от друг теорията на математическия анализ, използвайки различни означения. Макар че хронологично Нютон разработва метода си първи, той не публикува почти нищо до 1693 година, като в пълен обем работите му в тази област са публикувани едва през 1704 година. В същото време Лайбниц започва да публикува през 1684 година. В крайна сметка означенията на Лайбниц стават общоприети в Континентална Европа, а след 1820 година — и в Британската империя.

През 1699 година някои членове на Кралското научно дружество обвиняват Лайбниц в плагиатство. След 1711 година спорът между Нютон и Лайбниц се разгаря с пълна сила, отравяйки живота и на двамата до смъртта на Лайбниц през 1716 година.[25] Този спор предизвиква разрив между британските и континенталните математици, който забавя развитието на британската математика в продължение на столетие. Повечето съвременни изследователи смятат, че двама развиват метода независимо един от друг.

През 1665 година Исак Нютон доказва обобщената биномна теорема, валидна за произволна степен. Той извежда метода на Нютон, изследва кубичните повърхнини, допринася за развитието на теорията на крайните разлики и пръв използва дробни индекси и координатна геометрия, за да получи решения на диофантовите уравнения. Нютон открива и нова формула за изчисляване на пи.

Механика

През 1684 година Исак Нютон публикува „De Motu Corporum“, която съдържа в начална форма Законите за движение. В нея той обосновава теоретично Закона на Кеплер, според който планетите в Слънчевата система се движат по елиптични орбити. Той смята също, че действащата върху тях центростремителната сила е пропорционална на разстоянието им до Слънцето.

Принципите на механиката са доразвити във „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“, публикувана на 5 юли 1687 година с моралната и финансова помощ на Едмънд Халей. В този труд Нютон формулира трите фундаментални Закона за движение, които са в основата на класическата механика и се използват без промени през следващите два века:

Първият закон на Нютон гласи, че телата остават в покой или запазват праволинейното си движение с постоянна скорост, ако върху тях не въздейства външна сила.
Вторият закон на Нютон гласи, че сила F , приложена върху тяло, е равна на степента на изменение във времето на неговия импулс p . Математически, това се записва като \vec F = \frac{d\vec p}{dt} \, = \, \frac{d}{dt} (m \vec v) \, = \, \vec v \, \frac{dm}{dt} + m \, \frac{d\vec v}{dt} \,. Ако масата се приеме за постоянна, първият член отпада, а дефинирайки ускорението като \vec a \equiv d\vec v/dt , се получава известното уравнение \vec F = m \, \vec a \,, според което ускорението на дадено тяло е правопропорционално на силата, действаща върху него, и обратнопропорционално на неговата маса.
Третият закон на Нютон гласи, че на всяко въздействие съответства равно по сила и противоположно по посока противодействие.

Исак Нютон формулира и закона за всеобщото привличане, като използва за него латинската дума „gravitas“ („тегло“), от която идва и българската форма „гравитация“. В същата книга определя аналитично и скоростта на звука във въздуха, изхождайки от Закона на Бойл.

Оптика

Още в средата на 60-те години, преди да започне да преподава оптика, Нютон изследва пречупването на светлината, демонстрирайки, че със стъклена призма бялата светлина се разлага на отделни цветове, които с леща и втора призма могат отново да съставят бяла светлина. Като отделя оцветен лъч и го насочва към различни предмети, той показва, че отделните цветове могат да се отразяват, пречупват и разсейват, но винаги остават същия цвят. Изводът му е, че цветът е резултат на това как предметите взаимодействат с вече оцветената светлина, а не се поражда от самите тях.[27] На тази основа той изгражда цялостна теория за цветовете, която е критикувана от по-късни теоретици, най-известен от които е Йохан Волфганг фон Гьоте.
От изследванията си върху пречупването на светлината Нютон прави извода, че всеки рефракторен телескоп ще има като недостатък дисперсията на светлината в цветове и изобретява рефлекторния телескоп с отражателна оптика, за да избегне този проблем.[28] Полирайки сам огледалата му, той използва пръстените от интерференция на светлината (Нютонови пръстени) за окачествяване. Така създава телескоп, по-добър от съществуващите тогава рефракторни модели, главно заради по-големия диаметър на огледалото. Много по-късно, с откриването на стъкла с различни рефрактивни свойства, става възможно изработването на ахроматични лещи, решаващи проблема с дисперсията при рефракторните телескопи.

Исак Нютон демонстрира рефлекторния телескоп пред Кралското научно дружество през 1671 година.[29] Предизвиканият интерес го окуражава да публикува своите бележки „За цвета“ („On Colour“), които по късно доразвива в „Оптика“ (1704; „Opticks“), която включва и идеята за корпускулярната природа на светлината. Работите му са сериозно критикувани от Робърт Хук, след което Нютон е много обиден и се оттегля от публичен спор, а двама остават врагове до смъртта на Хук.

Според теорията на Нютон светлината е съставена от частици, но той е принуден да им придаде вълнови свойства, за да обясни дифракцията. В началото на 19 век Томас Юнг и Огюстен Френел разглеждат светлината като чисто вълново явление и теорията на Нютон е отхвърлена. Съвременната теория за фотоните отново обединява свойствата на частица и вълна, макар и по начин, различен от теорията на Нютон.

Теология

Въпреки че Нютон става известен със Законите за движение и всеобщото привличане, самият той предупреждава, че от тях не следва Вселената да се разглежда като механизъм. Той казва: „Гравитацията обяснява движенията на планетите, но тя не може да обясни кой е задвижил планетите. Господ управлява всички неща и знае всичко, което е или може да бъде направено.“ Той отделя голяма част от времето си на изследвания на Библията и на текстовете на Отците на Църквата, като заявява: „Аз имам фундаментална вяра в Библията, като Божие слово, записано от вдъхновените. Аз изучавам Библията всеки ден.“[31]

От последното десетилетие на 17 век Нютон пише редица религиозни трактати с интерпретация на библейски текстове, като повечето са публикувани след смъртта му. В резултат на проучванията си той определя една от широко приетите дати на разпъването на Исус Христос - 3 април 33.[32] Разглеждайки пророчествата на „Даниил“ и „Откровението“ като едно цяло, той пише книгата „Наблюдения върху пророчествата на Даниил и Откровението на Йоан“ („Observations Upon the Prophecies of Daniel and the Apocalypse of St. John“), която е публикувана през 1733 година, шест години след смъртта му. Нютон изтъква, че в книгата „Даниил“ се намира ключът за всички други пророчества и че „отхвърлянето на неговите пророчества би означавало отхвърляне на християнската религия“. д Религиозните идеи на Нютон по всяка вероятност са повлияни от вярата на Хенри Мор в безкрайността на Вселената, както и от отхвърлянето на Декартовия дуализъм. В ръкопис, който изпраща на Джон Лок, но по-късно се отказва да публикува, той оспорва съществуването на Светата Троица, смятайки, че тя е въведена през 4 век чрез фалшификация на библейски текстове.

Алхимия

В своята „Хипотеза за светлината“ (1675; „Hypothesis of Light“) Нютон предполага, че съществува световен етер, който да предава взаимодействията между частиците. Той поддържа връзка с родения в Грантъм религиозен философ Хенри Мор и започва да се интересува от алхимия. Той заменя етера от своята теория с окултни сили, основавайки се на херметичните идеи за привличане и отблъскване между частиците. Джон Мейнард Кейнс, който притежава много от алхимичните трудове на Нютон, казва, че „Нютон не е първият човек от Века на разума, той е последният от магьосниците“.[33]

Нютон смята, че светлината е съставена от съвсем малки частици, а обикновената материя - от по-големи. Той предполага, че по алхимически път телата и светлината могат да бъдат преобразувани едно в друго и че телата дължат активността си на частиците светлина, влизащи в състава им.[34] Според някои тълкувания това е първото формулиране на идеята за взаимозаменяемост на маса и енергия. Нютон дори успява да направи прост фрикционен електростатичен генератор, като използва за тази цел стъклена сфера.

Макар че интересът на Нютон към алхимията оказва въздействие върху научната му дейност, с времето той изоставя алхимичните си занимания.

Философия

Нютоновата концепция за Вселената, следваща естествени и рационално познаваеми закони, залята в основите на идеологията на Просвещението. Джон Лок и Волтер прилагат идеята за природни закони към политическото устройство, поддържайки наличието на естествени права на хората. Физиократите и Адам Смит разглеждат икономиката в контекста на естествения личен интерес и психологически особености, а социолозите критикуват обществения ред за това, че се опитва да вмести исторически напластявания в естествения ход на прогреса. Религиозни философи, като Джеймс Бърнет и Самюъл Кларк, също успяват да интерпретират изводите на Нютон по начин, съвместим с техните възгледи за природата.

Любопитно

Популярната история за ябълката и Нютон вероятно води началото си от разказа на един съвременник, Уилям Стъкли, който в неговите „Спомени за сър Исак Нютон“ възпроизвежда един разговор с Нютон в дома му в Кенсингтън на 15 април 1726, в който Нютон си спомня как му е дошла на ум идеята за гравитацията. Това станало при падането на една ябълка, докато той се бил замислил нещо. Запитал се защо ябълката пада винаги перпендикулярно на земята, а не се отклонява настрани или пък нагоре, а винаги сочи центъра на Земята. Историята се среща и при други автори, но днес се счита, че вероятно е измислена от самия Нютон по-късно, за да покаже как и най-ежедневните неща са го вдъхновявали.

------------------------------------------------------------- -------------------------------------------------------

Джон Атанасов - Бащата на компютъра

Публикувано изображение

Джон Винсент Атанасов (на английски: John Vincent Atanasoff) е американски физик, математик и електроинженер от български произход, създател на първия цифров електронен компютър.

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско, през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г. на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка.

Майката на Джон Атанасов, Айва Луцена Парди, е учителка по математика. В нейните жили тече ирландска и френска кръв. След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от своите деца, Айва написва „Спомените на Айва Атанасова за съпруга ѝ Иван Атанасов“, откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов.

Семейството има 8 деца: Джон-Винсент, Еделин, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг. След раждането на Джон-Винсент бащата работи като електроинженер в Остин, Флорида и по-късно в Брюстър, Флорида, където Джон завършва училище и започва да разбира концепциите на електричеството. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и Джон на 9-годишна възраст открива и поправя лошо свързана електрическа крушка на верандата.

В училище е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон е напълно запленен от сметачната линийка и внимателно изчита инструкциите. Бил много доволен, че може да коригира отговорите. Баща му скоро вижда, че няма голяма нужда от линийката и тя е забравена от всички с изключение на Джон.

Джон е заинтересован от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката, и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника по алгебра за колежа на Тейлър. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. За няколко месеца любознателният 9-годишен младеж надминава нивото, на което се нуждае от помощ. През това време той научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава — най-вече двоичната бройна система.

Когато Джон трябвало да постъпи в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Той завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика. През 1921 г. постъпва в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатския колеж на Айова, защото това е първото предложение, което получава, а и заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките.

Така през един летен ден на 1925 г. 22-годишният Джон се качва на влак, който го отвежда в Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на два математически класа. Въпреки че неговият социален живот бил твърде скромен заради напрегнатия му график, той бил запознат със студентското градче и с Dixie Club — клуб, организиран за студентите, които са далеч от домовете си. Една вечер решава да се отбие до клуба, за да види как е. Там среща Люра (Lura Meeks) — 25-годишна студентка по икономика от Оклахома. Тази среща довежда до нова среща и т.н. Скоро са добри приятели и всеки търси компанията на другия.

През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика; Люра още не е завършила своето образование по икономика и подписва договор за преподавател в училище през учебната година 1926-1927 в Монтана. Така тя може да спести достатъчно пари за обучението си. По средата на годината решава да прекрати договора и да се върне в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца са близнаци. Работата му върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ дава на Джон първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. През няколкото тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова с убеждението да направи по-добра машина за пресмятания.

Създаване на компютъра ABC

През есента на 1930 г. става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. Със своята академична подготовка Атанасов чувства увереност, че може да открие по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи от своята дисертация. През периода на експериментите си с вакуумни лампи и в областта на електрониката той е повишен в доцент и по математика, и по физика.

След опити с много математически сметачни устройства, налични по това време, Атанасов установява, че те са два класа — аналогови и цифрови. Тъй като терминът „цифров“ тогава още не е използван, Атанасов отбелязва аналоговите устройства като „по-добрите машини за пресмятане“. През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор, използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността зависи от работата на други части на машината.
Силното му желание да намери решение на проблема го подлудява през зимата на 1937 г. Една нощ, разочарован от множеството безплодни мисли, се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън и продължава да мисли по създаването на машината. Не след дълго, без нерви и напрежение открива, че мислите му се подреждат. Той започва да „ражда“ идеи как да направи компютър. След като му отпускат 650 долара от Щатския университет на Айова през март 1939 г., Атанасов се впуска в това вълнуващо приключение. За помощник наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери (Clifford E. Berry). През периода 1939 — 1941 г. те работят по създаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен по-късно техният компютър. Когато започва Втората световна война, на 7 декември 1941 г., работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им така и не е патентован.

Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на компютъра, бележи голяма част от живота на Джон Атанасов. Той тече с години, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, изхабени са много нерви. И накрая, на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента.

Уотъргейтският скандал отнема на Джон Атанасов първите колони на сутрешните вестници след излизането на съдбоносното съдебно решение и съответно първите минути заслужена слава. Но Уотъргейт не е единствената причина за мълчанието на пресата. Най-съществените причини за бавното публично признаване на приоритета на Атанасов след процеса са две — първо, сложната научно-техническа материя, изложена в обемисто съдебно решение и в огромно количество документи и, второ, митът за изобретателския приоритет на Мокли и Екърт, които използват информационния вакуум след процеса, за да внасят объркване, като игнорират съдебното решение и заслугите на Атанасов. Единствено ръководството на Щатския университет в Айова предприема редица действия в чест на Атанасов, за да увековечи историческото му изобретение. Университетът неуморно изпраща протести до изданията, в които все още се допускат „погрешни равносметки за историята на компютъра“.

Джон Атанасов и България

Джон Атанасов посещава втората си родина — България, два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.

Второто му посещение в България е през май — юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на компютъра, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен. Посещава и родното място на своя баща — с. Бояджик, Ямболско, където е посрещнат от земляците на баща си изключително радушно, с много ентусиазъм и признателност. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.

Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България — през 1983 г. е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса — така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.

------------------------------------------------------------- -------------------------------------------------------

Майкъл Фарадей

Публикувано изображение

Майкъл Фарадей (на английски: Michael Faraday) е английски физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията. Той изучава магнитното поле около проводник, по който тече прав ток и формулира понятието електромагнитно поле във физиката. Той открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона на електролизата, а също така и връзката между магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа. Законът на Фарадей за индукцията гласи, че промяната на магнитния поток във времето поражда електродвижеща сила. Той изобретява първия, макар и примитивен електромотор, което слага основите на производсвената технология. Той открива бензена, горелката на Бунзен и популяризира терминологията, свързана с анод, катод, електрод и йон. По времето, по което живее, учени като него са наричани натур-философи. Някои го считат за най-добрия експериментатор в историята на науката. На негово име е наречена единицата за електрически капацитет и константата на Фарадей (количеството електрически заряд на един мол електрони).

Алберт Айнщайн има снимка на Фарадей на стената, заедно с тези на Исак Нютон и Джеймс Максуел.

Биография

Майкъл Фарадей е роден на 22 септември 1791 в Нюингтън Бътс, днес предградие на Лондон. Той е син на ковач и семейството му е изключително бедно. По-големият му брат Робърт също е ковач и известно време издържа Майкъл материално. Майка му е трудолюбива и умна жена, но необразована. Семейството няма пари дори за средното образование на Фарадей. На 12-годишна възраст той започва да разнася вестници, а 14-годишен става книговезец. По време на 7-годишното чиракуване той прочита много книги, повтаря опитите описани в тях, а вечер посещава лекции и води записки.

На 20 години, през 1812 г., Фарадей посещава лекции на известния английски химик и физик Хъмфри Дейви, който е член на Кралския институт на Великобритания и Кралското научно дружество, и Джон Тейтъм, основател на градското философско общество. Много билети за тези лекции са дадени на Фарадей от Уилиям Денс (един от основателите на кралското филхармонично общество). Фарадей изпраща на Дейви 300 страници книга, която написва и подвързва сам, основана на записките му по време на лекциите. Отговорът на Дейви в началото е по-скоро небрежно пренебрежителен, но когато последният си уврежда зрението при нещастен случай с азотен трихлорид, решава да наеме Фарадей като секретар. Когато Джон Пейн, един от асистентите на кралската институция, е уволнен, сър Хъмфри Дейви назначава Фарадей като асистент по химия на 1 март 1813 година.
Фарадей не е считан за джентълмен в английското класово разделено общество. Когато Дейви отива на дълго пътешествие на европейския континент от 1813 до 1815 година, неговият прислужник отказва да тръгне с него. Фарадей заминава като асистент на Дейви, но изпълнява и длъжността на прислужник докато се намери заместник в Париж. Дейви не намира заместник и Фарадей е принуден да бъде едновременно вале и асистент по време на пътуването. Съпругата на Дейви отказва да третира Фарадей като равен и той изпада в нищета и е принуден да се върне в Англия и да се откаже да се занимава с наука. Но пътуването до континента го запознава с европейския научен елит (Ампер, Гей-Люсак) и става източник на нови идеи.

Научни Открития

На 29 август 1831 г. Майкъл Фарадей постига блестящ успех - той открива явлението електромагнитна индукция, с други думи поява на електрическо поле при промяна на магнитното поле. Днес това откритие лежи в основата на съвременната електротехника, но както повечето физици Фарадей не се интересува от приложенията на своите открития, а е погълнат от идеята да разгадава законите на природата. През 1832 година Оксфордският университет го удостоява с почетна докторска степен.

В периода 1833-1834 година Майкъл Фарадей изучава протичането на електрически токове през разтвори на киселини и соли, което води до откриването на законите на електролизата. До края на 1830-те той извършва обширни изследвания на електрическите явления в диелектрици. Избран е за член на Шведската кралска академия на науките през 1838 година и на Френската академия на науките през 1844 г.

Последни години

Здравето на Фарадей започва да се подрива, най-вероятно от постоянното умствено напрежение и през 1840 година той е принуден да прекъсне заниманията си за няколко години. През 1841 година негови приятели го убеждават да замине за Швейцария, за да се възстанови. След като се завръща, през 1848 г. той прави ново откритие - явлението на завъртане на равнината на поляризация на светлината, распространяваща се в прозрачни вещества по дължината на линиите на магнитното поле (днес това е известно като ефект на Фарадей). Самият Фарадей отдава огромно значение на това си откритие, защото е дълбоко убеден във взаимовръзката между оптиката и електромагнетизма. Други експерименти, които Майкъл Фарадей провежда водят до откритието на диамагнетизма и парамагнетизма.

През 1855 година болестта му се влошава и той е прунуден да се откаже от интензивна научна работа. Той отслабва значително и започва лесно да забравя. Умира на 25 август 1867 година.

------------------------------------------------------------- -------------------------------------------------------

Джеймс Кларк Максуел

Публикувано изображение

Джеймс Кларк Максуел (на английски: James Clerk Maxwell) е шотландски физик и математик, член на Единбургското кралско дружество (от 1855) и на Лондонското кралско дружество ( от 1861). Неговите най-големи заслуги са в класическата електромагнитна теория, в която той синтезира необвързаните дотогава наблюдения, уравнения и експерименти в областта на електричеството, магнетизма и даже оптиката. Уравнеията, известни като уравнения на Максуел показват че електричеството, магнетизма и светлината са прояви на едно и също явление: електромагнитното поле.

Максуел показва, че електричното и магнитното полета се разпространяват в пространството под формата на вълни с постоянна скорост, тази на светлината. Той пръв предполага, че светлината има същата природа като електрическите и магнитните явления. Неговият обединяващ модел на електромагнетизма е едно от най-големите достижения на физиката. Той също развива разпределението на Максуел известно още като разпределение на Максуел-Болцман, което е статистически способ за описание на молекулярно-кинетичната теория на газовете. Той прави и първата цветна снимка през 1861 година.

Джеймс Кларк Максуел е физикът на XIX-ти век, който оказва най-голямото влияние върху физиците от XX-ти век. Неговите постижения са сравнявани с тези на Нютон и Айнщайн. В проучване от края на хилядолетието за определяне на стоте най-известни физици, Максуел бе избран за третия най-велик физик на всички времена, след Нютон и Айнщайн.
Айнщайн има снимки на стената си на Майкъл Фарадей, Исак Нютон и Джеймс Кларк Максуел.

Биография

Джеймс Кларк Максуел е роден в Единбург в семейството на шотландски дворянин от знатния род Клерк. Следва в Единбургския и в Кеймбриджкия университет. След това преподава за кратко време в Тринити колидж. Между 1856 и 1860 Максуел преподава в Абърдийн и през 1860 става професор по естествени науки и астрономия в Кингс Колидж Лондон, където остава до 1865. През 1865 г. поради сериозно заболяване Максуел се премества в родното си място близо до Единбург. Тук продължава да се занимава с наука и написва няколко съчинения по физика и математика. От 1871 е професор по експериментална физика в Кеймбридж. Под негово ръководство е създадена прочутата научноизследователска Кавендишка лаборатория в Кеймбридж, която оглавява до края на живота си.

Научно творчество

Първата си научна статия Максуел написва на 14 години. Тя е посветена на овалните криви и е публикувана през 1846 г. в „Трудове на Единбургско кралско дружество“. Като преподавател в Тринити колидж Максуел прави експерименти по теория на цветовете и изобретява „диска на Максуел“. За работата си по възприемането на цветовете и оптиката получава през 1860 г. медала на Румфорд.

През 1857 г. Кеймбриджкият университет обявява конкурс за най-добра работа относно устойчивостта на пръстените на Сатурн, открити от Галилей в началото на XVII l. Лаплас доказва, че пръстените не могат да са твърди. Максуел се убеждава, че те не могат да бъдат и течни. Неговото откритие е, че пръстените представляват рой несвързани помежду си метеорити, чиято устойчивост се дължи на привличането на Сатурн. За тази си работа Максуел получава наградата на Дж. Адамс.

Максуел е един от създателите на кинетичната теория на газовете, като през 1860 г. извежда закон, описващ статистическото разпределение на газовите молекули в зависимост от скоростта им. В рамките на своята теория обяснява закона на Авогадро, дифузията, топлопроводността, вътрешното триене. През 1867 г. показва статистическия характер на втория закон на термодинамиката — закон на Максуел.

През 1861 г. Максуел започва изследвания в областта на електричеството и магнетизма. Следвайки Фарадей, той разработва хидродинамичен модел на силовите линии и изразява известните тогава съотношения на електродинамиката на математически език. Основните резултати от това изследване са публикувани в труда „Фарадееви силови линии“ (Faraday’s Lines of Force, 1857).

Най-голямото научно постижение на Максуел е създаването на теорията на електромагнитното поле ("Трактат за електричеството и магнетизма", 1873), формулирана от него във вид на система уравнения (Уравнения на Максуел), които изразяват основните закономерности на електромагнитните явления и днес заемат централно място във физиката — в основата са на електро- и радиотехниката. В теорията си той въвежда новото понятие ток на електрическа индукция. Предсказва и съществуването на електромагнитно лъчение (електромагнитни вълни) в празното пространство, където това лъчение се разпространява със скоростта на светлината. Така Максуел стига до идеята за електромагнитния характер на светлината и разкрива връзката между оптичните и електромагнитните явления. Пресмята теоретично светлинното налягане. Доказва теоремата на Максуел в теорията на еластичността, определя термодинамичните съотношения на Максуел, развива теорията на цветното зрение. Конструира и редица уреди.
Първата цветна фотография, направена от Максуел през 1861.

Може би не толкова популярни са приносите му към фотографията и по-специално откритието, че цветна снимка може да се получи чрез разделяне на светлината с филтри на червена, зелена и синя. През 1861 г. той представя концепцията за цветната фотография на лекция в Кралската институция. Образът е на панделка от тартан (характерен шотландски мотив) и процедурата по получаването му включва фотографиране през съответния филтър, проявяване на образа в негатив върху прозрачна фотографска плака и след това едновременно прожектиране на трите плаки с три прожектора през съответния цветен филтър върху екран. При добро фокусиране се получава пълноцветен образ. Днес трите плаки се намират в малкия музей в родната къща на Максуел в Единбург (14 India Street, Edinburgh). Строго погледнато, тази демонстрация само илюстрира концепцията за цветност по принципа на адитивно смесване на цветовете, без да води до истинска цветна снимка, но въпреки това Максуел се счита за изобретил цветната фотография.
Младият Максуел с цветен диск

От 1855 до 1872, той продължава изследванията си, свързани с възприемането на цветовете и цветната слепота, като за първото е награден с медала Ръмфорд от Кралското дружество. Той измисля прости и удобни инструменти, наречени „дискове на Максуел“ чрез които се изследва ефекта от смесването на три първични цвята като се върти т.нар. "цветен пумпал". Така поставя началото на широко използваните днес цветови модели (напр. RGB) и хроматични диаграми.

------------------------------------------------------------- -------------------------------------------------------

Томас Едисън

Публикувано изображение

Томас Алва Едисън (на английски: Thomas Alva Edison) (11 февруари 1847 – 18 октомври 1931) е американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложили принципите на масовото производство при създаване на изобретения.

Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители.Едисън често е критикуван за това, че не споделя заслугите за изобретенията. Въпреки това, Едисън получава патенти по целия свят, включително в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Едисън основава компанията Моушън Пикчър Пейтънтс, конгломерат от девет големи филмови студиа, известен като Едисън Тръст. В края на 19 в. за него работи и самият Роберт Бош.

Биография

Томас Едисън е роден в Милан, Охайо. Той е седмото и последно дете на Семюъл Огдън Едисън (1804-1896) и Нанси Матюс Елиът (1810-1871). Бащата е роден в Канада, а самият Едисън по-късно определя произхода си като нидерландски.[1] В училище Едисън често е разсеян и формалното му образование продължава едва три месеца. След това той е обучаван у дома от майка си,[2].

Още в ранна възраст Томас Едисън получава увреждане на слуха, вероятно в резултат от боледуване от скарлатина и постоянни нелекувани отити. По-късно той приписва глухотата си на удари по ушите от влаков кондуктор, когато при пътуване химическата му лаборатория се подпалва и той е изхвърлен от влака. След това Едисън отново променя историята, твърдейки, че кондукторът му е помагал да се качи в движещ се влак, като го е издърпал за ушите.[3][4]

Семейството на Едисън е принудено да се премести в Порт Хюрън, Мичиган, когато строящата се железопътната линия заобикаля Милан през 1854 година,[5] но и там преживяват трудно. Томас Едисън продава зеленчуци, както и бонбони и вестници във влаковете между Порт Хюрън и Детройт, за да допълва доходите на семейството. Той установява, че има заложби за търговска дейност, и поставя началото на дълга поредица търговски начинания на Едисън - в живота си той основава 14 компании, сред които Дженерал Илектрик, най-голямата публична компания в света през 2009 година.[6][7]

Едисън става телеграфист, след като спасява тригодишния Джими Макензи от сгазване от влак. Бащата на детето, началник на гарата в Маунт Клемънс, е толкова благодарен, че го обучава да работи с телеграф. През 1866 година той се премества в Луисвил, където като служител на Уестърн Юниън работи в бюрото на телеграфната агенция Асошиейтед Прес. Той често поема нощните смени, когато има много свободно време за двете си любими занимания - четене и експериментиране. В крайна сметка, заради последната дейност той е уволнен - една нощ през 1867 година той работи с оловно-киселинен акумулатор и разлива сярна киселина на пода, а тя протича през дървения под до бюрото на началника му на долния етаж.
След уволнението си Едисън е подпомогнат от своя колега телеграфист и изобретател Франклин Ленард Поуп, който приема младежа да живее и работи в мазето на къщата му в Елизабет. На 1 юни 1869 година Едисън получава първия си патент – електрически регистратор на гласуване.[9][10] След този първи успех Едисън се премества в Нюарк и продължава да работи в областта на електрическата телеграфия, като много от изобретенията му са откупувани от телеграфните компании. Сред тях са автоматичният телеграф и други подобрени телеграфни апарати.

На 25 декември 1871 година Томас Едисън се жени за шестнадесетгодишната Мери Стилуел (1855–1884), служителка в една от неговите работилници, с която се запознава два месеца преди това. Двамата имат три деца – Мериън Естел Едисън (1873–1965),[11] Томас Алва Едисън Младши (1876–1935)[12] и Уилям Лесли Едисън (1878–1937), който също е автор на някои изобретения.

През 1874 година Едисън създава мултиплексорен телеграфен апарат, който се превръща в първият му значим финансов успех. С получените средства (10 хиляди долара) той основава в Менлоу Парк изследователска лаборатория, една от първите, специализирани в инженерни разработки, предназначени за внедряване в промишлеността. Той получава правата върху повечето изборетения, създадени в лабораторията, макар че под негово ръководство там работят множество служители.

Въпреки множеството си дотогавашни изобретения в областта на телеграфната техника, Едисън и неговата лаборатория стават известни сред широката публика с изобретяването на фонографа през 1877 година. Макар че невъзпроизведимо записване на звук е постигнато още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 година, а други по това време, особено Чарлз Крос, размишляват върху възможността звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън пръв произвежда уред, който осъществява това на практика, и това е толкова неочаквано за широката общественост, сякаш е едва ли не вълшебство. Едисън става известен като „Магьосникът от Менлоу Парк“. Първият му фонограф записва върху цилиндри от калаено фолио, записаният звук е с ниско качество и записът се унищожава при възпроизвеждане, така че може да се слуша само веднъж. Малко по-късно Александър Бел създава усъвършенстван модел на фонограф, който записва върху восъчни цилиндри. Качеството на звука е все още ниско и броят на възпроизвежданията е ограничен, поради бързото износване и унищожаване на записа, обаче изобретението се радва на популярност. Грамофонът, който възпроизвежда плочи, изобретен през 1887 година от Емил Берлинер, в ранните години на звукозаписната индустрия има по-лошо качество на звука от фонографските цилиндри, предлагани на пазара от Едисън Рекърдс.

През 1877-1878 година Едисън разработва въгленовия микрофон, който се използва масово в телефоните до 80-те години на 20 век. Това изобретение става причина за продължителен съдебен спор с Берлинер, но през 1892 година съдът признава на Едисън правата върху патента.

И по-късно през живота си Едисън продължава да работи върху комуникационната техника — на 9 август 1892 година получава патент за двупосочен телеграф, а на 29 декември същата година патентова принципа на радиото (предаване на сигнали чрез електричество).

Лампа с нажежаема жичка

Повечето от патентите на Едисън са за изобретения с помощни функции, а само десетина от патентите му са за големи проекти. Много от неговите патенти не са уникални, но Едисън показва уникални умения за спечелване на патента и за побеждаване на своите опоненти чрез влиянието си и по-добрия маркетинг. Например, Едисън не изобретява електрическата лампа. По-ранни изобретатели, като Джоузеф Суон, Хенри Удуърд, Джеймс Бауман Линдзи, Уилям Сойер и Хайнрих Гьобел разработват няколко проекта, които се оказват неудачни, поради краткия живот на лампите. Едисън взема характерните им черти и дава на своите служители задачата да произведат лампа, която да трае по-дълго.

През 1878 година Едисън започва да използва термина нажежаема жичка за елемента, който се нажежава от протичащия електрически ток и свети. През същата година Едисън основава в Ню Йорк електрическата компания Едисън Електрик Лайт Къмпани с помощта на известни финансисти (включително Джон Пиърпонт Морган и членове на фамилията Вандербилт).

След като купува патента на Хенри Удуърд и Матю Ивънс от 1875 година, Едисън дава задача на служителите си да експериментират с голям брой различни материали, за да се увеличи времето на светене на лампата. Водеща роля в тези изследвания играе Уилям Хамър, определян от самия Едисън като „пионер на електрическото осветление с нажежаема жичка“. Той започва работа в лабораторията в края на 1879 година и освен в разработването на лампата, участва и в експерименти с телефони, фонографи, електрически локомотиви, сепаратор за желязна руда и други.

След множество експерименти с платина и други метали, Едисън се връща към първоначалната жичка от въглерод. Първият успешен опит е направен на 22 октомври 1879 година,[13] като лампата издържа 40 часа. По време на демонстрацията Едисън заявява, че ще направи електричеството толкова евтино, че само богатите ще използват свещи.

Едисън и екипът му постигат целта за увеличаване на времето на работа достатъчно, за да направят електрическата лампа жизнеспособна на пазара. Докато по-ранните изобретатели правят електрическо осветление в лабораторни условия, Едисън е в състояние да доведе електрическото осветление до домове и бизнес помещения чрез масово производство на дълготрайни електрически лампи и чрез създаване на система за производство и разпределение на електрическа енергия.

Осветителната инсталация на Едисън се изгражда на принципа на паралелната електрическа верига, което дава възможност електрическият ток да бъде разпределян по алтернативни пътища. В паралелните електрически вериги изгарянето на една лампа не води до прекъсване на електрическата верига, което се случва при лампите, свързани в последователна електрическа верига. На 31 декември 1879 година Едисън прави в Менлоу Парк публична демонстрация на осветление с нажежаема жичка. На 27 януари 1880 година подава молба за регистрация на патент в Съединените щати за лампа с нажежаема жичка. През 1880 година започва работа компанията Едисън Ламп Уъркс, която поставя началото на масовото производство на електрически лампи - само през първата година са произведени 50 хиляди броя.

На 13 февруари 1880 година Едисън става първият човек, наблюдавал протичането на електрони през вакуумното пространство (ефекта на Едисън) и получава патент за „жичка от въглерод с високо съпротивление“. През 1882 година Джордж Уестингхаус купува патент и започва да произвежда алтернативната безелектродна лампа, което значително намалява цените и на лампата на Едисън.[14]

На 8 октомври 1883 година Патентното ведомство излиза с решение, че патентът на Едисън се базира върху работата на Уилям Сойер и не е валиден. Юридическият спор около патента продължава до 6 октомври 1889 година, когато съдът решава, че той все пак е основателно издаден. За да избегне нов съдебен спор с Джоузеф Суон, чийто британски патент е издаден година преди неговия, Едисън става негов съдружник в компанията Едисуон, която произвежда и продава продукта във Великобритания, а след 1892 година става част от Дженерал Електрик.

На 9 август 1884 година умира съпругата на Едисън, вероятно от тумор на главния мозък.[15] На 24 февруари 1886 година той се жени повторно за двадесетгодишната Мина Милър (1865–1947), дъщеря на изобретателя и филантроп Луис Милър. От нея той също има три деца – Медлин Едисън (1888–1979), Чарлс Едисън (1890–1969), който поема ръководството на компанията след смъртта на баща си, а по-късно е избран и за губернатор на Ню Джърси, Тиодор Едисън (1898–1992), изобретател с над 80 патента. След втората си женитба Едисън напуска Менлоу Парк и се премества в Западен Ориндж, където живее до смъртта си.

Електроразпределение

През 1880 година Едисън патентова електрическата разпределителна мрежа, която е важно условие за масовото прилагане на електрическото осветление. На 17 декември същата година основава Едисън Илюминейтинг Къмпани, която на следващата година пуска в експлоатация в Ню Йорк първата притежавана от инвеститори електрическа централа – Пърл Стрийт Стейшън. На 4 септември 1882 година е въведена в експлоатация първата в света електроразпределителна мрежа, която подава постоянен ток с напрежение 110 V на 59 клиенти в Долен Манхатън.[16]

По-рано през същата година Томас Едисън е пуснал и първата парна електроцентрала в Лондон, която захранва уличното осветление и няколко частни жилища в непосредствена близост. На 19 януари 1883 година в Роузел започва да функционира първата стандартизирана система за осветление с лампи с нажежаема жичка, използваща въздушни кабели.

През следващите години Едисън влиза в остро съперничество с Джордж Уестингхаус във връзка със стандартизирането на електроразпределителната технология. Едисън е привърженик на постояннотоковата мрежа, а Уестингхаус лансира изобретената от Никола Тесла система с променлив ток, която има значителни технически преимущества - напрежението на променливия ток може да се повишава с трансформатори, да се пренася по по-тънки и евтини проводници, след което напрежението да се понижава, за да бъде използван токът от крайните потребители.

През 1887 година в Съединените щати функционират 121 постояннотокови електроцентрали, но ограниченията на тази технология стават все по-очевидни - електричеството може да бъде доставено на приемливи цени само до потребители, отдалечени до 2,5 km от електроцентралата, което ограничава електрификацията само до урбанизирани райони с голяма концентрация на потребителите. В същото време технологията, базирана на променлив ток, позволява електричеството да се пренася на стотици километри с незначителни загуби.

В тази ситуация Томас Едисън започва масирана пропагандна кампания, станала известна като „Война на токовете“, целяща да представи променливия ток като по-опасен за живота и здравето, отколкото постоянния. Той цели забрана на използването на променлив ток или поне максимална граница на напреженията, която да премахне неговите конкурентни предимство. В хода на кампанията той организира разработването на електрическия стол, както и публични токови удари на животни. През 1903 година убива с променлив ток слон, заснемайки случая на филм.[17][18]

Въпреки усилията на Едисън, през следващите години електропреносните мрежи масово преминават на променлив ток, увеличавайки както обхвата си, така и ефективността на електроразпределителните системи. В същото време постояннотокови мрежи продължават да съществуват дълго време в някои силно урбанизирани райони, главно заради налично постояннотоково обзавеждане и заради възможността за поддържане на захранването при временно прекъсване на снабдяването чрез големи масиви от батерии. До средата на 20 век електроразпределителни компании, като Комънуелт Едисън в Чикаго, използват роторни конвертори или електромашинни преобразуватели, за да преобразуват постоянен в променлив ток. През 2005 година в централната част на Ню Йорк все още има 1600 клиенти, получаващи постоянен ток, но доставянето на тази услуга е прекратено на 14 ноември 2007 година.[19]

В същото време постоянният ток продължава да се използва широко в железопътния транспорт, а от средата на 20 век и за пренос на електричество на далечно разстояние чрез високоволтови линии за постоянен ток.

През последните години от живота си подготвя за печат ръкописното наследство на Кавендиш. Два големи тома излизат от печат през октомври 1879 г.

Кинематография

След успеха на фонографа, Едисън насочва усилията си и към записване на подвижни изображения. Той патентова създадената с негова помощ от фотографа Уилям Кенеди Лори Диксън първа кинокамера (кинетограф).[13] Съдебно решение от 10 март 1901 година отнема на Едисън монополните права върху кинокамерата.

През 1891 година Томас Едисън създава кинетоскопа, предшественик на съвременния прожекционен апарат. Първата публична демонстрация на кинетографа и кинетоскопа е направена през май 1891 година.[20] Кинетоскопите се инсталират като монетни автомати, от които зрителите могат да гледат кратки филми. Това е важно за Томас Едисън, който търси начин да забавлява клиентите, докато слушат музика на неговия фонограф. Сега хората могат да отидат до монетния автомат, да пуснат монета, да си сложат слушалките и да гледат през визьора.

През този период, когато киното се превръща от екзотична новост в масова медия, Едисън е влиятелна фигура в производството на филми и има заслугата за установяване на стандарт за използване на 35 mm целулоиден филм с по 4 перфорации от двете страни на всеки кадър. Той изгражда студиото Блек Марая в Ню Джърси, което е открито на 1 февруари 1893 година и се счита за първото киностудио. Тук е направен първият филм с авторски права, „Кихането на Фред От“ („Fred Ott's Sneeze“).

През 1894 година Едисън експериментира върху синхронизирането на аудиозапис с филм – изобретява кинетофона, който не много точно синхронизира картина от кинетоскопа със звук от фонографски цилиндър. През 1896 година Едисън започва да произвежда и продава изобретения от Томас Армат витаскоп, истински проектор, с който могат да се прожектират филми пред публика.

Късни Години

През 1901 година Едисън посещава района на Съдбъри в Канада и се смята, че той открива тамошното находище от никелова руда. Той прави опити да разработи находището, но не постига особен успех и през 1903 година се отказва от правата си.[21]

През следващите години Едисън продължава активното си участие в производството и разпространението на кинофилми. През 1908 година е сред основателите на Моушън Пикчър Патънт Къмпани, наричана също Едисънов тръст, обединение на основните компании от американската киноиндустрия, което в продължение на няколко години установява монопол на националния пазар.

Още през 1885 година Томас Едисън купува имот във Форт Майърс, Флорида, където строи голяма къща. През късната част от живота си той и семейството му прекарват там дълги периоди, особено през зимата. Негов близък съсед във Форт Майърс е автомобилният магнат Хенри Форд, с когото поддържа приятелски отношения.

Едисън подава за последен път молба за патент на 6 януари 1931 година за „Държател за предмет, подлежащ на галванопластика“. Патентът бива издаден две години по-късно, след неговата смърт.

Томас Едисън умира на 18 октомври 1931 година в Западен Ориндж и е погребан в двора на тамошната му къща.

------------------------------------------------------------- -------------------------------------------------------

Никола Тесла

Публикувано изображение

Нико̀ла Тѐсла (на сръбски: Никола Тесла, на английски: Nikola Tesla) (10 юли 1856 – 7 януари 1943) е сръбско-американски изобретател и електромашинен инженер. Роден в Смилян, Австро-Унгария (днешна Хърватия), Тесла е етнически сърбин по произход, който впоследствие приема американско гражданство.Тесла често е описван като най-значимия учен и изобретател на модерната епоха, човекът, който "разпростря светлина върху лицето на Земята". Той е известен с много революционни приноси в областта на електричеството и магнетизма в края на XIX и началото на XX век. Патентите на Тесла и теоретичните му трудове се превръщат в основата на съвременните електрически системи за променлив ток, включително многофазните системи за електроразпределение и електрическият мотор за променлив ток. Работи в Унгария, Германия и Франция. Привлича вниманието на обществото с доусъвършенстването на динамото и най-вече с патентованите от него принципи на захранване с променлив ток, използвани широко и днес. Открива електромагнитните вълни преди Хайнрих Херц и независимо от него, но поради интереса му към свободната енергия, за име на мерната единица е дадено името на Херц.

Никола Тесла е роден на 10 юли 1856 година в село Смилян в Австрийската империя (днес в Хърватия). Той е син на Милутин Тесла, сръбски православен свещеник, и Джука Мандич. Предполага се, че бащата произлиза от някое от племената от долината на Тара или е потомък на херцеговския войвода Павле Орлович. Майката е дъщеря на сръбски свещеник от Бановина, но с по-далечен произход от Косово.

Никола е четвъртото от петте деца в семейството. По-големият му брат Дане загива при злополука по време на езда, когато Никола е петгодишен. Трите му сестри се казват Милка, Ангелина и Марица. През 1862 година семейството се премества в близкия град Госпич. Никола Тесла учи в Карловац, като завършва четири класа за три години.

През 1875 година Никола Тесла започва да учи електроинженерство в Техническия университет в Грац, като според някои източници получава бакалавърска степен, но по данни на самия университет спира да посещава лекциите след първия семестър на третата си година там.

През декември 1878 година Никола Тесла напуска Грац и прекъсва връзките със своето семейство, като негови приятели дори смятат, че се е удавил в Мура. В продължение на година работи като помощник-инженер в Марибор, като през този период преживява нервна криза. По-късно е убеден от баща си да се запише в Карловия университет в Прага, който посещава през летния семестър на 1880 година и където се запознава с работите на Ернст Мах. Веднага след смъртта на баща си той отново напуска, завършвайки само един семестър.

През този период от живота си Тесла чете много, като изглежда запомня цели книги наизуст. Той боледува многократно и страда от халюцинации, свързани с миналото му или с изобретения, върху които работи в момента.

През 1880 г. Тесла се премества в Будапеща, Унгария, където става главен инженер в Националната телефонна компания. Там разработва подобрения на телефоните, но това го отдалечава от полето на работата с електричеството и през 1882 г. той заминава за Париж, където е назначен като електроинженер в електрическата компания Континентъл Едисън Къмпани. Същата година Тесла изобретява асинхронния двигател и започва разработването на различни уреди, използващи въртящи се магнитни полета, за което получава патенти през 1888 г. Следващата година е командирован в Брюксел за инсталиране на фабрика, а при връщането си във Франция търси да реализира идеи, които по това време са се развили в изобретения. Забележителният напредък на електрическата индустрия в САЩ привлича вниманието му и в търсене на по-добра реализация на своите идеи, Никола Тесла пресича Атлантическия океан.

Един от администраторите на Континенталната компания - Чарлз Бечлър, в миналото асистент и личен приятел на Едисон, след многочасов разговор уговаря Никола да отиде да работи и живее в САЩ, където бързо изпада в немилост пред Едисон, защитавайки предимствата на променливия ток. Напускайки компанията на Едисон, Тесла изпада в много затруднено финансово положение. С последните си средства и с помощта на един познат, който не е в по-завидно финансово състояние, основава собствена компания. През 1888 г. изобретява електрическия двигател. Тесла печели конкурс за изграждане на електроцентрала на Ниагарския водопад. Уестингхаус впоследствие купува патентите за електрическия му мотор. Тесла се занимава най-интензивно с променливи и високочестотни токове. Едно от най-популярните му изобретения е индукционната „Бобина на Тесла“. В годините преди Първата световна война Тесла патентова много свои открития и продава голяма част от патентите, за да инвестира в проект за универсален предавател. С напредване на войната проектът пропада и Тесла е изправен пред финансов крах. Той продължава да патентова открития, но само най-важните. Друга сфера от откритията на Никола Тесла са разредените газове и как електричеството им въздейства. Така е конструирана първата луминесцентна лампа. Забележителното е, че той е конструирал машините „в главата си“ и не се е налагало да бъдат правени корекции след създаване на моделите. Тесла умира на 7 януари 1943 г. на преклонна възраст в бедно състояние в Ню Йорк.

Мнението беше редактирано от Powerpuff: 14.04.12 - 23:08

Сватбата е празник на любовта... ...и чудесен повод да се освиниш!

Зад всеки успял мъж стои една досадна жена която му пречи да се забавлява!
Публикувано изображение
Оплачи се!


I'm one of the dreamers - join us!
4

#2
Потребителят е неактивен   spriteee 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 1198
  • Регистриран: 06-June 05
  • Репутация: 148
  • Пол:Мъж
Хубав раздел сте направили... аз чак сега го видях :emote_blush:
0

#3
Потребителят е неактивен   Kalio 

  • Demon Hunter
  • Група: Потребители
  • Мнения: 5485
  • Регистриран: 22-March 04
  • Репутация: 760
  • Пол:Мъж
  • Град:Dreadlands
От всички известни на мен учени, Никола Тесла ми е най-интересен :emote_blush:
Публикувано изображение
1

#4
Потребителят е неактивен   linkinrz 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 1272
  • Регистриран: 03-November 05
  • Репутация: 20
Е сложил си Едисън пък Тесла го няма бива ли :)
0

#5
Потребителят е неактивен   Powerpuff 

  • Official PPG lover
  • Група: Потребители
  • Мнения: 12182
  • Регистриран: 07-September 02
  • Репутация: 1106
  • Пол:Мъж
  • Град:Sumadijo Sumadijo ko bi tebe ostavio...
  • Интереси:Volim da pevam, volim da pijem
    takav sam ljudi, zasto da krijem
    volim da kuci dolazim kasno
    k'o ludak da se zaljubim strasno

Преглед на мнениеlinkinrz, на 14.04.12 - 22:56, каза:

Е сложил си Едисън пък Тесла го няма бива ли :)


Мой пропуск. :emote_blush:
Ще го добавя. :)

Edit : Готово.

Мнението беше редактирано от Powerpuff: 14.04.12 - 23:09

Сватбата е празник на любовта... ...и чудесен повод да се освиниш!

Зад всеки успял мъж стои една досадна жена която му пречи да се забавлява!
Публикувано изображение
Оплачи се!


I'm one of the dreamers - join us!
0

#6
Потребителят е неактивен   CTOMAHA 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 1137
  • Регистриран: 13-February 05
  • Репутация: 291
  • Пол:Мъж
  • Град:Варна
Не е откривател или изобретател, но определено е велик.

Norman Borlaug.

Цитат

These collective increases in yield have been labeled the Green Revolution, and Borlaug is often credited with saving over a billion people worldwide from starvation. He was awarded the Nobel Peace Prize in 1970 in recognition of his contributions to world peace through increasing food supply.


'Nuff said.


Публикувано изображение 
1

#7
Потребителят е неактивен   Verum 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 46
  • Регистриран: 03-December 11
  • Репутация: 12
  • Пол:Мъж
Хипократ
0

#8
Потребителят е неактивен   manuk 

  • Дата бг приятел
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1715
  • Регистриран: 09-December 10
  • Репутация: 343
  • Пол:Мъж
  • Град:Пловдив
  • Интереси:Подводен риболов, ски, гъбарство, народна медицина, музика, фотография, пчеларство
Нека да разгледаме поредицата:

F = - G * M*m/r^2 (Нютон);
E = m*c^2 (Айнщайн);
E = h*v (Планк).


През петдесетте години на двадесети век завършилият Принстънски университет Хю Евърет развил теорията за паралелните светове....
През този век на сцената се появява д-р Антъни Гарет Лизи.
40-годишният Гарет Лизи през 1999 г. е завършил докторат по теоретична физика в Калифорнийския университет в Сан Диего, но не е свързан с нито едно висше учебно заведение.
Лизи обмисля теорията си от няколко години.
Тя е пусната в Интернет под заглавието "Изключително проста теория за всичко".
Физикът се надява, че тя може да предложи "радикално ново обяснение" на 30-годишния Стандартен модел на Вселената, който обединява три от четирите фундаментални сили в природата: електромагнитната, силната (свързваща кварките в атомните ядра) и слабата, която управлява радиоактивното разпадане.
Много ядрени физици са ентусиазирани от модела на Лизи, защото той взема предвид и гравитацията (четвъртата сила), и модерната теория на струните.
Ядрените физици, които приветстват Новата теория за всичко, са доволни, че тя не се нуждае от сложна математика и че не изисква повече от едно измерение на времето и три - на пространството.

Теорията на д-р Антъни Лизи прогнозира откриването на нови частици и ще бъде тествана с помощта на новия Голям ускорител на адрони, който заработи край Женева.
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!
0

#9
Потребителят е неактивен   CTOMAHA 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 1137
  • Регистриран: 13-February 05
  • Репутация: 291
  • Пол:Мъж
  • Град:Варна
Видеото ми се стори интересно, просто го споделям с вас.





Публикувано изображение 
3

#10
Потребителят е неактивен   CTOMAHA 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 1137
  • Регистриран: 13-February 05
  • Репутация: 291
  • Пол:Мъж
  • Град:Варна
Някои бяха казали, май даже и в този форум, че още не е била доказана теоремата на Ферма - няма 3 позитивни цели числа a, b и с, които да изпълняват равенството an + bn = cn за цяло число n по-голямо от 2. Е, не е лесно, но е доказано.





Публикувано изображение 
3

#11
Потребителят е неактивен   SkateOrDie 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 93
  • Регистриран: 13-January 12
  • Репутация: 0
  • Пол:Мъж
  • Град:Варна
Здравейте, любители на физиката и математика. Нуждая се от информация относно Тибор Галаи - деветте пътечки и други проблеми от терията на графите. Претърсих доста сайтове в интернет, но не намерих литература на български език. Ще ви бъда много благодарен, ако успеете да споделите малко информация за него. Знам също, че е имал сериозен принос и във физиката, но по този въпрос не намерих никакни отговори. Благодаря предварително :)
0

#12
Потребителят е неактивен   CTOMAHA 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 1137
  • Регистриран: 13-February 05
  • Репутация: 291
  • Пол:Мъж
  • Град:Варна
Защо Стивън Хокинг е толкова известен? Не е поради болестта си, а въпреки нея.




И малко за микро черните дупки. Понеже за да се тестват предсказанията на теориите за квантовия свят, като всички разновидности на струнните теории, са необхoдими уреди, много по-мощни и от LHC (1014). Но микро черните дупки ни позволяват част от тези предсказания да се тестват с помощта на инструменти с мощности, ставними с LHC, като така границата между теоритична и приложна физика става все по-малка. А като се отчете, че голяма част от струнните теории са на практика почти само математика и следователно, твърде абстрактни даже и за другите учени, това е важна стъпка.

Мнението беше редактирано от CTOMAHA: 08.05.13 - 23:23

Публикувано изображение 
1

#13
Потребителят е неактивен   ognqn90 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 49
  • Регистриран: 13-December 11
  • Репутация: 0
  • Пол:Мъж
  • Град:Нови пазар
  • Интереси:музика,спорт,наука
От всички учени, най-гениялния за мен е бил Тесла...Прочетете книгата "Никола Тесла - живот и научна дейност" - инж. Д.Тодоров, инж. Иван Митов, инж. Мара Бонова, няма да съжалявате... :emote_good:
0

#14
Потребителят е неактивен   Powerpuff 

  • Official PPG lover
  • Група: Потребители
  • Мнения: 12182
  • Регистриран: 07-September 02
  • Репутация: 1106
  • Пол:Мъж
  • Град:Sumadijo Sumadijo ko bi tebe ostavio...
  • Интереси:Volim da pevam, volim da pijem
    takav sam ljudi, zasto da krijem
    volim da kuci dolazim kasno
    k'o ludak da se zaljubim strasno
Професор Минко Балкански
Един от най добрите физици на света в момента

Публикувано изображение

Житейската история на проф. Минко Балкански е добра илюстрация за съдбите на много амбициозни и талантливи българи, емигрирали през втората половина на миналия век и обогатили световната наука и култура. Минко Балкански е роден в малкото селце Оряховица, Старозагорско. Нищо не предвещава световна слава на малкото селяче, освен силната му амбиция и изключителна любознателност. „Като малък често сънувах един сън – отивам да се изкача до върха на една планина и вътрешно знам, че ще стигна там”, разказва проф. Балкански в автобиографичната си книга “Устрем и воля”.

Още в началното училище малкият Минко търси трескаво професионалния си път, лутайки се между попрището на лекаря, архитекта, актьора, цигуларя. Иска да бъде полезен на хората и най-вече, да проумее физическите закони на битието. Решава, че научната кариера съчетава и двете цели.



Spoiler


Източник : БНР




Поредния ни повод за гордост!



Сватбата е празник на любовта... ...и чудесен повод да се освиниш!

Зад всеки успял мъж стои една досадна жена която му пречи да се забавлява!
Публикувано изображение
Оплачи се!


I'm one of the dreamers - join us!
0

#15
Потребителят е неактивен   bntbntbnt 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 8191
  • Регистриран: 15-September 08
  • Репутация: 1614
  • Пол:Мъж
Публикувано изображение
проф. дтн Алберт Кръстанов

Наскоро имах удоволствието да се запозная с този български учен и бях впечатлен. Колегите му го описаха като учен, ензимолог от световно ниво.


Но преди да говорим за него, ще направя едно кратко обяснение на нанотехнологиите. При нанотехнологиите се използват вещества, материи с размери под 100 нанометра. Въглеродния диоксид например също е наноматериал :) Нанотехнологиите се използват за по-добра диагностика. Например метални оксиди се вкарват в тялото, за да се подобри контраста на кръвоносни съдове например при тяхното наблюдение. Наноматериали се използват за насочено доставяне на лекарства - липозоми и други.
Проблемът е на наноматериалите е, че те лесно с вкарват в тялото, но трудно се изкарват. Те се натрупват и стават токсични. Такъв материал е фулеренът например.

Проф. дтн Алберт Кръстанов има впечатляващо CV. Чете лекции освен в България, но и в Индия и Япония. Той изследва ензими. Един от най-интересните му проекти е имобилизация на ензими върху дендритни клетки, които могат да разграждат фулерен. С други думи - решаване на един от проблемите на нанотехнологиите :)

Мнението беше редактирано от bntbntbnt: 27.06.13 - 22:35

1

Споделете тази тема чрез:


Страница 1 от 1
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Вие не може да отговаряте на тази тема

1 потребители четат тази тема
0 регистрирани потребители, 1 гости и 0 анонимни потребители


Data.BG e форум за дискусии. Data.BG не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Data.BG.

Close  Member Login