Форум

Data.BG Форуми: Исторически данни и събития - Data.BG Форуми

Прехвърляне към съдържание

  • (5 Страници) +
  • 1
  • 2
  • 3
  • Последна »
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Вие не може да отговаряте на тази тема

Исторически данни и събития

#1
Потребителят е неактивен   Simeon1 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 137
  • Регистриран: 13-February 15
  • Репутация: 34
  • Пол:Мъж
Една от причините за руските бомбардировки е че България отказва да предостави морските си пристанища за руски бази

Накратко

На 14 (27) октомври - 1915 г. Варна е подложена на бомбардировка от ескадра на руския имперски флот – линкорът "Императрица Мария", броненосците "Евстафий", "Йоан Златоуст" и "Св. Пантелеймон", крайцерите "Памят Меркурия" и "Кагул", подкрепени от още осемнадесет по-малки плавателни съда. Обстрелването на града продължава един час и седем минути. Изсипващите се снаряди сеят смърт и унищожение. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Изведнъж канонадата престава и ескадрата започва скоростно да се оттегля.

Заслугата за спиране на стрелбата е на две немски подводници U - 7 и U - 8. Когато по безжичния телеграф научават за бомбардировката, те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства. Торпилиран е реномираният броненосец "Три Светители", който се накланя на една страна и въпреки отчаяните действия на моряците, след час потъва край нос Калиакра. Сериозно повреден е и един миноносец, на който избухва пожар. Въпреки това той успява да се измъкне и да се добере до края на деня в пристанището на Севастопол.
Вечерта на трагичния Петковден двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато изплуват над водата, те са посрещнати с нескончаемо "ура" и бурни ръкопляскания от присъстващите. Германският консул в града и местната немска колония устройват тържествена вечеря за екипажите на подводните лодки. Те са предмет на всеобщо внимание и адмирации от страна на градския елит за геройския си подвиг.
Поражение и убитите и осакатените - вижте по долу.[/size]

Пълна версия

Една от причините за руските бомбардировки е че България отказва да предостави морските си пристанища за руски бази. Още в началото на световната война руското Главно командване обсъжда варианти и изработва проекти за завземането на българските черноморски пристанища Варна и Бургас. Те са актуализирани във връзка с подготвения поход за завземане на Проливите. Плановете обаче временно са отложени поради противодействието на Англия. Отказът на България да предостави морските си пристанища за руски бази утвърждава мнението в Петроград, че завземането им може да стане само със сила. Руското Главно командване е убедено в своя успех, защото знае, че България има незначителен флот, отстъпващ по мощ на руския. Той действа много агресивно и атакува български териториални води, дори в периода на неутралитета на България. Малко известен факт е, че в периода май - октомври 1915г. руските миноносци навлизат в българските териториални води 14 пъти. Наближават българските брегове и на групи от по 2 до 5 кораба ги обстрелват.
Когато България започва войната си срещу Сърбия на 1.10.1915г., Русия решава да я накаже за ,,измяната’’ чрез удар в гръб с бомбардировката на Варна. Дълги десетилетия това събитие остава скрито, а документацията, свързана с негов Русия е засекретена още в 20-те години на XX век.
Руската бомбардировка на Варна е санкционирана лично от император Николай II и е одобрена от френския посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, френският посланик е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог.

Това се признава от съвременни руски историци и е документирано със запис в дневника на М. Палеолог след разговора му с руския император на 10.10.1915г. От този запис става ясно, че френския посланик в Русия моли императора да даде заповед за бомбардирането на Варна и Бургас. И Николай II се съгласява, но отлага удара за момента, когато България влезе във войната против Сърбия.
На 14.10.1915г., когато православните християни празнуват Петковден ескадра от руския Черноморски флот атакува българската морска столица Варна. Моментът не е случайно избран. Бомбардировката се осъществява, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония и вече освобождават тези изконни български краища. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния ,,освободител’’
Рано сутринта на 14.10.1915г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без въобще да подозират, че предстои кървав ден за техния град. Щабът не бреговата охрана е известен , че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. Скоро те са идентифицирани каро руски бойни кораби. Началникът на отбраната в морската столица ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.Това е първата въздушна бомбардировка над български град в световната война. Без да бъдат засегнати от пушечната и картечната стрелба , руските хидроплани поемат обратен курс.

Въздушната бомбардировка е прелюдия на артилерийския обстрел, започнал час по-късно след изтеглянето на хидропланите. Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки се разгръща в боен ред. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Toва са корабите на руския Черноморски флот „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоустъ”, „Св. Панталеймонъ”, „Евстафий”, „Кагуль” и „Память Меркурия”. Те са въоръжени с мощните 305- и 203- мм. оръдия. С тази внушителна морска сила руският боен флот атакува Варна.
Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие в обект на артилерийския обстрел стават изключително централната част на града и особено гъсто населените му квартали.Този момент обикновено се скрива от българската и руската историографии, които в пълно съзвучие по между си обявяват необходимостта от бомбардировката на Варна с неутрализиране на немските подводници. Всъщност тъкмо немските подводници неутрализират ефекта на руската атака, както ще се окаже впоследствие.

Руският артилерийски обстрел на Варна продължава час и 7 минути. Толкова време снарядите сеят смърт и разрушение. Къщите на варненците започват да се рушат пред очите на смаяните и изненадани техни собственици и обитатели. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие, на които никой в този момент не може да помогне.
Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по безжичния телефон разбират за започналите бомбардировки , те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства.

Тогава UB 7 и UB 8 атакуват ескадрата, като от UB 7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби - ,,Пантелеймон”.
Последва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля.

Изплашени от загубите, руските нападатели се изтеглят бързо в своите териториални води. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Вечерта на 14.10.1915г. двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато се появяват над водата , те са посрещнати от намиращите се там варненски граждани с ,,Ура’’ и бурни ръкопляскания.
Какви са пораженията от руската морска атака?
На място загиват 9 души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.
Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи и кантори в града , разположени предимно в престижната гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Епизодът с окървавяването на Варна от руските самолети и кораби остава завинаги в съзнанието на жители на града, но ще изчезне ,,безследно’’ от българските учебници по история след 9.09.1944г. и дори и в наши дни.
„Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация” - пише в. „ Балкански куриер” след бомбардировката на Варна.

След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София в „Св. св. Кирил и Методий”! Това става с пълен консенсус от парламента (в това число
и опозицията) и правителство. Всъщност решението не е толкова за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име “Св.св. Кирил и Методий”.
Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването. През 1920г. правителството на Александър Стамболийски обаче отново връща руското име на храма.

През февруари 1916 г. Русия предприема нов опит за нанасяне на артилерийско-авиационен удар срещу българската военноморска база. Вражеското морско командване планира да стовари върху варненското пристанище и града смъртоносен артилерийски залп от новия си линеен боен кораб "Императрица Екатерина Велика" (въоръжение 12x305-мм, 20x130-мм и 5x75-мм оръдия) и едновременно с това да нанесе и авиационен удар с водосамолети, базирани на авиотранспорти. За нападението е привлечена втора маневрена група в състав: линейния кораб "Императрица Екатерина Велика", ескадрените миноносци тип "Новик", "Счастливый" и "Пылкий", авиотранспортите "Император Александр I" и "Император Николай I", миноносците от по-стар тип "Лейтенант Пущин", "Живой" и "Капитан-лейтенант Баранов".

Ескадрата отплава от Севастопол на 24.02.1916 г. (8 март нов стил) под командването
на контраадмирал Покровски. Когато тя приближава Варна, миноносците "Лейтенант Пущин" и "Живой" се откъсват напред за изясняване на обстановката. Попадат обаче на минното поле. „Лейтенант Пущин” е поразен от мина, като корпусът му е пречупен на две и потъва. Загиват 80 души, а 15 са пленени. 4 от тях са офицери начело с командира на дивизиона ескадрени миноносци капитан II ранг Подяполски.
Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси.
Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. В спасителната лодка е открит и бойният Андреевски флаг на кораба. Това е първият боен трофей, който взема България във войната й с Русия. Руският военноморски флаг се съхранява и до днес в НВИМ в София. Той е живо доказателство за най -голямата българска военноморска победа, по-голяма и от атаката на турския крайцер ,,Хамидие'' през 1912г. през Балканската война.

Публикувано изображение руски Андреевски флаг

Ескадреният миноносец ,,Живой’’, който плава след ,,Лейтенант Пущин’’ има по-голям късмет. „Живой", бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. После командирът на "Живой" е осъден заради своите действия.
Но да се върнем на поразения руски миноносец. "Лейтенант Пущин" (бълг. "Пушчин") е спуснат на вода през 1904 г. в гр. Николаев (Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. Първоначалното му име е „Задорный", което през 1907г. е сменено с „Лейтенант Пушчин". Приема името на е морския офицер, участник в Руско-турската война (1877 - 1878)., командир на миноноска.

Публикувано изображение

Руският ескадрен миноносец ,,Лейтетант Пушчин’’
До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това - като ескадрен миноносец. През 1910-1912 г. „Лейтенант Пушчин" е основно ремонтиран с обновление на артилерията и парните котли. ,,Лейтенант Пушчин" е с водоизместване от 450 тона, въоръжен е с две 75-милиметрови оръдия.
Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен" и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набези пред българското черноморско крайбрежие.

Потопяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, потънал след взривяването му от българска мина на 25.02.1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив предотвратява пореден руски артилерийски обстрел срещу Варна.
За успешното изпълнение на минното заграждение, в което участват три български торпедоносеца („Шумни”, „Строги” и „Смели”) и мобилизираният търговски кораб „Борис” на Българското търговско параходно дружество, след потопяването на „Лейтенант Пушчин” са наградени 10 офицери и подофицери с ордени и медали за военна заслуга.

По този начин е осуетена планираната от командването на руския Черноморски флот бомбардировка на Варна. Заслуга за това имат и германските хидроплани, които предприемат въздушно нападение срещу корабите от ескадрата.
Това са водосамолет N 507 с екипаж младши подофицер Улбрих - пилот, и вицефелдфебел Винике - наблюдател,който в две поредни атаки от височина 450м. хвърля по 5 бомби по ескадрените миноносци и постига попадение в юта на един от тях. Есминците от руската ескадра са атакувани три пъти последователно и от водосамолет N 534 с екипаж мичман I ранг Ринсберг - пилот, и старши подофицер Витман – наблюдател. Те хвърлят 9 бомби. Отново един е улучен в юта. Точното бомбопускане предизвиква пожар на бака на друг от тях. Според други наши архивни източници авиационните бомбардировки причиняват пожари на два руски бойни кораба. Два ескадрени миноносеца на противника са толкова повредени, че след като достигат до Одеса, се налага да бъдат откарани на буксир чак до Николаев за ремонт. По идеологически причини тези атаки на германските хидроплани срещу руската ескадра ще останат скрити цели десетилетия.

Почти век дълбините на Черно море ще скрият и следите от най-големият български военноморски троумф. Чак през 2010г. потопеният през 1916г. в български териториални води руски боен кораб ,,Лейтенант Пушчин'' е изваден заедно с неговото оръдие.
То е 75-мм. от френската фирма „Кане”, произведено в Обуховския стоманолеярен завод, специално за нуждите на руския военноморски флот. Теглото на оръдието, заедно с щита с дебелина 19 мм. е 2555 кг. Стреляло е с бронебойни снаряди с тегло 4, 9 кг.,чиято далекобойност достига до 6405 метра, но също и с фугасни снаряди (7869 метра далекобойност). Най-голяма дистанция на стрелбата се получава при употребата на зенитен снаряд - 8967 метра.
Публикувано изображение оръдие „Кане” на ‘’Лейтенанат Пущчин’’
През 1916г., за да се защити от руските атаки България се сдобива с подводен флот.
Руската военноморска заплаха ускорява създаването му. След руската бомбардировка командването на българския военен флот, начело с артилерийския инженер подполковник Константин Кирков, започва сформирането на екипаж за подводница Екипажите на немските подводници започва обучението на български моряци.

На 25.05.1916г. в тържествена обстановка немската подводница UB 8 е включена в състава на българския военен флот.Тя получава тактически №18. Така се появява българският „Подводник УБ-18”.
Според официалния германски военноморски справочник за 1916 г. по това време
в света има само 11 държави, чиито военноморските сили притежават подводници. България се нарежда до такива сили като Великобритания, САЩ, Франция, Италия, Германия, Япония, Русия, Гърция, Турция и Румъния.

Публикувано изображение Първата българска подводница ,,Подводник 18"

,,Подводник 18" принадлежи към класа на най-малките германски подводници със 128 т. надводно и 142 т. подводно водоиз местване. Над вода максималната й скорост е 6 възла, а под вода - 5,3 възла. Ниската й скорост обаче е причината тя да бъде използвана предимно за нуждите на бреговата охрана или да носи дозор на определена позиция. Въоръжението й се състои от два 450 мм. торпедни апара та и четири торпеда (две в апаратите и две запасни), 47-мм. оръдие (според някои източ ници оръдието е 37 мм.) и една картечница „Максим" (обр. 1908 г.).
Със заповед по Флота № 66 от 25.05.1916г. за първи командир на българската подводница е назначен морският офицер лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Никола Тодоров, родом от Шумен. Тази длъжност той изпълнява до 9.05.1917 г.

Публикувано изображение Никола Тодоров

През септември 1916г. бреговия авиационен отряд на старши лейтенант Виктор Утгоф получава заповед да атакува Варна. В състава му са включени 8 водосамолета, базирани на брега на ез. Сингол, на 8 км. северно от Кюстенджа.
На 11.09.1916г. излитайки от ез. Сингол и зареждайки с гориво и бомби в Мангалия, 6 от 7-те излетели водосамолета с настъпването на нощта достигат до града и хвърлят 54 бомби. Според руски изследвания голяма част от тях се взривяват в района на хангарите на хидроаеродрума. Други бомби са хвърлени над Евксиноградския пристан и над Варна. Подводницата U-33 не е улучена. При въздушната бомбардировка нейният екипаж отразява атаката на водосамолетите с картечен огън. Според руски публикации шестте хидроплана без загуби се завръщат в базата си. Седмият поради неизправност на двигателя се пада в района на нос Калиакра. Тук е взет на буксир от ескадрения миноносец „Звонкий”, но после потъва.

Руската бомбардировка на Варна е извършена през нощта, от 21,15 ч. до 21,50 ч. с цел париране на възможностите за ответно противодействие. Въпреки това руските водосамолети, осветени от прожектори са посрещнати от българската отбрана със шрапнелен, картечен и пушечен огън. Архивните ни документи свидетелстват, че два от тях са повредени от стрелбата, като единият пада край Калиакра, а другият достига до Мангалия. Първият е изхвърлен на брега край носа и части от него са пренесени във Варна. Вторият каца край Мангалия и според разказа на местни жители е пренесен по суша до руската водосамолетна станция Текир гьол (на брега на ез. Тузла). Тези факти доказват, че при отразяването на руския авиационен удар противосамолетните български батареи са били доста ефикасни. Подводниците и хидропланите – цел на неприятелския въздушен удар, остават невредими.
Победоносното българско настъпление и превземането на Мангалия в средата на септември 1916 г. осуетяват подобни полети.
Има още една любопитна подробност за руските военни бомбардировки. Варна е бомбардирана на Петковден , а Балчик на Андреевден (13 декември). За руските военни моряци този ден има символично значение, защото на Андреевден е патронният празник на руския флот (с патрон Св. Андрей Первозванный).

Публикувано изображение Бреговата отбрана на Варненския залив по време на нападението на руския флот, 14 окт 1915
Публикувано изображение Линейният кораб „Императрица Мария”, фотография от 1916 г.
Публикувано изображение Артилерия от главния калибър на „Императрица Мария”
Публикувано изображение Андрей Еберхард – командващ руския черноморски флот през 1915 г. [/size][/color]

Последствията от нападението

ПОРАЖЕНИЯТА от бомбардировката са значителни. На място загиват девет души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24-ма мирни граждани, двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Те са откарани във военния лазарет, където им е оказана спешна помощ. Скоро всички се възстановяват, но на някои от тях са ампутирани крака и ръце и те остават сакати за цял живот. Значителни са материалните загуби. От падналите снаряди е разбита външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на Първи полицейски участък, телеграфопощенски клон, турското мюфтийство и кулата на морския фар. Сринати до основи са повече от 50 кантори, магазини и къщи. Тотално загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Сумата значително надвишава годишния бюджет на Варненската община.

Ненадейното нападение на руската ескадра предизвиква неприятен резонанс в българското общество. Засилват се русофобските настроения. Мнозина българи, които до този момент се колебаят да подкрепят присъединяването на България към Централните сили, след трагедията в морския град открито започват да одобряват прогерманския курс на кабинета на д-р Васил Радославов. Официозът в. "Народни права" публикува следното съобщение: "След бомбардирането на Варна от руската флота без никакъв повод от българска страна !

Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение Публикувано изображение

Мнението беше редактирано от Simeon1: 09.09.15 - 16:47

май 1876 Баташкото клане / Клането в Батак - Турското робство - http://forums.data.b...owtopic=2199361
България не е имала никога титли Ханове и Канове / Хан - Кан http://forums.data.b...owtopic=2190338
“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!” Хр. Ботев (в.“Знаме“ 04.04.1875г.)
1944 Руската окупация на България и разпокъсването на българското землище http://forums.data.b...owtopic=2188275
1915 Руските бомбардировки над Варна http://forums.data.b...owtopic=2185855
1925 Руския атентат в църквата "Света Неделя" (тогава ,,Свети Крал") - София http://forums.data.b...owtopic=2190131
3

#2
Потребителят е неактивен   Pacetoo 

  • Madridist
  • Група: Глобални
  • Мнения: 47114
  • Регистриран: 27-July 06
  • Репутация: 5485
  • Пол:Мъж
  • Град:Los Angeles, California
Много добра тема с доста неща написани вътре, но друг път не си играй с цветове и размери на шрифтове като цялостен текст, защото става като в ромски катун.
Като искаш да подчертаеш нещо в цвят го прави само в няколко абзаца или изречение, но не и целият материал в различни цветове както беше го направил.

Направо останах без очи докато преглеждах в началото темата и то без да я чета. ;)
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
0

#3
Потребителят е неактивен   barut 

  • Група: Глобални
  • Мнения: 40764
  • Регистриран: 19-November 02
  • Репутация: 5068
  • Пол:Мъж
Няма как да е потънал след час до нос Калиакра, до там са над 30 мили по права линия, а по него време корабите са вдигали макс 20 възела (1 възел = 1 миля в час).
Worst diving day is better than best working day. Much better!
0

#4
Потребителят е неактивен   borgir 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 6994
  • Регистриран: 15-September 08
  • Репутация: 1182
  • Пол:Мъж

Преглед на мнениеSimeon1, на 14.02.15 - 22:01, каза:

Една от причините за руските бомбардировки е че България отказва да предостави морските си пристанища за руски бази

Накратко


Заглавието ти е като минимум подвеждащо.
Причината., единственната на тоя момент, е че в това време България вече две седмици откакто е влезнала във войната на страната на Централните сили срещу страните от Антантата.
Тия бомбардировки са предприети действително по съгласование с Франция и Британия, за да оттеглят част силите на турския и германски флот в Черно море, защото в тоя момент британците и французите провеждат морска евакуация от Галлиполи и голям десант в Солун.
0

#5
Потребителят е неактивен   bntbntbnt 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 8191
  • Регистриран: 15-September 08
  • Репутация: 1614
  • Пол:Мъж
Най-малкото това събитие (за което много малко хора знаят) разбива идиотската русофилска теза, колко много Русия ни обича, как никога не би ни нападнала и т.н.

А тъжното е, че до 2000-ната година това събитие не е разглеждано в учебниците по История. Аз лично не съм го учил...
0

#6
Потребителят е неактивен   Impassionate 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 620
  • Регистриран: 26-May 13
  • Репутация: 136
  • Пол:Мъж
  • Град:Козлодуй

Преглед на мнениеbntbntbnt, на 19.02.15 - 10:21, каза:

Най-малкото това събитие (за което много малко хора знаят) разбива идиотската русофилска теза, колко много Русия ни обича, как никога не би ни нападнала и т.н.

А тъжното е, че до 2000-ната година това събитие не е разглеждано в учебниците по История. Аз лично не съм го учил...

Обичта си е обич, ама войната си е война. Когато заемеш позицията на врага и обърнеш гръб... става както в живота. Нацепват ти го отзад. Русофили или Американофили - това е без значение. Факт е, че Русия е помагала на България в много ситуации и е вредяла също толкова. А отделно родния туризъм основно разчита на руски туристи (най-много харчат) и изобщо на американски.
0

#7
Потребителят е неактивен   usasr 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 2
  • Регистриран: 20-February 15
  • Репутация: 1
  • Пол:Мъж
  • Град:София
Всъщност, според историческата наука първи украинците опустошават и разграбват българските земи при нашествията на Светослав I Игоревич - княз на Киевска Рус(Украйна) - типичен хохол: "В запазени източници от този период е описан неговият необичаен за византийците външен вид - обръсната наполовина глава и голяма златна обица.", отказвал да приеме православното християнство.

Публикувано изображение
1

#8
Потребителят е неактивен   Simeon1 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 137
  • Регистриран: 13-February 15
  • Репутация: 34
  • Пол:Мъж
Източници : WIKIPEDIA и др. ,
- Помаци ( потурчени българи ) https://en.wikipedia.org/wiki/Pomaks ,
- Малоазийски българи https://bg.wikipedia...%B0%D1%80%D0%B8 ,
- България не е имала никога титли Ханове и Канове / Хан - Кан http://forums.data.b...owtopic=2190338

КАКВО СЪДЪРЖА:
1 Относно така наречените ,,турци" в България.
2 Етническите групи в миналото и днес на територията на Турция.
- Българското землище в турция - Източна Тракия , Одринско .
- Къз-дервент българско село в Мала Азия.
3 Произход на карамани и селжуци , и така наречените с позорното, обидно прозвище „турци“.
4 СЪЗДАВАНЕТО НА ТУРСКАТА НАЦИЯ.
5 МИТЪТ ЗА "ТЮРКИТЕ"

1 Относно така наречените ,,турци" в България.
На територията на България турци няма ! Всъщност не само на територията на България , а на целия Балкански полуостров турци няма.
По голямата част от циганите в България , даже почти цялата се определя като турци. Те не могат да бъдат точно различени тъй като, си приличат външно. На преброяването в България през 2011 г. се определят като ,,турци" - 588,318 , а Цигани - 325,343 , което е трагикомично и описва това което казвам по горе !
Имаме помаци (еничари - потурчени българи https://en.wikipedia.org/wiki/Pomaks , или днес модерната дума на еничар е - Национален предател ) , които са останали от мрачното турско робство. Малка част от така наречените ,,помаци", наистина си се определят като ,,турци" , разбира се с помощта на партийки, организацийки , медийки и разни такива които са на хранилка.

2 Етническите групи в миналото и днес на територията на Турция.
Нека видим какви са етническите групи от население, които са се раждали и се плодят на територията на Турция в миналото и днес.
Според последното преброяване в турция живеят между 50 и 60 милиона селджуци и карамани. Точното им преброяване е невъзможно, тъй като тези два етноса мощно преливат един в друг поради обща история, бит, религия и порядки. Между 10 и 15 милиона са кюрдите, които са мощен етнос.
Древните българи са към 4 милиона ,като в това число влизат и тези, които са се преселвали и през последните десетилетия от днешна България. Има и голямо число ,,Цигани" , които не могат да бъдат също преброени тъй като , те се определят като ,,турци" а и си приличат външно със хората които обитават тамошната територия. Както и други не малки групи като: иранци , иракчани , сирийци.
Българското землище в турция - Източна Тракия , Одринско
Територия, освободена от българските войски към април 1913 г.

Публикувано изображение

Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Георгиев Милетич , един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век, роден във град Щип.

Публикувано изображение

Къз-дервент българско село в Мала Азия

Публикувано изображение

През 1807 г. италианският пътешественик д-р Салватори на път за Цариград попаднал в Къз-дервент, разположено между Никомидия (Измит) и Никея (Изник) в района на Измитския залив на азиатския бряг на Мраморно море. В писмо от 1808 г. до С. Карено Салватори пише: „Един ден преди да стигнем Никея, пренощувахме в едно село, наречено Къз-дервент, населено само с българи. Ще има около два века, откакто седем челяди българи, преследвани за религиозни причини, напуснали своите огнища и дошли да се укрият в тая местност, наистина алпийска и дива, но какво не може да направи човешкото прилежание! Днес се наброяват до 150 семейства, които живеят по-малко притеснени, отколкото дето и да било другаде, произвеждат много лен, коприна и овощия. При пукването на зората видях много жени да чукат лен върху един уред, подобен на тоя, който се употребява в Италия, с весело лице и поздравявайки слънцето със своите песни“.
Още по-богата информация за същото село се съдържа в описанието на френския пътешественик и дипломат в Персия Ж. М. Танкоан, който около същото време минал през селото. „Бяхме приятно изненадани, като открихме в това село жени, които се движеха с открито лице и мъже, чиито нрави странно противоречаха на азиатските изобщо. Открихме също носии на жителите от бреговете на Дунава и чухме български език в местност, в която бихме го сметнали съвсем чужд. Някои сведения скоро ни дадоха обяснението на това откритие. Жителите ни разказаха, че са от български произход и че селото им е било основано почти преди един век от бащите им, изселили се и дошли да търсят в Азия щастието и спокойствието, което не са могли да намерят в родината си. Тяхното прилежание и това на потомците им скоро довело до разцвет тази малка република, всичките жители на която изглеждаха щастливи и доволни. Атмосферата на охолство и благополучие цареше във всички къщи, в които намерихме най-сърдечно гостоприемство. Ако е вярно, че леността е майка на всички пороци, тя трябва да е рядкост в Къз-дервент. Всичките му жители, мъже и жени, бяха заети в полезни работи: почти всички жени предяха коноп и ние научихме, че конопеното семе е най-голямото богатство на домакините и главният им предмет на търговия.
Жителите на това село са християни, източноправославни. При нашето идване те не проявиха нито подозрение, нито ревност. Жените им са хубави и добре сложени и с тях ние разговаряхме така свободно, както с мъжете им.“

3 Произход на карамани и селжуци , и така наречените с позорното, обидно прозвище „турци“.
Нека видим и какви са версиите за произхода на карамани и селжуци, наричани с позорното, обидно прозвище „турци“. Според Тойнби и Стивън Рънсиман, ревностни изследователи на историята на османската държава, родовите корени на селджуци и карамани идват от стара Византия (Византия няма нищо общо с Гърция , има хора необразовани измекяри , които като каже някой Византия и те ааа Гърция). Не са били редки случаите, когато военнопоземлени византийски кланове въставали срещу Палеолозите. Но резултатът обикновено бил да бъдат отритнати, отделени, отречени от управляващата върхушка. След това те се обособявали в самостоятелни военни и поземлени групи. Някои от тях в пълен противовес на византийската традиция приемали исляма и продължавали съществуванието си под знака на арабския полумесец. Според двамата изследователи такъв е случаят с карамани и селджуци. С това те обясняват и жестокостта, с която двете племена налагат волята си над околните народностни групи и си спечелват прозвището „турци“, тоест гадове! Но според други източници селджуците и караманите имат еврейски произход. Белег в тази насока е подигравателното определение „агъри“ от името на Агър, слугинята на Авраам. Известно е от Стария завет, че един от бащите на евреите дълго нямал деца от жена си Сара. Покрай тях живеела слугинята Агър. Той бил едва на осемдесет години когато Сара склонила мъжът й да преспи с прислужничката, за да им се роди все пак някакво дете. Жената била филистимка, тоест палестинка. На бял свят се пръква момченце, което именуват Измаил. Не след дълго неочаквано ражда и доскоро бездетната Сара. Също момченце, което именуват Исаак. Двамата братя по баща стават родоначалници на днешния еврейски и на днешния палестински народ.
Едно от обидните прозвища, употребявано от християнските народи в рамките на империята спрямо османците, е „агъри“! Те влагали презрително отношение, ползвайки това определение в смисъл, че османците са родени от Авраамовата Агър в безчестие, в разврат. В онези времена е било немислимо жена да роди от мъж, на когото не е официална съпруга. Друго презрително прозвище, което християнското население употребявало спрямо селджуци и карамани, е „измаилци“. Тук отново се прави намек за родените в безчестие и разврат „агъряни“ тоест от палестинската прислужничка на Авраам Агър и нейния син, комуто слагат името Измаил.
Обръщението „ага“ и определението „агарянин“ нямат нищо общо. В първия случай понятието е уважително, а във втория – подигравателно! Но това е само на пръв поглед. Истината е, че „ага“ произхожда от „агълари“! А „агалари“ идва от Агър и се налага в Османската империя през средните векове. Тогава да се наричаш турчин е било безкрайно унизително! Християните най-старателно избягвали да обозначат някого като турчин от страх да не им падне главата и затова масово започнали да употребяват „ага“. И в това обръщение влагали обичайното презрение, но постепенно с десетилетията османците започнали да приемат „ага“ като уважително обръщение и това е така и до днес, колкото и понятието да е свързано с позор и разврат!
И още една не по-малко сериозна версия за произхода на селджуци и карамани според която те са остатъци от племената на българския владетел Алцек (син на Кубрат). Той най-напред слязъл към Анадола, водил там битки с местните пустинни племена, а по-късно се насочва на запад, към Апенините. Само че част от родовете изостават и се заселват в Средна Азия. Това установява в изследванията си византийският хроникьор Теофан Изповедник. Той е аристократичен византийски летописец, отдал се на аскетизма. Бил е ревностен защитник на иконопочитанието. Роден е в Цариград в 8-и век и се е родеел с императора. Според проучванията му най-малкият син на българския владетел Кубрат, Алцек след не малко скиталчества из Анадола и битки с аварите се заселва при краля на Лангобардите Гримуалд, в днешна Италия. Тези времена и събития се описват и в хрониките на Павел Дякон. Той е теолог, историк и поет с благороднически произход. Автор е на „История на Лангобардите“, които говорели български език. Роден е в 720 година във Фриули, Италия. Умира през 799 година.
Българските Алцекови племена, които остават в Анадола се формират като султанати и каганати и според наименованията на родовете, които доминират, и под знамето на арабския ислям се утвърждават като селджуци и карамани, в чиито вени тече Кубратова кръв!

4 СЪЗДАВАНЕТО НА ТУРСКАТА НАЦИЯ
Тя е създадена през 20 в. от Младотурската партия на Кемал Ататюрк ( помак , роден в Солун ) .
Ататюрк - "Бащата на турците"
Всъщност "турци / турски етнос" няма. Понятието "турци" става събирателно за различните народности, които живеят на територията на бившата Османска империя. То не е по-различно от понятието "американци" , ,,руснаци" или ,,съветски хора (Съветския съюз)".
Името "турци" навлиза векове, след като е създадена Османската държава. През 16 в. то е обидна дума, с която западноевропейците наричат жителите й. По-късно става популярно. Отначало никой не смята, че "турци" означава някаква определена народност.
През разцвета на Османската империя - 16-17 век - и до началото на 19 век, името "турчин" било изключително обидно, означаващо „гадина“.
Не е било възможно да се започне работа в държавно учреждение, да влезеш във войската било изключено, камо ли да започнеш служба в еничарския корпус. Султаните добре разбирали какви негативи е събрало това понятие, което така или иначе не е носител на етническо или друго смислено съдържание освен обидното „гад“. Те дълбоко почитали основоположника на османската държава Осман-I и предпочитали империята им да носи това име. Но в никакъв случай не го налагали. Етническите взаимоотношения между поданиците били лоялни и всеки наричал всекиго според произхода му. Но всички избягвали панически да употребяват позорното „турчин“. Не са били редки случаите, когато се разваляли сватби заради непредпазливата употреба на определенията „турк“, „туран“, „тюрк“, „тюркян“, „тюркен“, а пониятието „тюркмени“ е било забранено, тъй като това племе отдавна било приело християнството.
Чести били убийствата и палежите на домове на тази основа. Враждите и заяжданията били постоянни. Възниквали междуплеменни търкания и размирици, при което султаните се принуждавали да пращат еничари за умиротворяване. Непоносимо е било да бъдеш наричан или ти да наричаш някого „турчин“! Понякога този позор толкова трудно се понасял, че достойни османлии посягали на живота си. Известен е случаят с Караджа бей, който пробол сина си, задето го нарекъл туран, а след това той самият си сложил въжето на стара мушмула в градината на имението си край Ине гьол.
Както се разбира, на територията на турция няма нито един етнически турчин. Не заради друго, а защото такъв етнос просто не съществува.

5 МИТЪТ ЗА "ТЮРКИТЕ"
Етническа група "тюрки" , не съществува. ТЮРКИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ !! Следователно и така наречените ,,турци" не са тюрки.
,,Тюрките" са също толкова брутална фалшификация , както и ,,Славяните и славянството което е измислено от русия (Екатерина Велика) за да заличи българските колонии, които самите те са. Също и историята на така наречената Гърция , Зевс е грък, Александър велики - грък, Кирил и Методий били гърци. Едва ли не целия свят се е въртял около Гърция. Най-старите, най-великите, най.... най..... най . Тези три неща са най-голямата световна фалшификация на историята брутална фалшификация , която все пак оказва влияние.
Та да се върнем към спекулацията тюрки. Днешната ,,официална история" английската WIKIPEDIA , която е най-популярна, най-търсена, следователно и най-важна.
Там забележете българските държави: Стара велика България, Първата Българска държава 681 (тя не е първа защото, България не е създадена на лъжливата год. 681 а много по рано !) , и Волжка България са определени като тюрски държави, и още половин свят. Истината е, че никога никой от българите или България или дори и другите държави които ги набутват при ,,тюрките" не се определят и определяли като тюрки , турки , турци , бурки и разни такива измишльотини . Дори и държавата Туркменистан , която е със сходно име с Турция, и там никой не се определя като турци,тюрки. Също така и нашите владетели никога не са имали такива тюрко-монголски титли като Ханове и Канове http://forums.data.b...owtopic=2190338 !! Някои от потомците на волжките българи днес , като например измислените нации от русия като татари , башкири , и чуваши ,,официалната" английска история WIKIPEDIA твърди че са тюрки, въпреки че самите те не се определят като такива. Русия се опитва да ни обвързва от части със така наречените тюрки. През вековете в историята когато се върнем, те са си партнирали в унищожаването на България и българския народ това не е нещо ново. За русия е важно само българи да не се наричат, може всякакви други да се определят но само не трябва да са българи, затова и измислиха и нации с които да заменят българския им корен. Ще публикувам 2 изречения на темата руско - турското партньорство против България, тъй като тези неща са свързани. Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за
да се спре процесът на единение на българската нация и църква.
В руската WIKIPEDIA например пише, че в България живеят 800.000 ,,тюрки" ? Къде и как ги преброиха тези душици ? Трябва да ги питаме един ден.
Та тюрките са една брутална измама, и престъпна фалшификация, която е основана на празни приказки. Дори и не заслужава човек да отдели време да я коментира.

Мнението беше редактирано от Simeon1: 16.08.15 - 20:06

май 1876 Баташкото клане / Клането в Батак - Турското робство - http://forums.data.b...owtopic=2199361
България не е имала никога титли Ханове и Канове / Хан - Кан http://forums.data.b...owtopic=2190338
“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!” Хр. Ботев (в.“Знаме“ 04.04.1875г.)
1944 Руската окупация на България и разпокъсването на българското землище http://forums.data.b...owtopic=2188275
1915 Руските бомбардировки над Варна http://forums.data.b...owtopic=2185855
1925 Руския атентат в църквата "Света Неделя" (тогава ,,Свети Крал") - София http://forums.data.b...owtopic=2190131
0

#9
Потребителят е неактивен   jackkk 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 2627
  • Регистриран: 19-September 08
  • Репутация: 1137
  • Пол:Мъж
Човек намали малко филмите моля ти се. Само мини през Кърджали и после ми говори къде имало или нямало турци.
И българите сме повече от 4 милиона има много хора в чужбина. ;)
I abide my heart to know wisdom, and to know madness and folly. I perceive that this also was a chasing at the wind. For in much wisdom, is much grief. And he that increaseth knowledge, increaseth sorrow.
2

#10
Потребителят е неактивен   Simeon1 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 137
  • Регистриран: 13-February 15
  • Репутация: 34
  • Пол:Мъж

Преглед на мнениеjackkk, на 03.07.15 - 09:03, каза:

Човек намали малко филмите моля ти се. Само мини през Кърджали и после ми говори къде имало или нямало турци.
И българите сме повече от 4 милиона има много хора в чужбина. ;)

Човече прочети темата , не пиши докато спиш.

Преглед на мнениеjackkk, на 03.07.15 - 09:03, каза:

Impassionate
Агент рубла, ако има нещо да допълниш към темата допълни, ако ли не, не пускай фекалии.
май 1876 Баташкото клане / Клането в Батак - Турското робство - http://forums.data.b...owtopic=2199361
България не е имала никога титли Ханове и Канове / Хан - Кан http://forums.data.b...owtopic=2190338
“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!” Хр. Ботев (в.“Знаме“ 04.04.1875г.)
1944 Руската окупация на България и разпокъсването на българското землище http://forums.data.b...owtopic=2188275
1915 Руските бомбардировки над Варна http://forums.data.b...owtopic=2185855
1925 Руския атентат в църквата "Света Неделя" (тогава ,,Свети Крал") - София http://forums.data.b...owtopic=2190131
0

#11
Потребителят е неактивен   farcheeza 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 449
  • Регистриран: 18-May 15
  • Репутация: 77
  • Пол:Не казвам
Тюрки е събирателно име за народите, които принадлежат към тюркската езикова група, също както словените (славяни, според руския изговор) е събирателно за всички народи от словенската езикова група - https://en.m.wikiped...i/Turkic_people .
Освен това е имало древен народ с името тюрки, както и тюркска държава (хаганат):

https://en.m.wikiped...3%B6kt%C3%BCrks
2

#12
Потребителят е неактивен   chopper 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 558
  • Регистриран: 01-March 03
  • Репутация: 48
  • Пол:Мъж
  • Град:София
Авторе, на няколко места без да искаш си забравил да махнеш главната буква от Турция. :D Патритотът в теб не се ли дразни като го види така?!

Тъй де. Иди в Истанбул и почни да разправяш на 15-милионното му население, че не са турци, що нас светваш? :) Направо както си се надъхал, обкръжи ги тия "турци" и ги превземай.

Мнението беше редактирано от chopper: 24.07.15 - 08:23

0

#13
Потребителят е неактивен   Rogi2to 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 26
  • Регистриран: 01-April 15
  • Репутация: 6
  • Пол:Мъж
  • Град:София
Здрава дивотия е съчинена тук :chuckle:
0

#14
Потребителят е неактивен   Simeon1 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 137
  • Регистриран: 13-February 15
  • Репутация: 34
  • Пол:Мъж
НАКРАТКО
Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Тя е определена като ,, непревземаемата крепост " .
Военните действия в Одрин, извършени от българските войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г. завършват с превземането на турската крепост от Втора Българска армия, решителна победа, довела до края на Балканската война ( победа за Царство България и капитулацията на Османската империя - турция ).
На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова е първата жена в света, извършила полет във военни условия.
На 21 Март Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън ( „огневи вал“ ).
Сутринта на 26 март 1913 г. главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд.
Постижението на българите се резюмира от британски военен кореспондент: " Една нация с население от по-малко от пет милиона , изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици , води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели ". Целия текст вижте по долу.
Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои” )
В двора на българската църква Св. Св. Константин и Елена в Одрин са погребвани българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през 1913 г. На 5 октомври 2008 г. президентът Георги Първанов открива в Свиленград паметник на загиналите български офицери и войници при обсадата и щурма на Одрин.

КАКВО СЪДЪРЖА
1 / ПЕРИОД , МЯСТО , СИЛИ , КОМАНДИРИ.
2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.
3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913) - Разположение на силите.
- Бойни действия.
- Действия на авиацията.
4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
- Разположение на силите
- Подготовка на атаката
- Одринската операция (24-25 март)
- Завземане на града
- Последици
5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент
- Турския офицер Хасан Джемал
- Турския командир Шукри Паша
6 / СНИМКИ

===========================================================

1 / Период , Място , Сили , Командири.
Период : октомври 1912 г. - 26 март 1913 г. ( по време на първата Балканска война в , която България побеждава турция - капитулира ) По това време цар на Царство България е Фердинанд I.
Място : Одрин Османска империя ( днешна турция )
Воюващи страни : България - Османска империя
Командири :
Царство България - Никола Иванов , Георги Вазов ( брат на Иван Вазов )
Османска империя - Шукри паша
Сили :
Царство България : 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части , от общо близо 5 милиона население тогава ) , 71 пехотни и 4 пионерни дружини, 82 крепостни и 210 полски оръдия, 50 полски гаубици и 7 ескадрона.
Османска империя - 75 000 войници, от общо 20 милиона население тогава.
Резултат : Победа за България , Османската империя капитулира.
Тереториални промени : България си връща българското землище Одринско - Тракия ( за няколко месеца до втората Балканска война в , която всички са срещу България ).
Жертви и загуби :
България - 1986 убити българи, 6655 ранени.
Османска империя - около 7000 убити , 65 000 пленени войници и офицери - 15 генерали, 1200 офицери, 600 оръдия, 16 бойни знамена , 413 оръдия, 46 картечници, 12 240 пушки.

2 / ПРЕДХОДНИ СЪБИТИЯ.
На 23 октомври 1912 г. Първа Българска армия преминава в настъпление и пресича турската граница при Сакар планина. Българите срещат центъра на турската армия, тръгнала на настъпление срещу България и след двудневни боеве нанасят тежки загуби на турците и ги обръщат в бяг. Втора Българска армия изтласква турските сили около ключовата османска крепост в Тракия Одрин и обкръжава града. Трета Българска армия изненадва турците с настъплението си откъм Странджа и превзема Лозенград. Българите продължават настъплението си и на 28 октомври при линията Люлебургас-Бунархисар се разгаря генерално сражение, продължило шест дни и шест нощи. На 3 ноември турската позиция е пробита на няколко места и рухва, турците бягат и на 4 ноември заемат позиция на укрепената линия Чаталджа на 30 км от Цариград.

3 / ОБСАДАТА (октомври 1912 - март 1913)
Разположение на силите.

Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на Балканската война. Отбранителните съоръжения са разположени на три позиции - предна, главна и тилна. Предната позиция се намира на 9 до 11 километра от града и се състои от окопи и укрепени огневи позиции за артилерията. На разстояние 0,5 до 3 километра от града, върху редица естествени хълмове край него, е изградена главната позиция, състояща се от 24 каменно-землени и 2 стоманобетонни форта, които отстоят на около километър един от друг и побират по 300 войници. Между фортовете са разположени стрелкови окопи с площадки за картечници и големокалибрени батареи, защитени с бетонни съоръжения. Отделните позиции са свързани със съобщителни окопи, а между тях има сложна система от преградни ровове, заграждения от бодлива тел в 5-6 реда, вълчи ями и фугаси. В северозападния сектор на отбраната е прокопан ров с дължина 800 m и възможност за наводняване. Последната, тилна позиция е разположена в самия град.
Гарнизонът на Одринската крепост, под командването на артилерийски генерал Шукри паша (ръководил и потушаването на Преображенското въстание в Странджанско през 1903 година) , се състои от шест редовни пехотни полка, три запасни дивизии, пет артилерийски полка, два инженерни батальона, пет картечни роти, една рота от сапьори и телеграфисти, пет ескадрона кавалерия. Те са групирани в 5 дивизии и 2 самостоятелни полка с общо около 70 000 войници и офицери, 524 оръдия и 20 крепостни картечници. За наблюдение на противника гарнизонът разполага с няколко прожектора и един балон, но поради липса на оборудване за зареждането му, той не е използван. Османското командване разполага и с две радиостанции, които са успешно заглушени от обсаждащите войски, пръв подобен случай във военната история. Макар че населението на града е набъбнало от бежанци и достига 170 000 души, той е добре запасен с продоволствие и е подготвен за продължителна обсада.
Българското командване насочва срещу Одрин основната част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) - Осма пехотна тунджанска дивизия (командващ генерал-майор Димитър Кирков) и Девета пехотна плевенска дивизия (командващ генерал-майор Радой Сираков). Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) имат за задача да нанесат удар върху основните османски сили и да откъснат града от останалата част от Източна Тракия.

Бойни действия.
Българските войски достигат Одрин, разположен близо до границата, още в първите дни на войната. След османските поражения в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция през октомври градът е напълно обкръжен и откъснат от основните османски сили. Първоначално обсадата е поета от Осма пехотна тунджанска дивизия и няколко спомагателни части от Втора армия под общото командване на генерал-лейтенант Никола Иванов.
На 3 декември 1912 година воюващите страни подписват край Чаталджа протокол за сключване на примирие. Според неговите условия блокадата на Одрин се запазва, но османската страна приема да допусне преминаването по железопътната линия през града на доставки за съюзниците. На 16 януари 1913 година в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския лидер Енвер бей. Съгласно условията на протокола от Чаталджа, османските власти обявяват, че прекратяват примирието след четири дни.
На 3 февруари 1913 година военните действия са подновени при изключително тежки атмосферни условия - температури до 18 градуса под нулата и 1,8 м сняг. Някои от часовите получават измръзвания и са им ампутирани пръсти. Поради липсата на коне българската артилерия се снабдява с волски впрягове , които изминават разстоянието от снабдителната база през блатистата наводнена от Марица равнина до фронта за 6 дни с най-много шест снаряда на впряг. Недостигът на топло облекло и гориво вади от строя 17 000 войници от 2-ра армия край Одрин.

Действия на авиацията.
На сутринта на 29 октомври журналисти и военни аташета се събират на летище Мустафа паша (дн. Свиленград), за да наблюдават излитането на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които трябва да извършат разузнаване на Одринската крепост. Преди излитането пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев поставят две бомби в кошове, прикрепени отстрани на самолета Албатрос Ф-3. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач – Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой.
Радул Милков разказва за драматичния полет: В самолета взехме две бомби за проба... Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Вардарско ( днешен Фуром - БЮРМ Македония ), използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха „одринки”. Времето бе великолепно, слънчево... Излетях в 9,30 – посока Одрин... Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите.
На 1 ноември при облитане на самолета си "Блерио" загива поручик Христо Топракчиев, първата жертва от страна на българската бойна авиация. На 12 ноември 1912 г. Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов. Тя е първата жена в света, извършила полет във военни условия.

4 / ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА (12-13 март 1913)
Разположение на силите.
В началото на март 1913 г обсаждащата Втора армия се състои от българските Осма пехотна тунджанска дивизия и части на Втора пехотна тракийска дивизия, Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна плевенска дивизия.
Числеността на българските подразделения е около 126 000 войници ( около 154 000, ако се включват спомагателните части ) с 424 оръдия и 96 картечници. Обсадата се разделя на 3 сектора:
- Източен сектор (на левия бряг на Тунджа и Марица) - най-големият като дължина на фронта и включващ около половината от войските.
- Южен сектор (на десния бряг на Марица и Арда) - там са разположени Първа и Трета бригада на Осма дивизия, както и главната квартира на командващия операцията генерал-лейтенант Никола Иванов.
- Западен сектор (на левия бряг на Арда до Марица) - два полка на Дунавската дивизия.
В резултат на обсадата в града по това време има вече смъртни случаи от глад, включително сред турските войници.

Подготовка на атаката.
През март 1913 г. започва подготовка за щурма на крепостта според плана на българския главнокомандващ, ген. Михаил Савов. Първо трябва да се нападнат предните турски позиции, след което да се създаде илюзия, че основното нападение ще бъде срещу южния турски сектор, защото основните цели всъщност са североизточните фортове Айджийолу и Айвазбаба. За да подпомогне изненадата българската артилерия на източния сектор ще остане скрит до последния момент. През нощта на 23/24 март ген. Иванов уведомява подчинените си, че щурмът ще започне в 3 часа на 24/25 март. Лунната светлина би издала настъплението , тъй че трябва да се действа възможно най-бързо, независимо от огражденията от бодлива тел. Пехотата ще дава сигнал с бели фенери за продължаване на огъня на артилерията и червени фенери за прекратяването му.
Подготовката за щурма включва покриване на всички блестящи части от униформите на войниците и увиване на конските копита с плат. Правят се опити да се смутят радиотелеграфните връзки на обсадените. Шукри паша има няколко причини да очаква главното нападение да дойде от южна посока, където Картал тепе се извисява над равнината и първата отбранителна линия. Той знае, че там е квартирата на ген. Иванов, както и 1-ва и 3-та бригада от елитната 8-ма дивизия, а последвалият страховит артилерийски обстрел допринася за убеждението му. Междувременно 2-ра бригада на 8-ма дивизия е в очакване на нож да нападне издадените укрепления в североизточния край, подкрепена от три пехотни бригади, изпратени от Чаталджа – общо 52 батальона със 112 обсадни оръдия, 72 полеви оръдия и 7 конни отряда.[

Одринската операция (24-25 март)
Щурмът на Одрин е предшестван от артилерийски обстрел започнал в 13 часа и продължил до 23 часа на 24 март. Източният сектор започва обстрела по-късно и го прекратява към 18:30 часа. Около 4 часа през нощта на 25 март започва безмълвното придвижване на българите срещу вражеските позиции. Дружините на 56 пехотен полк започват сражението. Заедно с тях се бият 23 Шипченски, 10 Родопски, 32 Загорски, 29 Ямболски, 57 и 58-и пехотни полкове.
До 9 часа сутринта на 25 март предната отбранителна позиция в Източния сектор е превзета и османските части се оттеглят към главната позиция. Георги Вазов нарежда атаката да продължи без прекъсване, но настъплението е спряно от османската съпротива. Българското командване е принудено да спре атаката, за да прегрупира артилерията си.
На Южния сектор българските части успяват да се придвижат напред и да заемат нова позиция на няколко стотин метра от предната османска линия.
Генерал-лейтенант Никола Иванов заповядва срещу фортовия пояс в Източния сектор да се предприеме нова атака през следващата нощ. Нападението започва с ожесточен артилерийски обстрел към 23 часа на 25 март. Половин час по–късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. При щурма Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън („огневи вал“) като защитна завеса на пехотата, която следва отблизо. Впоследствие тази тактика се прилага от армиите на западния фронт на Първата световна война.
Щурмът на укрепленията се води от 10 Родопски и 23 Шипченски полк на Осма тунджанска дивизия. Част от бодливата тел е пометена от артилерията, друга част е срязана от българските сапьори, а където е останала българите я покриват с шинелите си. Напредването на пехотата се подпомага от конната батарея на майор Друмев, която се втурва в действие под дулата на турските оръдия, засипва с шрапнел турските окопи и една твърдина. Въпреки че попада под пушечен и оръдеен огън от страна на турците 10 Родопски полк нахлува във форта Айджиолу и към 1:45 часа на 26 март издига над него фенер – сигнал за българската артилерия да спре огъня – фортът е превзет. Малко след 6 часа турският командир на форта Айвазбаба уведомява командира си чрез телеграф, че оръдията му са унищожени,артилеристите му са мъртви, а българите влизат в форта. След това унищожава телеграфа и се застрелва. Три поредни групи турци са обслужвали батареи 41 и 42, но всичките лежат мъртви, там където ги е застигнал българския шрапнел. Български сапьори са избити от турската артилерия, докато са се опитвали да прережат бодливата тел, а голям концентричен окоп в южния сектор съдържа телата на 730 турци убити при щурма на нож преди разсъмване на 26 март.
След близо осемчасов бой всички фортове в Източния сектор (Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъз, Топьолу и Кавказ) са превзети.

Завземане на града
Сутринта на 26 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд.
Сред първите подразделения, навлезли в града, е Двадесет и девети пехотен ямболски полк. Михо Георгиев, войник от това подразделение, издига българско знаме върху Селим джамия, където са се укрили много жители на града. Иван Балахуров, също от Двадесет и девети ямболски полк, пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на ескадрон от представителния Лейбгвардейски конен полк, начело с полковник Генко Мархолев. Артилерийски генерал Шукри паша е конвоиран от гвардейците до щаба на генерал-майор Георги Вазов, а след това предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов.
Преди пленяването си Шукри паша е заповядал унищожението на складовете с хранителни запаси и боеприпаси, което впоследствие допринася за гладната смърт на много турски военнопленници.
За овладяване на крепостта по време на Одринската операция загубите на 2-ра армия възлизат на 7645 души, от които 1316 убити и 6329 ранени.
Пленени са над 33 500 души, 413 оръдия, 12 240 пушки, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество.

Последици
Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война.
На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор. Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война ( Втората Балканска война , в която всички са срещу България ) и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г.

5 / СВИДЕТЕЛИ
- Британски военен кореспондент

Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинг годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гуркхите[7], единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг.
- Турския офицер Хасан Джемал
" Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет... с хиляди снаряди щукат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене разкопават земята и ръцете, краката и други части се отделят от телата. Глухи ридания се чуват в окопите... Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре."
- Турския командир Шукри Паша
Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.

6 / СНИМКИ

Публикувано изображение

Лейбгвардейският конен полк влиза в превзетия Одрин.
Публикувано изображение

Капитулацията на Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.)
Публикувано изображение

Обсадна артилерия пристига при Одрин, 3 ноември, 1912 г.
https://upload.wikim...e_artillery.jpg

Март 1913 г. Инспекторът на Инженерните войски ген. Янков (в средата) изпраща на път за Одрин автомобилния парк на армията с началник капитан Стилиян Максимов (крайният вляво)
http://www.desant.ne...48134630181.jpg

Командир - Георги Вазов
https://upload.wikim...-1-239%2C15.jpg

Командир - Никола Иванов
https://upload.wikim...kola_Ivanov.jpg

Поручик Симеон Петров на борда на Блерио XI
https://upload.wikim...meon_Petrov.jpg

Български наблюдателен балон над Одрин.
https://upload.wikim..._Odrin_1912.jpg

Завзета турска артилерийска позиция край Одрин.
http://www.desant.ne...48129347415.jpg

Одринъ падна !
wp-content/uploads/2013/03/одрин.jpg
май 1876 Баташкото клане / Клането в Батак - Турското робство - http://forums.data.b...owtopic=2199361
България не е имала никога титли Ханове и Канове / Хан - Кан http://forums.data.b...owtopic=2190338
“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!” Хр. Ботев (в.“Знаме“ 04.04.1875г.)
1944 Руската окупация на България и разпокъсването на българското землище http://forums.data.b...owtopic=2188275
1915 Руските бомбардировки над Варна http://forums.data.b...owtopic=2185855
1925 Руския атентат в църквата "Света Неделя" (тогава ,,Свети Крал") - София http://forums.data.b...owtopic=2190131
0

#15
Потребителят е неактивен   Simeon1 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 137
  • Регистриран: 13-February 15
  • Репутация: 34
  • Пол:Мъж
КАКВО СЪДЪРЖА :
1 / Биография
2 / Плюсове ( нещо хубаво , което е направил за България )
3 / Накратко какво мисли русиа ( нарочно съм написал ,,русиа" от неуважение ) за България ?
4 / Минуси и за какво се бори Александър Стамболийски ?

1 / Биография
Александър Стоименов Стамболийски (1 март 1879 — 14 юни 1923) е политик русофил ( руски слугинаж ), водач на руската партия в България ,,Български земеделски народен съюз (БЗНС)". Той е министър-председател ( за жалост ) на България в правителството на БЗНС (1919–1923). Стамболийски подписва Ньойския договор. Той е бил против всички войни в , които България е участвала. Той е бил против Княжество България да се провъзгласи за Царство България !
Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите.
Стамболийски е бил против ( искал да я заличи ) българската организация в Областта Македония - ВМРО , която се е борила против сърбята и гърцята и поддържала българското...
Александър Стамболийски е бил руска слуга , сърбоман ( съответно и македонист ) , гъркоман , българомразец , ПРОДАЖНИК И ЧУЖДОПОКЛОННИК.

2 / Плюсове ( нещо хубаво , което е направил за България )
НЯМА ТАКИВА !

3 / Накратко какво мисли русиа за България ?
Първо накратко трябва да разберем какво мисли за България покровителя и работодателя на Стамболийски - русия. За да разберем Стамболийски що за човек е.
Русиа е искала България да не съществува , за тях България е била пречка. Трябва или да бъде руска територия, или да се подели между съседите, а ако може по големият дял да бъде за руския сателит антибългарски - сърбята. Ако тези неща не се случат, тя трябва да е малка и да не е силна. Или както руския публицист българомразеца - Иван Аксаков през 1885 г. ( една год. преди русиа да се договори с Австро - Унгария за зоните на влияние ) във вестник „Русь“ пише : „Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”. Същия този българомразец Иван Аксаков във вестника „Русь“ веднага след Априлското въстание пише: ,, Ето сега ние ще си вземем проливите".

4 / Минуси и за какво се бори Александър Стамболийски ?...
Стамболийски е пацифист по убеждения. Той е бил против всички войни в , които България е участвала. България е учствала във всички войни под наслова за национално обединение със всички български краища , които русия разпокъсва от България. Стамболийски остро се противопоставя на промените в Търновската конституция през 1911 година .
Търновската конституция през 1911 година думите „княжество“, „княз“ и производните им са заменени с „царство“, „цар“ и производните им. Русиа се е считала за наследник на Византия, и се е провъзгласила за ,, Третия Рим ". Според нея никоя друга православна държава , няма право да въведе титлата ,, цар " и да бъде Царство .
Александър Стамболийски остро се противопоставя на участието на България в Първата световна война. В Първата световна война русиа е била против Царство България и воюва с нея.
Когато Австро-Унгария обявява война на Сърбия през 1914 г., той изразява в Народното събрание надеждата си за победа на сърбите. На виковете, че е сърбоман и предател, Стамболийски заявява: "В момент, като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин нито българин, аз съм южен славянин". Славяните и славянството са измислени от русиа - Екатерина Велика за заличаване на българските колонии каквите те самите са.
След скандал при среща с Фердинанд през 1915 година, той е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов ( също руска слуга ) той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през декември 1918 е амнистиран, заедно с повечето участници. През януари 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция ( след края на Първата световна война ) . След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор. След проведените парламентарни избори, от 21 май 1920 г. правителството е съставено само от представители на руската партия БЗНС. Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци. Това са тези същите , които след Първата световна война прилапват Българските земи. Подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Подобно на руския проект Югославия , в която се сърбинизираше , уформяше се руски колонии ( руски слуги ) , и фактора/шефа беше русиа. Това води до изостряне до краен предел отношенията между земеделското правителство и ВМРО. В борбата си срещу ВМРО правителството се ползва от услугите на Македонската федеративна организация ( сърбомани , руски слуги подкрепяни от руската партия в България - БЗНС и Александър Стамболийски ). Изпратени са допълнителни войскови, жандармерийски и полицейски части в Петрички и Кюстендилски окръг за ликвидиране базите на ВМРО.
Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи влияние извън средите на българското селячество.
Подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 година с Кралството на сърби, хървати и словенци за "обезопасяване на границата" между двете държави, прелива чашата на търпението. Носят се слухове, че са водени тайни преговори за Балканска федерация, в която България ще е под егидата на сърбия.
На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и цар Борис III. Помещаващата се в София Оранжева гвардия ( създадена от Стамболийски, съставена от паравоенни отряди и селяни ) е бързо обезоръжена. По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не успява да реагира адекватно.
Сам Стамболийски организира стотици селяни и прави опит за обсада на Пазарджик. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се стигне до кръвопролития.
Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Мнението беше редактирано от Simeon1: 03.12.15 - 00:19

май 1876 Баташкото клане / Клането в Батак - Турското робство - http://forums.data.b...owtopic=2199361
България не е имала никога титли Ханове и Канове / Хан - Кан http://forums.data.b...owtopic=2190338
“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!” Хр. Ботев (в.“Знаме“ 04.04.1875г.)
1944 Руската окупация на България и разпокъсването на българското землище http://forums.data.b...owtopic=2188275
1915 Руските бомбардировки над Варна http://forums.data.b...owtopic=2185855
1925 Руския атентат в църквата "Света Неделя" (тогава ,,Свети Крал") - София http://forums.data.b...owtopic=2190131
0

#16
Потребителят е неактивен   barut 

  • Група: Глобални
  • Мнения: 40764
  • Регистриран: 19-November 02
  • Репутация: 5068
  • Пол:Мъж
Ти не беше ли пуснал една тема за история? Отделно ако не се лъжа те помолихме да постваш във вид на чист текст, айде да болднеш тук-таме как да е, ама да набиваш и по-големи шрифтове вече става малко прекалено и е трудно за четене.
Worst diving day is better than best working day. Much better!
0

#17
Потребителят е неактивен   Simeon1 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 137
  • Регистриран: 13-February 15
  • Репутация: 34
  • Пол:Мъж
Здравейте... Използвал съм само три текста уголемени. Просто защото са най-важни. А удебелените думи също са важни. Ако ви се намират за твърде много , мога да ги намаля но не много тъй като са важни.... Пишете на лично , че един рубладжия измекяр със псевдоним ,, obongo64 " туко що ми писа , искам да го блокирам как ?
май 1876 Баташкото клане / Клането в Батак - Турското робство - http://forums.data.b...owtopic=2199361
България не е имала никога титли Ханове и Канове / Хан - Кан http://forums.data.b...owtopic=2190338
“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!” Хр. Ботев (в.“Знаме“ 04.04.1875г.)
1944 Руската окупация на България и разпокъсването на българското землище http://forums.data.b...owtopic=2188275
1915 Руските бомбардировки над Варна http://forums.data.b...owtopic=2185855
1925 Руския атентат в църквата "Света Неделя" (тогава ,,Свети Крал") - София http://forums.data.b...owtopic=2190131
0

#18
Потребителят е неактивен   barut 

  • Група: Глобални
  • Мнения: 40764
  • Регистриран: 19-November 02
  • Репутация: 5068
  • Пол:Мъж

Преглед на мнениеSimeon1, на 03.12.15 - 01:31, каза:

Здравейте... Използвал съм само три текста уголемени. Просто защото са най-важни. А удебелените думи също са важни. Ако ви се намират за твърде много , мога да ги намаля но не много тъй като са важни.... Пишете на лично , че един рубладжия измекяр със псевдоним ,, obongo64 " туко що ми писа , искам да го блокирам как ?

Използвал си само 3 текста уголемени, но потребителите като видят някаква шарения (не е задължително да е цветно, просто различни шрифтове, размери, болднато) няма да четат.
За блокирането имаш опция "Докладвай" под всяко мнение или лично съобщение, горе-долу под аватара се пада, натискаш, пишеш си оплакването, модераторите ако преценят, че оплакването е основателно, ще вземат мерки. Но да знаеш, този obongo е страшен " български националист", и ако се държиш като нещо различно от минетчия на управляващата клика в Русия и подлогите и тука, ще си регистрира нов ник и ще те псува. Не си единствен, така че не го приемай като нещо лично, на "човека" толкоз му е капацитета. И още нещо, никога не му намеквай за математика и физика, че направо побеснява :lol2: Ако искаш да не те псува е достатъчно да напишеш "Аз съм български патриот, да живее Путин" или нещо подобно, но задължително да е лишено от логика. А пък ако искаш да станете приятели, трябва да ползваш изрази като "гейберасти", "НАТО вън", "България в Евразийския Съюз", "Обама е педал, и всички американци са педали", "Русия е най-великата държава, а Путин е най-великия мъж, и най-високия", "Майчица Русия", "Русия ни е спасявала винаги", и др. подобни.
Worst diving day is better than best working day. Much better!
0

#19
Потребителят е неактивен   notmystyle 

  • Ветеран от раздел СПОРТ
  • Група: Потребители
  • Мнения: 4146
  • Регистриран: 09-July 06
  • Репутация: 225
  • Пол:Мъж
  • Град:София
бате ти не си много наред май май.... намери си гаже и ще видиш как ще чилнеш резко ;)
5

#20
Потребителят е неактивен   Simeon1 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 137
  • Регистриран: 13-February 15
  • Репутация: 34
  • Пол:Мъж

Преглед на мнениеnotmystyle, на 03.12.15 - 15:20, каза:

бате ти не си много наред май май.... намери си гаже и ще видиш как ще чилнеш резко ;)

,,Бате" научи се да пишеш на български ..! Ти май се засегна от думите ми, сякаш за тебе става въпрос. Няма лошо обичаш да си слугинче и да обслужваш чужди интереси. Ако имаш нещо конкретно да допълниш към темата допълни , ако не напускай !!
май 1876 Баташкото клане / Клането в Батак - Турското робство - http://forums.data.b...owtopic=2199361
България не е имала никога титли Ханове и Канове / Хан - Кан http://forums.data.b...owtopic=2190338
“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!” Хр. Ботев (в.“Знаме“ 04.04.1875г.)
1944 Руската окупация на България и разпокъсването на българското землище http://forums.data.b...owtopic=2188275
1915 Руските бомбардировки над Варна http://forums.data.b...owtopic=2185855
1925 Руския атентат в църквата "Света Неделя" (тогава ,,Свети Крал") - София http://forums.data.b...owtopic=2190131
0

Споделете тази тема чрез:


  • (5 Страници) +
  • 1
  • 2
  • 3
  • Последна »
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Вие не може да отговаряте на тази тема

1 потребители четат тази тема
0 регистрирани потребители, 1 гости и 0 анонимни потребители


Data.BG e форум за дискусии. Data.BG не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Data.BG.

Close  Member Login