Форум

Data.BG Форуми: Исторически данни и събития - Data.BG Форуми

Прехвърляне към съдържание

  • (5 Страници) +
  • « Първа
  • 3
  • 4
  • 5
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Вие не може да отговаряте на тази тема

Исторически данни и събития

#81
Потребителят е активен   Pacetoo 

  • Madridist
  • Група: Глобални
  • Мнения: 46634
  • Регистриран: 27-July 06
  • Репутация: 5333
  • Пол:Мъж
  • Град:Los Angeles, California
Дори някакъв изперкъл дядка излязъл и говори, че той е Хитлер, въпреки че си прилича малко. :D

Хитлер се обади: На 128 години съм и съм жив и здрав!
https://www.blitz.bg...news523663.html

Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
0

#82
Потребителят е неактивен   shahitz 

  • Скаузър
  • Група: Потребители
  • Мнения: 30434
  • Регистриран: 19-November 06
  • Репутация: 2424
  • Пол:Мъж
  • Град:Compton
  • Интереси:Предимно асоциални
Поразяваща прилика :!:
men's brain: work, video game, cars, building an empire, fixing some stuff.

women's brain: cocks.
0

#83
Потребителят е активен   Pacetoo 

  • Madridist
  • Група: Глобални
  • Мнения: 46634
  • Регистриран: 27-July 06
  • Репутация: 5333
  • Пол:Мъж
  • Град:Los Angeles, California
С младият Хитлер трудно би се намерила някаква прилика на пръв поглед, но със старият вече от 1945 си прилича доста.

Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
Публикувано изображение
0

#84
Потребителят е неактивен   shahitz 

  • Скаузър
  • Група: Потребители
  • Мнения: 30434
  • Регистриран: 19-November 06
  • Репутация: 2424
  • Пол:Мъж
  • Град:Compton
  • Интереси:Предимно асоциални
http://news.bnt.bg/b...natsistko-zlato

супер.
men's brain: work, video game, cars, building an empire, fixing some stuff.

women's brain: cocks.
0

#85
Потребителят е неактивен   ne2 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 2
  • Регистриран: 01-April 18
  • Репутация: 2
  • Пол:Мъж
  • Град:София
Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на София, Скопие, Враца, Дупница. На цялата българска територия и контролираните земи убити, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души, тежко са ранени 4744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи, към половината от тях – в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657, предимно жилищни, сгради.

"По настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари в различни краища на страната с оправданието, че тя е немски съюзник. След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени.
Решението за въздушна кампания срещу България на Имперския комитет по отбраната е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и формално е протоколирано на заседанието от 19 октомври 1943 г. Целта е да се постигне капитулацията на България. Изпълнението отдавна е в ход, цялото времеемко планиране и съсредоточаване на сили и средства е приключило и още предния ден 18-ти офанзивата срещу България започва като за пръв път тежко е бомбардиран Скопие, важен български областен град по това време.
През февруари 1944 г. Чърчил отговаря на предложения за прекратяване на бомбардировките, че „след като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.“
Самите британски историци като Базил Лидъл Харт признават, че „ползата от бомбардиране на цели райони в много отношения е твърде съмнителна“ и красноречиво определят „продължаването на бомбардировките на цели райони от британците много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин“ като „пренебрежение към елементарните морални норми в бомбардировъчната кампания“ Но щом се признава тази аморалност, то как да се определи разстрелът от нападателите на безпомощни и ранени български летци излезли от боя какъвто е случаят с разстреляния във въздуха от тях поручик Иван Бонев и още по-нечовешкото преследване по улиците и разстрели на българското население с бордовите картечници от снижилите се максимално американски изтребители на един малък град като Дупница на 4 януари 1944 г., когато загиват 80 души!
След протест на Васил Коларов, чрез Георги Димитров пред Сталин, по категорично настояване на последния пред Рузвелт, че не иска те да разрушават неговата бъдеща окупационна зона, американският президент след „черния Великден“ на София в 1944 г. заповядва, въпреки Чърчил, рязко намаляване на интензивността на бомбардировките. Но следват тежките бомбардировки на 24 май 1944 г. над София и на 12 юни и 28 юли 1944 г. над Карлово, като само при тях, макар да не са толкова масирани като предишните, убитите българи са най-малко 92."


"На 25 ноември 1943 г. е основан лагер за военнопленници на 2,5 км. край Шумен в почивна станция. Той функционира до 25 септември 1944 г., но военнопленниците са освободени още на 8 септември. За времето на съществуване на лагера в него са приети 32 групи военнопленници с обща численост 329 души. В този брой не влизат летците, които попадат в партизански отряди в България, Сърбия и Гърция.
В лагера са концентрирани основно оцелелите екипажи на свалени бомбардировачи, както над България, така и в окупираните от нея територии в Гърция и Югославия – общо 120 самолета заедно с изтребителите от ескорта. Някои от самолетите са свалени от български и немски пилоти, други са засегнати от ПВО на румънска територия (нефтените рафинерии край Плоещ), технически неизправности и др. По правило екипажите на засегнатите самолети правят всичко възможно да излязат извън пределите на Румъния и се стремят към територията на неутрална Турция, но не всички успяват.
Отделно в тези 120 самолета са намерените тела на 180 загинали летци, от които е установена самоличността и са погребани 36 души. В 6 от случаите самолетите дотолкова са изгорели, че не е било възможно да се установи броят на загиналите в тях.
От пленниците 141 са офицери и 188 подофицери и редници. Най-старшият по звание е американският подполковник Хюг Р. Граф. По национален състав те са: 292 американци, 17 англичани, 7 сърби, 4 южноафриканци, 2 австралийци, 2 канадци, 2 хървати, 2 холандци и 1 словенец. Основно са на възраст между 20 и 25 г. Според мирновременните им професии са студенти, търговци, шофьори, работници, художници и др.
При попълване на разпитните протоколи мнозина от пленниците се държат надменно и пренебрежително, а други са направо арогантни. Например 30-годишният американски поручик Роланд Елзуорт Щумпф цинично коментира извършваните от него бомбардировки: „Не бих се поколебал да избия даже и деца, ако има такава заповед.”
Военнопленническият лагер е подчинен на коменданта на шуменския гарнизон, който назначава комендант на лагера – офицери или кандидат-подофицери, назначавани за по два месеца. Първи комендант на лагера е фелдфебел-школник Георги Георгиев от 5-и дивизионен артилерийски полк (25.11.1943 г.-10.1.1944 г.)
Първоначално персоналът на лагера – комендант, 2 разводачи плюс 12 души охрана, санитар и готвач - наброява едва 17 души. През лятото на 1944 г. охраната е увеличена на 21 военнослужещи.
В използваната сграда за настаняване има достатъчно удобства. Офицерите са настанени отделно от останалия състав. Многократно военнопленниците получават квалифицирана медицинска помощ в различни болници в Русе и Шумен (на двама е ампутиран по един крак), осигурено им е дори зъболечение.
В края на юни 1944 г. лагерът е така претъпкан, че новото попълнение от 17 пленници и върнато обратно в града и е настанено в казармите. Затова на 13 юли лагерът е преместен в ново казармено помещение на „Илчов баир”. Офицерите са настанени от 6 до 10 души в стая. Отделна стая е предоставена на представителя на военнопленниците – отначало поручик Дарлингтън, а после майор Смит.
Военнопленниците спят на единични и двуетажни кревати. Всеки от тях притежава сламеник, чаршафи, възглавница и ново одеало. Собственикът на „Нова баня” в Шумен прави писмено оплакване, че военнопленниците са „присвоили” кърпи и хавлии.
И в този лагер оградата е почти символична: четири реда бодлива тел, опънати на 50 м от сградите, за да се осигури място за разходки и спортуване. Пленниците се грижат принудително за чистотата, като не проявяват желание за ред.
Намерените при залавянето на пленниците валута е обменена от БНБ в левове – общо 265 хиляди лева. Министерският съвет определя размера на паричните възнаграждения на пленниците. Офицерите получават заплати приравнени към българските офицери, като парите идват от швейцарската легация. Ако войниците работят, им се изплащат заплати като на български работници.
На два пъти лагерът е инспектиран от делегация на Международния червен кръст, която остава доволна от условията за настаняване.
Военнопленниците получават право на кореспонденция – от САЩ писмата пристигат за 2-3 месеца, а от Сърбия и Хърватско – за около месец.
Въпреки максималните усилия на правителството да изпълни международните си задължения по третирането на военнопленниците, не липсват инциденти. Например хърватският подофицер Иван Халапа (32 г.) и сръбският подофицер Миодраг Милотиевич (40 г.) разчистват по типично балкански маниер с юмруци „стари сметки”, след което първият отива в ареста, а вторият попада в шуменската болница.
На 3 юни 1944 г. на свечеряване четирима американци – един поручик и трима подпоручици – правят опит за бягство, като предварително се запасяват с 4 хляба и компас. Бягството им е разкрито веднага, бегълците за настигнати само на 200 м от лагера. При преследването е дадена заповед да не се стреля. На бегълците не е наложено наказание.
Пак през юни един 24-годишен американски фелдфебел, пленен същия месец, при едно раздаване на хляба набучва дадения му войнишки хляб върху ножа на часовия. Само бързата намеса на коменданта на лагера поручик Пано Христов спасяват военнопленника от законната реакция на часовия. Запитан за причините, които са го накарали да постъпи по този начин, плененият цинично отговаря: „За развлечение!”
През юли един подофицер и един фелдфебел демонстративно хвърлят дадените им хлябове под претекст, че не е пресен, и чупят три стъкла на прозорци в трапезарията. Отново няма последици за наглите американци.
На 8 септември представителят на военнопленниците майор Смит е откаран със самолет в София. Там в Министерството на войната той се среща с помощник-началника на Щаба на войската, на когото благодари за „отличното третиране” на пленниците.
Същата вечер командирът на шуменския гарнизон подполковник Васил Войводов кани на вечеря подполковник Граф, майор Сирил Кларк и поручик Иван Короша, на която тримата бивши военнопленници пожелават да подпишат документ, удостоверяващ доброто им третиране в лагера. За съжаление Войводов отклонява предложението.
На 9 септември лагерът с освободените 329 военнопленници потегля от Варна за Турция.
Напълно неочаквано на 4 октомври 1944 г. в България пристига американска военна мисия, ръководена от генерал У. Хол със задача да разследва „жестокостите”, проявени спрямо пленените американски летци. За идването на мисията допринася преди всичко гръцката преса с обвинения за „лошо третиране на пленниците”.
На 23 октомври 1944 г. представител на американския Червен кръст съставя доклад от интервютата с освободени 257 американски летци, където някои от тях се оплакват, че не са им осигурени условия за живот, които да съответстват на американския стандарт на живот. Янките си остават янки!"
/По книгата „Летящи крепости над България” на Румен Руменин/.
2

#86
Потребителят е неактивен   gregg 

  • Група: Потребители
  • Мнения: 6907
  • Регистриран: 07-February 05
  • Репутация: 1310
Първо България като съюзник на Германия практически е във война с Англия.
Второ на война има някакви правила, но те се нарушават от всички воюващи страни.
Трето при война винаги има цивилни жертви, в повечето случаи многократно повече от военните.
Четвърто ако червените тролове си мислите, че след като за пореден път ни припомните въпросния епизод от историята веднага ще намразим "империалистите" и ще заобичаме миризливия руски ботуш, жестоко се лъжеш. Съответно ако аз ти припомня какви ги е вършила Русия през Първата световна война в Североизточна България, няма да очаквам да се откажете от вашите червени идоли.
0

#87
Потребителят е неактивен   shahitz 

  • Скаузър
  • Група: Потребители
  • Мнения: 30434
  • Регистриран: 19-November 06
  • Репутация: 2424
  • Пол:Мъж
  • Град:Compton
  • Интереси:Предимно асоциални
https://uchiteli.bg/...ata-koliba/4986

май нямаме тема за присъствието.
men's brain: work, video game, cars, building an empire, fixing some stuff.

women's brain: cocks.
0

Споделете тази тема чрез:


  • (5 Страници) +
  • « Първа
  • 3
  • 4
  • 5
  • Вие не можете да започнете нова тема
  • Вие не може да отговаряте на тази тема

1 потребители четат тази тема
0 регистрирани потребители, 1 гости и 0 анонимни потребители


Data.BG e форум за дискусии. Data.BG не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Data.BG.

Close  Member Login