Форум

Data.BG Форуми: sroad - Преглед на профил - Data.BG Форуми

Прехвърляне към съдържание

Оценка на потребителя: *----

Репутация: 3153 Excellent
Група:
Потребители
Мнения:
26796 (4.93 на ден)
Най-активен в:
Спорт (archive) (16627 коментара)
Регистриран:
19-May 05
Прегледи:
42820
Активен:
Потребителят е неактивен 05.12.19 - 19:24
В момента:
Не е в страницата

Информация за мен

Години:
34 годишен(на)
Рождена дата:
Октомври 9, 1985
Пол:
Мъж Мъж
Град:
Русе
Интереси:
Ще ги запазя за себе си.

Информация за контакти

Електронна поща:
Изпращане на писмо

Последни посетители

Мнения

  1. В тема:Защо всички мразят ГЕРБ?

    21.11.19 - 17:41

    kroki9, на 21.11.19 - 17:39, каза:

    Леко бъркаш нещата :) Изборната активност е съвсем нормална. Минаха тия времена, когато гласуваха 99.99% от имащи право на вот. Това може да се получи, само в Северна Корея ;)
    Аз продължавам да питам кой е алтернативата на ГЕРБ?


    Не коментирам изборната активност, коментирам това:

    kroki9, на 21.11.19 - 17:13, каза:

    Случайно мярнах заглавието и леко се подразних....Кои са тия всички, които мразели? Защото аз лично, не съм от тях. Също така и по-голямата част, от гражданите на родината ни, както се вижда от не знам вече, кои поред избори...

    Очевидно е, че не става въпрос за по-голямата част от гражданите, а за някаква не особено значителна част от гражданите на родина ни.
    Колкото до алтернатива, в настоящата политическа обстановка, не мога да видя. Не съм сигурен дали има дори и някакви проблясъци на алтернатива. Това, че няма алтернатива, не прави грозното хубаво. Просто го прави малко по-малко грозно. Разбираш ми идеята, предполагам.
  2. В тема:Защо всички мразят ГЕРБ?

    21.11.19 - 17:32

    kroki9, на 21.11.19 - 17:26, каза:

    Баси, ами за ония другите, дето се мислят за алтернатива, кво ще ми споделиш :lol2:

    ПП За един преател питам....като и бсп и герб, все били бкп, кво ва бърка, кое бкп, ще е на власт. М?


    И ква точно алтернатива са, когато 10 години никой не може да ги припознае като алтернатива? За един преател питам. Тук говорим за ГЕРБ и точно каква легитимност имат, при положение, че за тях сигурно са гласували членовете и симпатизантите на ГЕРБ, както и техните роднини. Мисля, че като бройка долу горе ще го докарат.
  3. В тема:Защо всички мразят ГЕРБ?

    21.11.19 - 17:23

    kroki9, на 21.11.19 - 17:13, каза:

    Случайно мярнах заглавието и леко се подразних....Кои са тия всички, които мразели? Защото аз лично, не съм от тях. Също така и по-голямата част, от гражданите на родината ни, както се вижда от не знам вече, кои поред избори...


    Чак по-голяма част. 15% от 35% гласували, не ми се струва особено голяма част от гражданите на родината ни.
  4. В тема:Безобразията в съдебната система

    21.11.19 - 15:31

    Цитат

    Словашкия президент забави указа за главен прокурор две години


    https://www.segabg.com/node/105160
  5. В тема:Дискусия за правителството на Борисов 3

    21.11.19 - 11:34

    Цитат

    Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Текстът му е препечатан от "Дойче веле".
    Тия дни си спомних онзи соц виц, дето един другар провежда събрание в предприятие: "Партията реши, че трябва по самоинициатива да удвоите трудовите си норми". Мълчание. "А в съботите да садите дръвчета пред завода". Мълчание. "И повече никакви десерти в стола". Мълчание. Чуди се другарят защо няма реакция, решава да провери дали чуват: "Ало, утре всички тук в осем часа, защото ще ви бесим". Чак тогава една плаха ръка се надига от последния ред. "А въженцата ние ли да носим или ще ги осигурят от профсъюза?"


    Защо България е на опашката и в тази класация?


    Сещате се, че асоциацията ми дойде от последните събития. От необяснимото безразличие, с което жителите на Перник дълго време не реагираха на режим. (Е, вчера най-после излязоха.) От бърборенето, което предизвика предложението да не се плаща първият ден от болничните. В други страни по улиците вече щяха да летят павета и да горят автомобили. В България експерти се чудят кой предложил глупавата мярка и има ли легитимност коалиционният съвет. Да добавим и протеста срещу избора на г-н Гешев за главен прокурор – протест, който си остава доста елитарен, макар че недоволството ни от правосъдната система (и по-специално от прокуратурата, която май целенасочено проваля обвинителни дела) е повече от масово.


    Още по-странен изглежда националният ни стоицизъм на фона на вълната от недоволства, заляла планетата през последните месеци. Понякога поводите са смешно дребни. В Ливан всичко пламна, защото властите решиха да обложат с такса телефонирането по WhatsApp, в Сантяго де Чили – защото щяха да вдигнат цената на обществения транспорт с 4%. Ирак и Египет се надигнаха срещу корупцията, Гърция отново гори заради правителствените отстъпки пред частния бизнес, а Франция си е на стенд бай. В Боливия се вбесиха заради фалшифицирани избори, в Барселона се бият за освобождаване на сепаратистките си лидери, а в Хонконг буквално ври и кипи. Да не забравяме и климатичната стачка, поведена от Грета Тунберг из най-различни точки на света.


    Няма да се заигравам със сравнения. С това, че ние тук, в София, не се помръднахме при 60-процентово увеличение на билетите. Че за фалшифицирани избори протестират само изгубилите. Че никакви лидери никога не сме готови да подкрепим, а по-скоро ще се радваме всичките да идат в затвора. Че на климатичните промени гледаме да не вярваме, белким да не ни бръкне някой в джоба.


    Добре де, защо сме на опашката не само на икономическата, но и на протестната активност?


    В перспективата назад към далечната история населяващите нашите земи май не са се отличавали с особено бунтарство. Вероятно причината е, че векове наред, според османското разделение на труда, християните по тези земи не са имали право да носят оръжие и са развили миролюбивост и трудолюбие. В априлските бунтове, станали впоследствие "въстание", а накрая въздигнати в "национална революция", с оръжие в ръка едва ли са участвали повече от няколкостотин човека. Горе-долу колкото бяха дисидентите, дръзнали да застанат открито срещу режима на Живков. Колкото излизат и днес против Гешев, в защита на природата или срещу общинските ремонти. Обяснявайте го както искате – покорство, недоверие, предпазливост – това е положението. По-близо сме до пацифизма на една Индия или до прагматизма на една Германия, отколкото до лесно възбудимите и настъпателни народи на Франция и Гърция. В този национален характер има и нещо хубаво – особено ако съумеем да погледнем с ирония на бронзовата патетика, чрез която се самозалъгваме, че сме бунтари, смелчаци и милитаристи.


    В по-близък исторически план българите се опариха поне на два пъти от своето голямо политическо протестиране. Необикновеният изблик на недоволство срещу катастрофата "Виденов" доведе до реформите на Костов – по моему неизбежни и дори закъснели, но изключително болезнени за голяма част от гражданите, които едва много по-късно взеха да усещат позитивните им ефекти и вече не ги свързват с конкретния министър-председател. Вторият – това бяха протестите от 2013 г., започнали вляво срещу цените на тока и преминали вдясно срещу издигането на Пеевски за шеф на ДАНС. Как завършиха те? Благодарение на тях г-н Борисов се върна на власт и досега управлява, поддържан от същия този Пеевски и ДПС.


    Нацията се сплотява около носиите, а хората – около малки каузи


    Песимизмът по отношение на общото е в рязък контраст с многобройните мобилизации по частни теми, които нерядко носят победи за гражданите. Грандиозната учителска стачка, отчаяната битка за децата с увреждания, смелостта на медицинските сестри – подобни корпоративни акции изглеждат на нашите съграждани по-разумни, защото нерядко постигат реални резултати благодарение на свойството г-н Борисов бързо да отстъпва (както направи и сега с болничните). Няма общонационални цели – има засегнати съсловия, има ощетени професии, има села, които блокират национални пътища. И все пак, защо от частния проблем в България не пламват големи пожари като в Чили и Гърция? Вероятно песимизмът по отношение на партиите, лидерите и изобщо на политическото е стигнал толкова далеч, че подкопава самата идея за обща съдба на нацията. Българското се преживява в бутафорни етнографски ритуали, в исторически възстановки и патетични чествания, в обиждане от поредно изказване на Путин или Макрон – но не в обща борба за по-добър живот тук и сега.


    Няма публична сфера, а инфлуенсърите се занимават с "Хари Потър"


    Възможно е и друго. Може би националният песимизъм, залегнал в основата на покорството, възниква в резултат от ловки политики на управляващите елити, които благодарение на подръчните си медии успяват да пренасочват протестите народни към несъществуващи мигранти, шумна ромска музика, норвежци, които отвличат децата ни, и други такива забележителни политически битки. В тази страна на практика няма публична сфера, тя е засипана от планини медиен боклук, който буди разнопосочни страсти и не позволява изкристализирането на сериозни дебати по важните теми на нацията. Успоредно с болничните, кризата в БСП и оплакванията от съмнителни изборни резултати, "Фейсбук" беше разтърсен от грандиозно възмущение срещу кориците на "Хари Потър", в които инфлуенсърите видяха спомен за тоталитарното си детство, когато са ги мъчили да ядат мляко с ориз в детската градина.


    На всеки протест се противопоставя контра-протест. В демократичния свят това става само при някакви крайни, фашистки прояви, а при нас е всекидневие. Всяко мнение задължително поражда контра-мнение. Върви, че се ориентирай. Удивителен беше дебатът по БНТ между представители на профсъюзите и на работодателите в понеделник – едната казва едно, другият – точно обратното, а медията не се чувства длъжна веднага, с няколко клика, да провери и съобщи как точно стоят фактите (например какъв точно е броят на болничните листове за годината). Това не е изолиран случай, а системна медийна политика, която се представя за демократична. Изказани бяха различни мнения, стана хубаво шоу, макар че не разбрахме нищо.


    У нас вече отдавна няма авторитети, няма и безспорни лидери, но това не ни прави по-свободни, тъкмо напротив. Днес хаосът е ключът към съвременното господство: той пречи на гражданите да се организират за съпротива отвъд непосредствения си корпоративен интерес. Така те се разпадат на групички, подозират всекиго, който се опита да ги поведе, и в последна сметка... абе, стабилност.


Data.BG e форум за дискусии. Data.BG не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Data.BG.

Close  Member Login